Решение № 7205 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3380/2014 г.

Решение № 7205 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3380/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на РДНСК - Южен централен район, гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Петър Иванов, против Решение № 57/09.01.2014 г. по адм. дело № 1230/2013 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците: Юлиян Петров Събев и Нина Маринова Добрева, редовно призовани, не се явяват. От същите, чрез пълномощника им - адв. Тодоров, е постъпило становище, с което оспорват касационната жалба, като неоснователна и правят искане за присъждане на разноски. представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отменил Заповед № ДК-02-ЮЦР-04/25.02.2013 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, гр. Пловдив, с която на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Основен ремонт и реконструкция на съществуваща сграда с магазини и триетажно пристрояване на два магазина със складове, 4 ателиета, 2 апартамента", намиращ се в УПИ ХII-298, кв. 47 по плана на кв. "Капана", гр. Пловдив, като незаконосъобразна. Оспорването е по жалба на адресатите й - извършители на строежа: Юлиян Петров Събев и Нина Маринова Добрева. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че описания строеж не е незаконен, тъй като за него има издадено и влязло в сила Разрешение за строеж № 193/07.07.2006 г. със забележки към него под формата на одобрени проекти по част "Конструкция" от 15.12.2006 г., от 10.08.2010 г. и от 17.10.2012 г. Според съда влязлото в сила РС "преклудира правомощието на административния орган да въздейства вече върху разрешения по приключилото производство въпрос". Същият акт гарантира окончателност и непререшимост на разрешения с него материалноправен проблем относно този строеж, по аргумент от чл. 156, ал. 1, изр. 2 от ЗУТ / в ред. Д. в. бр. 65/2003 г./. За съда незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ е налице при несъответствие на строежа с издаденото РС " в хипотеза на такова несъответствие с плана, водещи до изключени от правото последици", каквато хипотеза в случая не е налице. Поради това и на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК е отменил заповедта. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е изследвал фактите към приложимите материалноправни норми и не е изложил мотиви по същество относно тях, както го задължава чл. 168 от АПК. Съдът е следвало да установи, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ, визиращи правомощието на началника на ДНСК или упълномощено от него дл. лице да издаде заповед за премахване на незаконен строеж, когато същия е извършен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план /ПУП/, а не в несъответствие с издаденото РС. Хипотеза на незаконен строеж, извършен в несъответствие с издадено РС, по която са изложени правни изводи от решаващия съд, ЗУТ не съдържа. Всъщност по относимото за случая материалноправно основание за издаване на процесната заповед, а именно по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ липсват мотиви - правни изводи по същество, в нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Липсата на такива представлява особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна на обжалваното решение като неправилно. Съдът, съобразно установените правнорелевантни факти, е следвало да изложи правни изводи дали строежа, извършен от ответниците в УПИ ХII-298, кв. 47 по плана на гр. Пловдив, кв. "Капана" е извършен в съответствие или не с предвижданията на действащия ПУП-ПЗ и РУП, одобрени през 2005 г. За целта е следвало да установи: какви са тези предвиждания на плана за застрояване и на РУП относно този УПИ ХII-298, съгласно заключенията на приетите СТЕ-единична и тройна и приложените скици - графична част на този ПУП-ПЗ и РУП; за какво по вид строителство е издадената виза за проектиране на този строеж - за основен ремонт и преустройство на съществуващата в имота триетажна сграда с пристрояване към нея ли става въпрос, без премахването й, или за строителство с премахване на тази сграда и преизграждането й като нова; Бил е длъжен да съпостави описанието на извършения строеж по издадените Констативни актове и оспорената заповед, с предвиденото по ПУП-ПЗ и РУП, респ. с издадената виза по чл. 140 от ЗУТ, за съответствие и едва тогава да отговори налице ли е незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. При липсата на правни изводи по поставените въпроси, съдът на практика не е отговорил на действителното правно основание на което е издадена заповедта, а оттук и изводите му за незаконосъобразността й, поради нарушение на материалния закон се явяват неправилни. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по същество на подадената жалба, след като съобрази основанието на което е издадена заповедта и извърши проверка за наличието му, съобразно доказателствата по делото. Това може да бъде направено и от касационния съд, но поради отсъствие на правни изводи по същество от първоинстанционния, това би лишило страната от една съдебна инстанция, което е недопустимо. Съобразно този резултат, по искането за разноски се дължи произнасяне от първоинстанционния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение