Решение № 11613 от 16.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4279/2021 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба началника на отдел Оперативни дейности - Варна в Дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу решение 70/16.03.2021г. на Административен съд Велико Търново по административно дело 40/2021 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ 10-ФК/14.01.2021г. на началника на отдел Оперативни дейности - Варна в Дирекция Оперативни дейности на Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според него обратно на приетото от първостепенния съд ЗПАМ съдържа мотиви за избора на срок на мерките на административна принуда. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Йони 2502 ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред АС Велико Търново заповед по отношение на Йони 2502 ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект обект за продажба на закуски Старата пекарна на баба в гр. Варна, ул. Васил Петлешков, срещу блок 10 за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 12.01.2021 г. в 09.30 ч. продажба на стоки на стойност 3 лева при извършено плащане в брой. По констатациите в административния акт не съществува касова разлика в размер съответстващ на неотчетената продажба и извършена две минути по-рано контролна покупка е регистрирана. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка на 12.01.2021 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано тежестта на нарушението; наличието на регистриран за обекта ЕКАФП, в който не се регистрират извършени продажби; местонахождението на обекта, наличието на непогасени публични задължения, нуждата от защита на обществения интерес, както и с целите на превенцията и нуждата от време за промяна на организацията на дейността в обекта.

Първоинстанционният съд е приел, че са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Като безспорен е отделил фактът на използване от жалбоподателя в стопанисвания от него търговски обект на фискално устройство, от което не е издадена фискална бележка при осъществена касова продажба на стока.

Решаващите изводи на съда са за липса на обосновани мотиви за избора на срока на мерките на административна принуда. Според съда наложената мярка е определена произволно, а мотивите на органа по приходите са бланкетни.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС запечатване на обект е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Споделени от касационния съдебен състав са изводите на административния съд квалифициране като порок на формата на ЗПАМ, засягаща преценката за съответствието на акта с целта на закона, отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката.

Неотносими към правната промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

• Тежестта на нарушението не е дефинирана и неясно как е използвана като критерии за определяне на срока на мерките. А тя е определяема при съотнасяне на неотчетената към отчетените продажби, към среднодневните обороти. В тази връзка стойността на неотчетената продажба е без значение за предпоставките за налагане на ПАМ, но може да се вземе предвид при индивидуализирането им.

• Пропускът да се отчете продажбата от регистрирания в обекта ЕКАФП е относим към материалните предпоставки за налагане на ПАМ.

• Не е обосновано използването на местонахождението на търговския обект при индивидуализирането на мерките.

• Наличието на непогасени публични задължения на търговеца е неотносимо към избора на срок, а и съдържанието на мерките предполага допълнително затрудняване на погасяването чрез изпълнение.

• Не са описани видът и начинът на организиране на дейността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда.

• Превенцията е цел на мярката и е неотносима към избора на срокът ѝ.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение