Решение № 12611 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16187/2013 г.

Решение № 12611 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16187/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по искане на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Благоевград за тълкуване на решение № 9181 от 1.07.2014 г., постановено по адм. д. № 16187 по описа за 2013 г. на Върховен административен съд. С посоченото решение Върховният административен съд, в производството по чл. 208 и сл. от АПК, е отменил решение № 1668 от 11.10.2013 г., постановено по адм. д. 212/2013 г. на Административен съд - Благоевград и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането се твърди, че решението е неясно в частта, досежно начина на прилагане на посочените в мотивите на съдебния акт регламенти № 73/2009 на Съвета и № 1122/2009 на Комисията. Посочва се, че в случая на жалбоподателя е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ЕЗФРСР по мярка "Създаване стопанства на млади фермери" по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 по договор № 01/112/02666 от 12.10.2009 г., а посочените два регламента са приложими само по отношение на схемите и мерките за директни плащания на площ. Върховният административен съд намира искането за тълкуване на решение № 9181 от 1.07.2014 г., постановено по адм. д. № 16187 по описа за 2013 г., за неоснователно. Съгласно чл. 251 от ГПК, решението подлежи на тълкуване, когато е неясно, с оглед необходимостта при прилагане на правните му последици. От мотивите и диспозитива на решението на ВАС по безспорен начин се установява, че касационният състав е приел обжалваното решение на АС - Благоевград за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и с оглед необходимостта от установяване на допълнителни обстоятелства, на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, е върнал делото за ново разглеждане. По делото е било установено, че жалбоподателят е кандидат по мярка 112 - "Създаване на стопанства на млади фермери", като по подадено от него заявление от 13.01.2009 г. е сключен договор № 01/112/02666 от 12.10.2009 г. за отпускане на финасова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. С договора е определена безвъзмездна финасова помощ в размер на 48 892 лв., които да се изплатят на два етапа - първо плащане в размер на 24 446 лв. и второ плащане в размер на 24 446 лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството с пет икономически единици. С оспорената пред АС - Благоевград заповед е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 01/112/02666 от 12.10.2009 г., като в заповедта е посочено, че сключеният договор се прекратява на основание чл. 4.7 от същия, вр. чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/3.04.2008 г. На основание т. 4.4, буква "е" и т. 4.8, буква "а"от Договора и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е посочено че ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане по договора със законната лихва към него. Доколкото между жалбоподателя и ДФЗ са били установени договорни задължения, в рамките на които е било констатирано неизпълнение на поето такова от страна на физическото лице и това е послужило като основание за прекратяване на договора, неплащане на втория грант и връщане на вече получената сума, то съдът, пред който е била оспорена заповедта за отказ за изплащане на финансова помощ по мярка 112, е следвало да изясни въпроса дали не е налице обективна невъзможност за изпълнение на договорното задължение. Съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Кои са причините, водещи до невиновна невъзможност за изпълнение по българското право, в закона не се посочва. В рамките на правоотношенията, основани изцяло на българското материално право, те се установяват от трайната съдебна практика - това са случайните събития, изключващи вината на длъжника. Доколкото финансирането на жалбоподателя е със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, който е част от Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, следва да се потърси отговор на въпроса, кои юридически факти от категорията на юридическите събития, биха освободили длъжника от отговорност. Жалбоподателят е бенифициент на помощ съгласно Регламент на Съвета № 1698/2005 за подкрепа на развитие на селските райони чрез ЕЗФРСР. Този регламент обаче, не съдържа изброяване на факти, изключващи отговорността на бенефициента при неизпълнение. Касае се за непълнота на материалноправен акт - регламент, който има юридическа сила на закон и същата следва да се попълни при спазване на изискванията за тълкуване на правните норми. В контекста на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, изброяване на такива конкретни юридически факти, от категорията на юридическите събития, изключващи отговорност на бенефициент, макар и в рамките на друг вид финансиране, могат да бъдат открити в Регламент на Съвета № 73/2009 и Регламент на Комисията № 1122/2009. Съгласно чл. 31 от Регламент на Съвета № 73/2009 това са непреодолимата сила и извънредните обстоятелства, изброени изчерпателно. Принципът на примат /върховенство/ на правото на ЕС по отношение на вътрешното право, изисква националният съд да приложи норма от правото на ЕС, която в конкретното материално правоотношение намира приложение. След като по силата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, отговорността на длъжника може да бъде изключена, съдът следва да потърси конкретните материалноправни основания за това. Както се посочи, при липса на такива в българския закон и в пряко приложимия регламент /№ 1698/2005/, по принципа на аналогия на закона и принципа на примат на правото на ЕС такива следва да се разгледат съобразно посочените в чл. 31 от Регламент на Съвета № 73/2009. Именно по тази причина в мотивите на решение № 9181/1.07.2014 г. се посочва, че съдът при новото разглеждане следва да изясни въпроса дали неподаването на второто искане за финансиране се дължи на бездействие от страна на правоимащия или са налице причини, които регламент 73/2009 и регламент 1122/2009 г. квалифицират като непредвидени. Никъде в мотивите на решението касационният състав не задължава административния съд да прилага механизмите на двата регламента № 73/2009 и № 1122/2009 г., касаещи директните плащания, спрямо финансиране развитието на селските райони по регламент № 1698/2005. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че решението не е неясно и неговите правни последици могат да бъдат приложени, поради което искането за тълкуване, подадено на осн. чл. 251 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, се явява неоснователно. Водим от горното, Върховният адимнистративен съд