Решение № 7433 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11277/2017 г.

Решение № 7433 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11277/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 394 от 25.07.2017 г., постановено от Административен съд П., IV състав по адм. д. № 144/2017 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. О. И. Г. Д., чрез процесуален представител адв. Стефанова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/909 от 12.08.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за предходната национална помощ и обвързано с производството на животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, комуто със заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г., на изпълнителния директор на ДФЗ са делегирани правомощията да издава и подписва уведомителни писма за схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Относно направените намаления и редукции в Таблица 1 - оторизирани суми в лева, съдът е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспорения акт. Установените от административния орган нарушения се потвърждават от заключението на приетата ветеринарно-медицинска експертиза. От заявените 415 броя овце по схемата ПНДЖ 3, 6 броя не са установени при ПНМ, а след проверка са останали 409 броя, като от тях са извадени 6 броя с нередности, съгласно методиката на ИСАК (намаления, предвидени в чл. 31 на делегиран Регламент 640/2014 от 11.03.2014 г. и разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 19/02.02.2015 г.), и остават оторизирани 403 броя овце, които умножени по размера на плащане за животно (39,3 лева), са равни на оторизираната сума 15 837,9 лева. Тези констатации на административния орган не са опровергани в производството по оспорване, поради което в тази част жалбата е отхвърлена. Решението не е обжалвано в тази част и е влязло в сила. Доводите изложени в касационната жалба са неотносими и не следва да бъдат разглеждани. В частта за направените прихващания в размер на 11 136,50 лева в колона "Прихваната сума" на Таблица № 2, съдът е стигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспорения акт в тази му част, поради неспазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Според решаващия съд в тази част уведомителното писмо съдържа правни основания за издаването му, но не и фактически такива. В таблицата е посочена прихваната сума и като фактически основания в забележка под таблицата е посочено, че прихванатата сума отразява приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Евентуалните други задължения по други схеми и мерки не са посочени, както по основание, така и по размер. Съдът е счел, че този порок не може да бъде преодолян с представяне в хода на производството по оспорване на уведомителни писма, с които е наложена санкция, тъй като тези доказателства не са предмет на обсъждане в хода на административното производство по издаване на оспореното уведомително писмо. По тези доводи съдът е отменил в тази част оспореното уведомително писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените указания в мотивите на решението. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Видно от таблица № 2 - извършени плащания, която е неразделна част от уведомителното писмо, оторизираната сума по заявената схема не е изплатена изцяло, а част е прихваната. Под таблицата е пояснено, че колона "Прихваната сума" отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Вижда се, че са посочени три хипотези, но не е конкретизирано точно коя е приложима за конкретния случай. Нещо повече, не е посочено и правното основание за извършеното прихващане. Както е констатирал първоинстанционният съд, пълномощникът на ответника - административния орган, издал обжалвания акт, е посочил причината за удържане на сумите. Това обаче не може да се прави едва в съдебната фаза на административното производство било като изявление на административния орган чрез негов представител, било това да се установява от заключение на вещо лице. По принцип напълно е допустимо мотивите на административен акт да се съдържат в отделен документ подготвящ неговото издаване или дори, но най-късно в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане в съда - Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Целта на мотивите е да се разкрият съображенията, по които е издаден административния акт, което от една страна дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на акта, а от друга осигурява на страните - адресати или заинтересовани своевременно да организират защитата си. На още по-силно основание, както и с оглед забраната по чл. 220 от АПК, недопустимо е излагането на фактически основания за издаване на оспорен по съдебен ред административен акт в касационното производство. С оглед на тези доводи не следва да се извършва преценка на представените от касационния жалбоподател писмени доказателства. Правният извод за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, в частта за извършени прихващания, е съобразен с константната практика на Върховния административен съд по сходни дела, която няма основание да бъде изоставена. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените за тази инстанция разноски. По делото е представен писмен отговор по касационната жалба, изготвен от адв. Стефанова. Приложен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че за осъщественото процесуално представителство е уговорен и платен изцяло хонорар в размер на 900 лв. С оглед фактическата и правна сложност на спора, възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на платения адвокатски хонорар е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение