Решение № 15198 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5214/2012 г.

Решение № 15198 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5214/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Магик - Магдалена Стоянова", със седалище и адрес на управление гр. Русе, чрез пълномощника си адв. П. Бакалова, срещу решение № 380/17.02.2012 г., постановено по адм. д. № 2377/11 г., по описа на Административен съд гр. Варна /АС/, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Ревизионен акт /РА/ № 181004935/08.03.2011 г., издаден от Албена Неделчева - главен инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. Варна, офис гр. Русе в частта, в която е потвърден с Решение № 234/03.06.2011 г. на изп. дл. директор Дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на закона - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил събраните в хода на съдебното обжалване доказателства, а е възпроизвел съдържанието на РА и Решението на решаващия орган. По-подробно изложени доводи моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС бил РА № 181004935/08.03.2011г, издаден от Албена Неделчева - главен инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. Варна, офис гр. Русе в частта, в която е потвърден с Решение № 234/03.06.2011 г. на изп. дл. директор Дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, с която на ЕТ "Магик - Магдалена Стоянова" е определен за внасяне допълнително ДДС в размер на общо 16 424.28 лв. и лихва в размер на 1 686.12 лв., за периода 01.11.2009 г. - 31.05.2010 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 83 797.98 лв. и лихва върху тази сума от 10 522.06 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК. По същество на спора по ЗДДС от фактическа страна съдът е приел, че в хода на ревизията на жалбоподателят е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2009 г. и м. 03.2010 г., по две фактура с предмет изработка на дамско сако и дамски панталон по модели, издадени от "Брейв Гайс" ООД. При извършени насрещни проверки на "Брейв Гайс" ООД е установено, че за извършване на услугата е използван подизпълнител "Ортана" ЕООД. Съдът е обсъдил приетия по делото договор за изработка от 01.08.2009 г., сключен между ЕТ "Магик - Магдалена Стоянова" - като възложител и "Брейв гайс" ООД, като изпълнител, с предмет изработката на конфекция при условия на ишлеме. Със споразумения от 10.11.2009г и от 10.01.2010 г. са конкретизирани вида на изделието, модела, бройката, ед. цена и общо цената без ДДС, както и крайния срок за ушиването им и предаването на готовата продукция. Установена е и последваща реализация на стоките - фирма "Роман Орижиналс" Англия, който е основен възложител на дружеството - жалбоподател. За установено съдът е приел, че е сключен договор за изработка между "Брейв гайс" ООД като възложител и "Ортана" ЕООД като изпълнител - подизпълнител на процесните услуги. Към договора не е представено споразумение за вида, модела, бройката и цената на изделието, както и дата на изработка и предаване на готовата продукция. Подизпълнителят "Ортана" ЕООД е представило фактури и складови разписки, като данните съответстват в двата документа, с изключение на разликата в датите на фактурите и складовите разписки. Установено е, че за едни и същи изделия, модели, бройки и единична цена от "Ортана" ЕООД е представено заверено копие на фактура № 0...311/30.03.2010 г., а от "Брейв гайс" ООД фактура № 0...19/30.03.2010 г. Не са представени приемо-предавателни протоколи за предаване на спомагателните материали, които съгласно договора от 01.08.2009 г. са за сметка на възложителя - жалбоподател, както и документи във връзка с транспортирането на готовата продукция. При извършена насрещна проверка на "Ортана" ЕООД не са представени доказателства за кадрови и технически потенциал за извършване на процесната услуга. При така установеното съдът е приел, че не е налице реално извършена услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС, като не е установен и фактът на извършени разходи от доставчика с оглед разпоредбата на чл. 12 от ППЗДДС, съгласно който услугата се счита за извършена по смисъла на закона, на датата, на която възникват условията да бъде признат прихода от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Единствено осчетоводяването на фактурите от "Брейв гайс" ООД, съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че не е достатъчно условие, за да се приеме, че данъчното събитие е налице. Решението в тази си част е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Спорният момент между страните е фактът на реално извършена услуга от доставчика "Брейв Гайс" ООД по договор за изработка от 01.08.2009 г., сключен между ЕТ "Магик - Магдалена Стоянова" - като възложител и "Брейв гайс" ООД, като изпълнител, с предмет изработката на конфекция при условия на ишлеме. Водещи мотиви на АС, за да приеме липса на реалност на доставката са, че при извършена насрещна проверка на подизпълнителя "Ортана" ЕООД не са представени доказателства, за кадрови и технически потенциал за извършване на процесната услуга. Основният довод в касационната жалба е свързан с факта, че са представени договори, допълнителни споразумения, фактури, доказателства за предаване на материалите, от които ще се изработват облеклата, транспортни документи /пътни листи/, доказващи транспортирането на изготвените изделия, поради което неправилно съдът е приел липса на реално извършена услуга. Действително по делото са приети приемо-предавателни протоколи между прекия и предходен доставчик за предаване на материали за изработка на стоките на ишлеме, които не са обсъдени от съда. Представени са пътни листи от 23 и 29.12.2009 г. на Опел Зафира, за който в хода на ревизията е прието, че е заведен по сч. сметка 205 - транспортни средства с маршрут Габрово - Троян - Русе - Габрово и товар - облекла, поради което неправилно съдът е приел, че липсват документи във връзка с транспортирането на готовата продукция. На следващо място съдът не е отчел факта, че с РА № 04001100654/27.07.2011 г. на "Брейв гайс" ООД /влязъл в сила видно от писмо на ТД В. Търново изх. № 610/09.01.2012 г. - л. 26, папка № 2/, ведно РД № 1100654/23.06.2011 г. по отношение на доставките по които "Брейв гайс" ООД е получател, включително по процесните фактури с издател "Ортана" ЕООД е прието, че е налице реална доставка на услугата - ишлеме по ушиване на изделия, като не е коригиран декларирания от "Брейв гайс" ООД данък за приспадане. При този безспорен факт, а именно наличие на реална доставка на процесните услуги по отношение на "Брейв гайс" ООД, незаконосъобразно по отношение на касатора е приета липса на реално получена доставка на същите услуги, при условията на предходност на доставката. Незаконосъобразно и в противоречие с принципите за обективност, законност и служебно начало органът по приходите е възприел едни и същи фактически констатации по противоположен начин. Като не е анализирал и обсъдил представените и приети в хода на съдебното обжалване РА № 04001100654/27.07.2011 г. и РД, издадени на "Брейв гайс" ООД, а е възпроизвел мотивите на решението на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част. При анализа на приетите по делото договор за изработка от 01.08.2009 г., сключен между ЕТ "Магик - Магдалена Стоянова" - като възложител и "Брейв гайс" ООД, като изпълнител, с предмет изработката на конфекция при условия на ишлеме, споразумения от 10.11.2009 г. и от 10.01.2010 г. за конкретизиране вида на изделието, модела, бройката, ед. цена и общо цената без ДДС, както и крайния срок за ушиването им и предаването на готовата продукция, стокови разписки, документи във връзка с транспортирането на готовата продукция, реалност на доставката между "Брейв гайс" ООД и "Ортана" ЕООД, като подизпълнител и последващата реализация на стоките, чрез износ, се налага извода, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде постановено ново решение, с което се отмени обжалвания РА в тази му част. Относно определяне на допълнителни задълженията по ЗДДС за извършени доставки за данъчни периоди м. 11.2009 г. - м. 05.2010 г. за установено съдът е приел, че жалбоподателят е сключил на 17.11.2009 г. договор за наем /в качеството си на наемател/ на недвижим имот, подробно индивидуализиран, находящ се в гр. Русе, с лицето Емануел Зисман - наемодател за срок от 4 години, считано от датата на подписването му срещу месечен наем в размер на 1600 евро. От своя страна жалбоподателката е отдала за временно и възмездно ползване 100 кв. м площ от наетия имот за магазин на "Джорданс" ООД срещу месечен наем за сумата от 1200 евро, т. е. по 19,56 лв. без ДДС за 1 кв. м. С Анекс от 05.01.2009 г. към договора от 01.11.2008 г. за периода 01.01.2009 г. до 01.05.2010 г. наемната цена на "Джорданс" ООД се коригира на 500 евро или по 9.78 лв. на 1 кв. м за сметка на извършения ремонт в наетия магазин, като от 01.05.2010 г. до края на срока на договора 01.11.2011 г. размера на наема отново е 1000 евро без ДДС на месец. Независимо от тази клауза за данъчен период м. 05.2010 г. размерът на наема не е променен, видно от фактура № 1145/04.05.2010 г. с данъчна основа 977,92 лв. и ДДС 195,58 лв. Съдът е обсъдил изготвената в хода на ревизионното производство експертиза във връзка с определяне на пазарната цена на наема на преотдадения обект от страна на задълженото лице. Констатирано е, че за 2009 г. за 1 кв. м наемната пазарна цена е 35 лв., а за периода от 01.01.2009 г. до 31.05.2009 г. включително е 31 лв. на кв. м. Приета е договорената цена по 10 евро или 19.56 лв. на кв. м без ДДС като пазарна, в резултат на което е направен извода, че с разликата между договорената цена (1000 евро на 100 кв. м) и фактурираната (500 евро на 100 кв. м) следва да бъдат коригирани резултатите по СД за ДДС в частта на данъчната основа и начисленият данък. При така установеното съдът е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС, съгласно която облагането с ДДС на ремонт или подобрение на нает актив се приравнява на доставка на услуга, която не е безвъзмездна, тъй като има наличие на прихващане на разходите за ремонта срещу наема. Конкретния случай според съдът се отнася за бартер, уреден в чл. 130 от ЗДДС, тъй като е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, като алинея 2 на същия чл. регламентира, че данъчното събитие и за двете доставки по ал. 1 възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях. При тези приложими материално-правни норми съдът е приел, че доколкото моментът на завършване на ремонта е по-ранната дата, тя ще се счита за данъчно събитие и следва да се издаде фактура, съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС. Данъчната основа на извършените доставки според чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем. Въпреки, че нито една от страните не е представила документи, удостоверяващи ремонта в наетата площ, съдът е приел, че отстъпката от 500 евро на месец е срещу насрещната престация ремонт, поради което и в съответствие с разпоредбите на т. 3.4 от СС 18 Приходи, задълженото лице следва да отчита приходи от наеми в пълния размер на договореният наем от 1000 евро, от които в брой получава 500 евро - 977,92 лв. (левовата равностойност на еврото), а останалата част под формата на извършен ремонт в преотдадения под наем имот, по справедливата стойност на който страните са се споразумели, а именно: 500 евро - 977,92 лв. (левовата равностойност на еврото), поради което законосъобразно от органа по приходите е доначислен ДДС в размер на 195,58 лв. за всеки от процесните данъчни периоди. Решението е неправилно. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че с Анекс от 05.01.2009 г. към договора от 01.11.2008 г., сключен между касатора и "Джорданс" ООД, страните са се споразумели, че за периода 01.01.2009 г. до 01.05.2010 г. наемната цена на "Джорданс" ООД се коригира от 1000 на 500 евро или по 9.78 лв. на 1 кв. м за сметка на извършения ремонт в наетия магазин. Спорният момент по делото е правен и свързан с момента на настъпване на данъчното събитие и наличието на реална доставка на услуги. От органа по приходите и съда е прието, че е налице доставка по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС, съгласно която облагането с ДДС на ремонт или подобрение на нает актив се приравнява на доставка на услуга, която не е безвъзмездна, тъй като има наличие на прихващане на разходите за ремонта срещу наема. Прието е, че е налице бартер, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 130 от ЗДДС, тъй като е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги. Настоящият състав намира, че цитираната за приложима материално-правна норма на чл. 130 от ЗДДС е неотносима за процесния случай. На първо място е видно, че договорът за наем на целия имот с площ 195,14 кв. м е сключен на 17.11.2009 г. от касатора като наемател, с лицето Емануел Зисман - наемодател за срок от 4 години, считано от датата на подписването му срещу месечен наем в размер на 1600 евро. По силата на чл. 8 от договора наемателят няма право да отдава имота под наем на трети лица. На следващо място безспорно установено е, че процесният договор за отдаване за временно и възмездно ползване на магазин с площ 100 кв. м, като част от целия нает имот, сключен между касатора и "Джорданс" ООД срещу месечен наем за сумата от 1200 евро, е от дата 01.11.2008 г., т. е. по-вече от година преди договора, с който касаторът е наел цялото помещение под наем, част от която е предоставена на "Джорданс" ООД. Сключеният анекс, обсъждан от органа по приходите и съда, също е с дата 05.01.2009 г., която дата е преди сключване на основния договор. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС за доставка на услуга се смята и извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив, т. е. датата на данъчното събитие респективно изискуемост на данъка се определя по общите правила на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, а именно на датата, на която услугата е извършена. В конкретния случай, така както е приел АС нито една от страните не е представила документи, удостоверяващи ремонта в наетата площ, т. е. не е установен фактът на реалното извършване на услугата. Когато липсват доказателства за реалност на услугата, органа по приходите трайно в практиката си е приемал, че не са налице предпоставките за признаване правото на данъчен кредит. За начисляване на данъка важат същите изисквания, т. е. за да се начисли допълнително ДДС, какъвто е настоящият случай е необходимо да бъде установен фактът на реалното извършване на услугата, за да е налице изискуемост на данъка. В тази насока не са събрани доказателства, а в хода на ревизията е назначена СТЕ, която е дала заключение за пазарната стойност на месечния наем на процесния имот. Без да подложи на анализ приложимите правни норми, съдът е възпроизвел мотивите на органа по приходите и решаващия орган, като е приел, че не е ангажирана експертиза в хода на съдебното производство, която да обори заключението на експерта, изготвил оценката в хода на ревизионното производство. За да е налице бартер по смисъла на чл. 130 от ЗДДС, следва възнаграждението (изцяло или частично) по доставката да е определено в стоки или услуги. Тази разпоредба би била приложима, ако не съществуваше специалната уредба, визирана в чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС. Подкрепа в тази насока е и разпоредбата за датата на данъчно събитие, визирана в чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС, т. е. режимът на извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив за целите на ЗДДС има самостоятелна уредба в ЗДДС, поради което не се прилагат правилата за бартер. На следващо място незаконосъобразно е определена и изискуемостта на данъка за всеки от ревизираните периоди. Ако е налице хипотезата на чл. 130 от ЗДДС, следва да се определи дата на данъчно събитие, както е приел АС, и това е по-ранната дата. Доставката не е с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, за да бъде начисляван данък за всеки от ревизираните периоди съизмерно на дължимата част от наема. В случая не е налице безвъзмездна доставка, поради което са неприложими разпоредбите на чл. 9, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 3, т. 6 от ЗДДС и са неоснователни доводите в тази насока в касационната жалба. С оглед на изложеното и доколкото съгласно анекса към договора от 01.11.2008 г., действителен предмет за извършване на ремонтни дейности би могло да има за периода от 17.11.2009 г. до 01.05.2010 г. и предвид липсата на доказателства за реалното извършване на услугата - ремонт в наетия магазин, то не е налице изискването на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, съгласно който данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Поради липса на доказателства за възникване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, респективно изискуемост на данъка чл. 25, ал. 5, респ. ал. 6 от ЗДДС за съответните ревизирани периоди, то незаконосъобразно е начислен данък за процесните периоди. С оглед на изложеното са основателни доводите в касационната жалба, а решението като неправилно, следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази част. В частта по ЗКПО съдът е приел, че правилно е приложен редът на чл. 78 от ЗКПО, във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗКПО и счетоводният финансов резултат за данъчно преобразуване е коригиран в посока увеличение, тъй като ревизията е установила факти за наличие на отклонение по договора за наем между жалбоподателя и "Джорданс" ООД. На следващо място е установено, че са отчетени разходи за външни услуги по сметка 602 в размер на 50 275,00 лв. за 2009 г. по фактура № 0...54/29.12.2009 г., издадена от "Брейв гайс" ООД, без основание, с които неоснователно е намален финансовият резултат. Решението е частично неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. С оглед приетото от настоящия състав в частта по ЗДДС досежно процесните доставки на "Брейв гайс" ООД, а именно наличие на реално извършена услуга, което обуславя признаването на разходи за дейността при получателя на фактурите се налага извода, че решението в тази си част като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа да бъде постановено ново, с което се отмени РА в тази му част. Относно доставката на "Джорданс" ООД - ремонтни дейности в наетия магазин се установи, че същите не са извършени, поради което правилно е прието, че на основание чл. 78 вр. чл. 16, ал. 1 от ЗКПО законосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството със сумата от 11 736,00 лева. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. От заключението на изготвената в хода на ревизионното производство експертиза във връзка с определяне на пазарната цена на наема на отдадения под наем обект, се установява, че за 2009 г. за 1 кв. м наемната пазарна цена е 35 лв., а за периода от 01.01.2009 г. до 31.05.2009 г. включително е 31 лв. на кв. м. Приета е като пазарна, договорената цена по 10 евро или 19.56 лв. на кв. м без ДДС, поради което се налага извода, че с разликата между договорената цена (1000 евро на 100 кв. м) и фактурираната (500 евро на 100 кв. м) е налице отклонение от данъчно облагане в процесния размер. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, което в тази част следва да бъде оставено в сила. Относно увеличение на финансовия резултат за 2009 г. със сумата от 100 480,11 лв., представляваща осчетоводени разходи от отписани вземания, които не се признават за данъчни цели на основание чл. 34, ал. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 37, т. 1 от същия закон, за установено съдът е приел, че в хода на ревизията органът по приходите е констатирал по счетоводни записвания с обороти по главна книга за м. 12.2009 г. дебитиране на счетоводна сметка 123 "Печалби и загуби" срещу кредитиране на счетоводна сметка 402 "Доставчици по аванси" сумата от 30 000,00 лв. и дебитиране на счетоводна сметка 123 "Печалби и загуби" срещу кредитиране на счетоводна сметка 498 "Други дебитори" сумата от 70 480,11 лв. От обяснение на представляващия касатора се установява, че сумата от 70 000 лв. е отписана сума с произход 2004 г. ВФП, дадена на "Магика" ООД гр. Разград, а 30 000.лв. отписана сума с произход 1999 г. ФП, дадена на лицето Божидар Антонов и 480,11 лв. отписана сума с произход 2003 г. внесено капаро за доставка на плотер. Други счетоводни справки, първични и вторични счетоводни документи послужили като основание за направените счетоводни записвания не са представени. При така установеното съдът е възприел извода на органа по приходите, че поради непредставяне на документите, удостоверяващи записванията по счетоводните сметки за отписаните вземания отразени в разходната част на Отчета за приходите и разходите /ОПР/ не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО и на основание чл. 34 от същия закон не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното отчитане. В тази насока съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 84 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която, "когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора", а в случая липсват документи за уведомяване от страна на кредитора. Решението в тази си част е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на съдебното обжалване, във връзка с процесното увеличение на финансовия резултат са приети писмени доказателства и заключение на ССЕ, които не са обсъдени от съда. Мотивите на съдебния акт възпроизвеждат мотивите на органа по приходите и решението на решаващия орган, без да е извършен анализ на събраните допълнително доказателства, които са относими към предмета на спора. Не е посочено от съда, че не се кредитират същите доказателства, за да бъде подложен на контрол този извод от настоящата инстанция. Предвид двуинстанционния характер на производството, ако бъдат обсъдени за първи път в касационното производство, представените и приети доказателства в хода на обжалването пред АС, би се нарушило правото на двуинстанционно производство за жалбоподателя. Допуснатото нарушение от съда на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като се създава вероятност, че фактите може да са различни от приетите от съда, поради което в тази си част решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото в отменената част, съдът следва да обсъди приетите писмени доказателства и заключението на ССЕ. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора, ответника следва да заплати направени по делото разноски за частта на произнасянето по същество на спора, в размер на 170 лева. Други доказателства, включително за изплатено адвокатско възнаграждение, не са представени, поради което не следва да се присъждат. В частта, в която делото е върнато за ново разглеждане, по искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК