Решение № 3988 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12219/2021 г.

Решение № 3988 от 27.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12219/2021 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 35/08.10.2021 г. постановено по адм. дело № 227/2021 г. на Административен съд - Русе, с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. изх. № 02-180-2600/3102/31.03.2021 г., издадено от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му за извършено намаление на финансовото подпомагане в общ размер на 23 067. 49 лв., която сума съставлява сбора на посочените в Таблица 1: Оторизирани суми (в лева), колона "намаления" суми както следва: 1544. 88 лева по СЕПП; 58.26 лева по СПП и 21 464.35 лева по ЗДП и преписката в тази част е върната за ново произнасяне от административния орган. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "АГРО СТАР" ЕООД, гр. Русе, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че с обжалваното уведомителното писмо е постановен частичен отказ по заявлението на "АГРО СТАР" ЕООД за подпомагане за кампания 2018 г. Същото е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но не отговаря на изискванията за реквизити, тъй като не съдържа, каквито и да е било фактически и правни основания за издаването му. Посочено е, че отказът за подпомагане се съдържа в таблица 1 в графа "Намаления", а в обяснителната бележка са изброени различни групи правни основания, на които е възможно да бъде направено "намаление" без конкретизация на конкретните фактически и правни основания за конкретния казус. Изложени са мотиви защо този порок на акта не може да бъде преодолян нито чрез съдържанието на административната преписка. Решението е валидно, допустимо и правилно. Безспорно от текста на уведомителното писмо не се разбират конкретните фактически и правни основания за постановения частичен отказ за финансово подпомагане, поради което и предвид неспазването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е било налице самостоятелно основание за отмяна на оспорената част на уведомителното писмо и не може да бъде преодоляно чрез посочване на фактически и правни основания пред касационната инстанция от касатора. Изготвената от юрисконсулт писмена защита след издаване на оспорения акт и след образуване на делото не може да замести мотивите на акта, тъй като не е налице хипотезата на на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, когато изложените в друг документ мотиви изхождат от издателя на оспорения акт и са част от административната преписка или се съдържат в съпроводителното писмо. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Първоинстанционния съд правилно е установил, че не е посочено какви факти от установените от административния орган при извършените задължителни административни проверки, са обосновали намалението на исканите от заявителя суми по всяка една от схемите. В УП е необходимо да намерят отражение именно резултатите, до които е стигнал административния орган в следствие на проверките. В случая, в оспореното УП в двете таблици - Таблица 1: Оторизирани суми и Таблица 2: Извършени плащания - по схеми са посочени исканите суми, намаленията, оторизираните суми, датите на извършеното плащане, както и размера на изплатената сума. Тези таблици съдържат само суми, без да е посочено фактическото и правно основание за извършените намаления. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените в касационната инстанция разноски в размер на 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение, платими от ДФЗ, което настоящия състав намира, че не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение