Решение № 10246 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3495/2009 г.

Решение № 10246 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3495/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Тераком" ООД моли да бъде отменено решение № 1382/29.12.2008 г. по адм. д. № 343/2007 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2160423/22.1.2007 г. на ТД-Смолян като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 2160423/22.1.2007 г. на ТД-Смолян. В мотивите си съдът е приел, че не е признат данъчен кредит общо 31 076, 44 лв. по фактури на четирима доставчици на основание чл. 64 ал. 1 т. 2, чл. 55 ал. 6 и 65 ал. 4 т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като всички не са представили поискани документи за начисляване на данъка, а двама от доставчиците не са били намерени на адресите им за кореспонденция и исканията до тях за представяне на документи да връчени по чл. 32 ДОПК. Съдът е обсъдил доводите на касатора и е приел, че е неоснователно искането проверката да се извършва в правоприемника "Агроойл 2002" ЕООД на ЕТ "Ива-1-Васил Симеонов", предвид чл. 15 ал. 3 ТЗ, по който отчуждителят отговаря солидарно с правоприемника за задълженията, като кредиторите на търсими задължения следва да се обърнат първо към отчуждителя. Приел е, че заключението на вещото лице не установява начисляване на данъка, нито има доказателства за осъществяване на доставката и е отхвърлил жалбата по фактурите на ЕТ "Ива-1-Васил Симеонов" и ЕТ "Ванка-2002-Петър Илиев". Приел е, че представеният ДРА на последният доставчик за м. 12.2002 г. е неотносим към спора по чл. 65 ал. 4 т. 4 ЗДДС (отм.), който не предвижда премахване на данъчно предимство. Съдът не е възприел изводите на вещото лице за начисляване на данъка от тези доставчици. По фактурите на "Росгалант инвестмънт" ООД, ненамерен на адреса за кореспонденция съдът не е възприел изводът на вещото лице за начисляване на данъка като достатъчен, за да се признае данъчния кредит, след като не е установено осъществяване на доставките и редовно водене на счетоводството. По фактурите на "Ел инвест-Стефан Богданов" ЕООД съдът не е възприел изводът на вещото лице за начисляване на данъка, тъй като проверка в счетоводството на доставчика не е извършвана, а са прегледани документи в офиса на касатора, не е установено счетоводството на доставчика да е водено редовно, нито са представени доказателства за осъществяване на доставките. Приел е също, че към жалбата по административен ред е приложено писмо с входящ номер на ТД-Монтана за представени писмени документи от доставчикът, които не са приложени към жалбата по административен ред и към жалбата до съда. Бил е съставен протокол № 53/8.2.2007 г., според който в ТД-Смолян няма постъпило предложение за споразумение относно наличието на доказателства, които да касаят констатациите в РА. Съдът е приел, че доказателствата не са приложени към жалбата до съда и доводът в тази насока е неоснователен. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи. Вещото лице не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците, не е дало заключение за редовното им водене по чл. 51 ДОПК и изводите му относно начисляване на данъка от доставчиците правилно не са възприети от съда като необосновани. Правилно съдът е приел, че ДРА № 999/12.3.2004 г., съставен на ЕТ "Ванка-2002-Петър Илиев", прехвърлен на "Елван" ООД на 10.3.2004 г. не установява начисляване на данъка по спорните фактури, тъй като е съставен по чл. 109 ал. 2 ДПК (отм.), тъй като ревизираното лице не е намерено на данъчния му адрес и не е представило никакви доказателства за счетоводната си отчетност. Представеният ДРА № 779/5.3.2004 г., съставен на "Агроойл 2002" ЕООД - правоприемник на ЕТ "Ива-1-Ванко Симеонов" касае периода м. 9.2002 г. - 3.6.2003 г. при спорни за настоящия процес фактури от м. 12.2002 г. съдържа, констатация, че представляващият фирмата е декларирал, че няма заведено счетоводство за ревизирания период. Прехвърлянето на предприятието на ЕТ е станало на 22.5.2003 г., поради което правилно органите по приходите са извършили насрещна проверка на отчуждителят, където би трябвало да са счетоводството на отчуждителят и касаещите процеса документи. Обосновано съдът е приел, че по делото не е установено начисляване на данъка по спорните фактури и от останалите двама доставчици. Едва с касационната жалба се представят доказателствата, описани в писмото до ТД-Монтана, подадено от лице, което не е представляващ доставчика и без посочване, по кое искане за представяне на документи се представят. След като вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчика и не е дало заключение, че е водено редовно, представените извлечения от счетоводни регистри нямат доказателствена стойност, предвид чл. 51 ДОПК. Съдът при постановяване на решението не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да са довели до погрешни крайни изводи относно законосъобразността на ревизионния акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователно по чл. 161 ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,