Решение № 11733 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4185/2010 г.

Решение № 11733 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4185/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалбата на Симеон Карамфилов Якимов от гр. Смолян против мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да бъде назначен като служител в МВР без провеждане на конкурс съгласно § 64 от ПЗР на ЗМВР, въз основа на подадена молба № 219 от 11.01.2010 г. Твърди, че в качеството на служител по трудов договор на закритото Министерство на извънредните ситуации, осъществяващ функции, свързани със защита при бедствия и аварии, се ползва от правната възможност да бъде назначен в МВР без провеждане на конкурс на осн. § 64 от ПЗР на ЗМВР, в сила от 24.11.2009 г. Поддържа становище, че мълчаливият отказ на министъра на вътрешните работи е незаконосъобразен и моли за неговата отмяна. Ответникът по жалбата - министър на вътрешните работи оспорва жалбата като недопустима, като в писменото становище сочи, че разпоредбата на § 64 от ПЗР на ЗМВР не го поставя в административно правоотношение с жалбоподателя, предвид трудовия характер на прекратеното правоотношение с МИС. Алтернативно изразява становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК от лице с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е допустима разглеждане по същество. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира установено от фактическа страна следното: Със заповед № 1867 от 14.12.2009 г., предвид закриване на Министерството на извънредните ситуации и на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, е прекратено трудовото правоотношение между закритото ведомство и жалбоподателя, от длъжност главен специалист в отдел "ОКИЦ" в ТД "Гражданска защита" област Смолян към ГД "Национална служба "Гражданска защита", считано от 28.12.2009 г. С молба № 209 от 11.01.2010 г. и уточняваща молба от 13.01.2010 г. жалбоподателят е поискал от министъра на вътрешните работи да бъде назначен като служител в МВР на основание § 64 от ПЗР на ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба, в сила от 24.11.2009 г. държавните служители в служебни правоотношения и служители по трудови правоотношения с министъра на извънредните ситуации, които осъществяват функции, свързани със защитата при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 към датата на влизане в сила на Решението на Народното събрание за приемане на структурата на Министерския съвет на Република България /ДВ, бр. 60 от 2009 г./, с което Министерството на извънредните ситуации се закрива, се назначават в МВР без провеждане на конкурс и без да са налице специфичните изисквания на чл. 179, ал. 1, т. 4 и ал. 3. С писмо № 105-06-168 от 25.02.2010 г. на директора на Главна дирекция "Гражданска 64 от защита" при МВР, жалбоподателят е уведомен, че комисията, определена със заповед № I з-2137/24.11.2009 г. за извършване на избор на служители от закритото министерство, които да бъдат назначени в ГД "ГЗ" е преценила, че същият не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР и не го е предложила за назначаване. Посочено е, че същият е в нарушение на изискванията на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, въпреки, че извършеното от него деяние е по непредпазливост, поради което същият не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР. Посоченото в писмото от 25.02.2010 г. обстоятелство - осъждане на жалбоподателя за престъпление от общ характер, не се оспорва от него, като същият твърди, че деянието e извършено при форма на вина непредпазливост, въпреки, че в преписката не се представя копие от присъдата от 1992 г. Обстоятелството, че жалбоподателят е осъждан изрично се сочи от него в молбата му от 11.01.2010 г. За осъждането е настъпила реабилитация, за което свидетелства представеното свидетелство за съдимост с отбелязване, че лицето не е осъждано. В преписката се съдържат и приложените към молбата от 11.01.2010 г. разрешение за достъп до класифицирана информация, удостоверение от Районна прокуратура Смолян, удостоверение от Окръжна прокуратура Смолян за липса на досъдебни производства срещу него, както и изискуемите декларации за липса на несъвместимост по ЗМВР. С оглед представените доказателства съдът намира жалбата за допустима въпреки направеното от ответника възражение. Материалното административно правоотношение между жалбоподателя и министъра на вътрешните работи като орган по назначаване за издаване на акт по назначаване, респективно отказ лицето да бъде назначено като държавен служител, респ. по трудов договор, произтича от повелителната разпоредба на § 64 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 93/2009 г./. От тази норма произтича и задължението на органа по назначаването да се произнесе по исканията за уволнението служители от закритото Министерство на извънредните ситуации. Обжалвайки в срок мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи по молбата от 11.01.2010 г., жалбоподателят е предявил допустима за разглеждане по същество жалба. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна. При назначаване на държавни служители /полицейски служители/ или такива, които работят по трудов договор с МВР, законът поставя императивни изисквания, пред органа по назначаването, посочени в чл. 179 от ЗМВР. За лице, работещо по трудов договор съществува изискване да отговаря на условията, посочени в чл. 179, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗМВР - не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, или не е освободено от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс; не е привлечено като обвиняем или не е подсъдимо за умишлено престъпление от общ характер. Важими са изискванията и на ал. 2 от чл. 179 от закона. Не е спорно по делото обстоятелството, че жалбоподателят е бил осъждан за престъпление от общ характер. Същият обаче не представя копие от присъдата за да се установи при каква форма на вина е бил осъден, т. е. обстоятелството дали деянието е било извършено умишлено или по непредпазливост. Задължението за представяне на доказателство - копие от присъдата е за кандидатстващия за работа, който следва пред органа по назначаване да представи всички документи, установяващи липса на пречки за заемане на длъжността като държавен служител или като работещ по трудово правоотношение. Въпреки, постановения мълчалив отказ, пред съдебната инстанция жалбоподателят също така не представя доказателства за това, че отговаря на изискванията на закона за назначаване като държавен служител или като работещ по трудов договор, т. е., че основанията по чл. 179 от ЗМВР за него са налице. Предвид изложеното, следва да се приеме, че мълчаливият отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по молба № 219 от 11.01.2010 г. е законосъобразен, а жалбата се явява неоснователна. Същата следва да се отхвърли. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,