Решение № 5168 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3525/2017 г.

Решение № 5168 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3525/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, депозирана чрез процесуален представител на Г. Д. "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу Решение № 23 от 06.02.2017 г., постановено по адм. дело № 467/2016 г. на Административен съд- гр. С. Загора (АС С. З.) в частта, с която същата е ОСЪДЕНА да заплати на Д. Т. Д., сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при престоя му в А. С. З. за периода от 15.02.2011 г. до 07.11.2011 г. С жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209 от АПК. Счита, че за периода от 15.02.2011 г. до 25.10.2011 г. ищецът не може да претендира обезщетение поради изтекла погасителна давност. Посочва, че правото на лицата пребивавали в места за лишаване от свобода да предяват иск по чл. 3 ЗИНЗС не е неограничен във времето. Твърди, че от решаващия съд не е отчетена доказателствената тежест на определени факти, като необосновано не са взети предвид всички факти и обстоятелства, установени в А. С. З.. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон за обезвреда на имуществени вреди. Счита, че неимуществените вреди се определят по справедливост, като в случая справедливото обезщетение разделено месечно не следва да се припокрива с равно или над установения размер на минималната пенсия за периода. Моли за отмяна на съдебното решение в осъдителната част и при условията на алтернативност да се намали размера на присъденото обезщетение. Касационният жалбоподател: Г. Д. "Изпълнение на наказанията" в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Николова поддържа касационната жалба и основанията за отмяна посочени в нея. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Моли за оставянето без уважение на исковата претенция на Д. Д. или алтернативно за намаляване на присъденото обезщетение, като завишено. О. Д. Т. Д., в съдебно заседание, чрез адв. Пантелеева, оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на решението на Административен съд- гр. С. Загора, като правилно и законосъобразно, постановено съобразно представените и приети по делото доказателства. Моли и да бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалвания съдебен акт- Решение № 23 от 06.02.2017 г., постановено по адм. дело № 467/2016 г. на Административен съд- гр. С. Загора е ОСЪДЕНА Г. Д. "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието гр. С. да заплати на Д. Т. Д., сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при престоя му в А. С. З. за периода 15.02.2011 г. - 07.11.2011 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 26.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и е ОТХВЪРЛЕН иска за същия период в останалата му част до 20 000 лв., като неоснователен и недоказан. Решението в отхвърлителната част за разликата над присъдения размер от 2 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева не е обжалвано и е влязло в сила. Съответно в тази част настоящият съдебен състав не дължи произнасяне. За да достигне до този резултат адм. съд приема, че условията, при които е бил постановен ищецът Д., надхвърлят минималния предел, над който може да се определи, че те са нечовешки или несъвместими с неговото достойнство. Намира, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства, следва да се направи извод, че за посочения в исковата молба период от време Д. Д. е бил поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които могат да се квалифицират като унижаване на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. Приема, че исковата претенция е доказана по основание, независимо от факта, че в ЗИНЗС са установени отлагателни срокове за влизане в сила на някои от разпоредбите му. Намира, че незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. Съответно приема исковата претенция в частта й за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от липсата на санитарни възли, годна за пиене течаща вода в спалното помещение, малка квадратура и липса на свеж приток на въздух и светлина, за доказана и като такава частично основателна. Решаващият съд по въпроса за размера на обезщетението намира, че в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, обезщетението следва да се присъди в размер на 2 000 лева, а в останалата част, до предявения размер от 20 000 лв. искът, като неоснователен, следва да се отхвърли. Върху сумата от 2 000 лева следва да се присъди лихва от датата на предявяване на исковата молба - 26.10.2016 г. до нейното окончателно изплащане. Настоящият съдебен състав намира постановеното решение за НЕПРАВИЛНО, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. По делото следва да се установят всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в ЗОДОВ, с оглед посочените твърдения в исковата молба. В случая съдът се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който е уважил частично, без да се произнесе по всички искания, направени в хода на съдебното производство. От решаващия съд не е обсъдено възражението за изтекла погасителна давност. Същото е релевирано за периода от 15.02.2011 г. до 25.10.2011 г. от процесуалния представител на ГДИН и отделно от представителя на Окръжна прокуратура С. З. в съдебното заседание от 24.01.2017 г. (лист 66), и представената писмена защита на ответника (лист 70). Съобразно § 1 ЗОДОВ за неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на гражданските закони. Съгласно чл. 110 ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е 5 години. В ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2004 г. на ОСГК е приет кой е началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган. В процесното решение се констатира липса на посочване на основанията, поради които съдът не е приел доводите, по изразеното възражение за изтекла погасителна давност. Адм. съд е длъжен да даде отговор на оплакванията и възраженията на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Като не е обсъдил възражението за изтекла погасителна давност, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, поради съществено нарушение на процесуалните правила. С липсата на отговор на релевираното възражение не става ясно как съдът е възприел защитата срещу предявената претенция и съответно формирал изводите си. По този въпрос настоящият съдебен състав не следва да се произнася, тъй като страните ще бъдат лишени от възможност да изразят доводи и получат защита пред две съдебни инстанции. Още повече, че възражението за погасителна давност маркира срокове, които обхващат част от процесния период. Настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на адм. съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,