Решение № 12578 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12290/2015 г.

Решение № 12578 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12290/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. З., чрез адв. Т. М., срещу Решение № 1329 от 06.03.2015 г., постановено по адм. д. № 12475 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2013 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Заповед № РД-09-416 от 06.11.2013 г., издадена от кмета на район "Л.", Столична община, с която е отменена Заповед за настаняване № ЖН-04-М-009 от 26.09.2003 г. на кмета на район "Л." и е прекратен сключения въз основа на нея Договор за наем от 19.06.2007 г. със З. за общински имот, находящ се в гр. С., ж. к. "Л.", бл. ..., вх. "...", ет. ..., ап. ..., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение предмет на контрол е неправилно поради неговата необоснованост. По делото не било безспорно установено и доказано, че касационната жалбоподателка не е плащала наем и консумативи. Наред с това, формирането на дължимите суми не е в съответствие със закона, предвид което основанието за прекратяване на договора е опорочено. Съдът не е съобразил също така, че чл. от семейството на касационната жалбоподателка е инвалид със 100% загубена работоспособност, който се нуждае от постоянни грижи. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от адв. Мечкова. Поддържат жалбата и молят да бъде уважена. Ответникът - кметът на район "Л.", Столична община, не представя писмен отговор на касационната жалба, но я оспорва в съдебното заседание чрез упълномощен процесуален представител. По същество иска обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по причините изложени в нея. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на З. срещу Заповед № РД-09-416 от 06.11.2013 г., издадена от кмета на район "Л.", Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (Наредба/та) и при съобразяване на Доклад № ЖН-92-289 от 23.10.2013 г., е отменена Заповед за настаняване № ЖН-04-М-009 от 26.09.2003 г. на кмета на район "Л." и е прекратен сключения въз основа на нея Договор за наем от 19.06.2007 г. със З. за общински имот, находящ се в гр. С., ж. к. "Л.", бл. ..., вх. "...", ет. ..., ап. ..., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения. С обжалваното решение жалбата срещу посочената заповед е отхвърлена. Прието е от първоинстанционния съд, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, като в хода на административното производство по издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са съображения, че не са налице и основания за нейната отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, тъй като актът съответства на материалния закон и на неговата цел. Мотивиран е краен извод за неоснователност на жалбата на З. с наличието на предвидените в закона предпоставки за издаването на заповед по чл. 46 ЗОбС: за посочения по - горе общински имот е издадена настанителна заповед, сключен е договор за наем и е установено неплащане на задължения за наем, такса битови отпадъци, вода, парно и топла вода за период, многократно превишаващ предвидения в чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС. К. се е позовал на тази разпоредба и на чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата, съдът е приел, че предвид установените по делото факти административният орган винаги може да пристъпи към прекратяване на договора, както всъщност е сторил. По така изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Направеният от първоинстанционния съд извод за валидност и законосъобразност на спорната заповед е неправилен. Заповед № РД-09-416 от 06.11.2013 г., издадена от кмета на район "Л.", Столична община в частта, с която е отменена Заповед за настаняване № ЖН-04-М-009 от 26.09.2003 г., издадена от кмета на район "Л.", Столична община, е нищожен административен акт. Заповедта за настаняване представлява стабилен административен акт и не може да бъде отменена на основанията посочени в чл. 46 ЗОбС, каквото позоваване се съдържа в мотивите на заповедта, предмет на проверка. Съгласно чл. 99 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа който го е издал при изчерпателно изброени хипотези, каквито в настоящия случай не се твърди и установява да са налице. При точно прилагане на материалноправните разпоредби, освобождаването на заеманото от наемателя жилище се постига не посредством отмяната на акта за настаняване, а с прекратяване на наемното правоотношение. Не е съобразено от съда, че прекратяването на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1 ЗОбС се предприема не поради пороци при неговото учредяване, а поради настъпването на възникнали след учредяването му юридически факти. За разлика от него, производство за възобновяване по чл. 99 и сл. АПК цели да се отстрани допусната неправилност на акта към момента на неговото издаване. Като не е отчел липсата на материална компетентност на административния орган да отмени на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС заповедта за настаняване от 2003 г., първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което в тази част подлежи на отмяна. Решението е неправилно и в останалата част, с която е отхвърлена жалбата на З. срещу заповедта в частта, с която е прекратен сключения въз основа на настанителната заповед договор за наем. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактите, посочени като основание за издаването му. В случая фактическо основание за издаване на обжалваната заповед е неплащане на наемната цена, консумативи и задължения към етажната собственост в хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС. П. предписание на тази законова разпоредба дължимо от административния орган е било издаването на заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Вместо това, кметът на район "Л." е отменил влязлата в сила заповед за настаняване на З. и е прекратил издадения въз основа на нея договор за наем. Заповедта за настаняване поражда наемното правоотношение, а условията, при които се упражнява то и произтичащите от него права и задължения се определят със сключения между страните облигационен договор. Прекратяването на наемния договор не въздейства върху правоотношението, при положение, че то възниква от заповедта за настаняване. По изложените съображения, според настоящия състав с оспорения пред АССГ административен акт не е постигната предвидената от закона цел, тъй като с него не се прекратява възникналото наемно правоотношение. По тази причина заповедта е подлежала на отмяна. Като не е констатирал невалидността на заповедта в едната й част и незаконосъобразността й в останалата част, съставът на АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което на основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът да се реши по същество, като се обяви нищожността на Заповед № РД-09-416 от 06.11.2013 г., издадена от кмета на район "Л.", Столична община в частта, в която е отменена заповедта за настаняване на З. от 2003 г. и да се отмени в останалата част, с която е прекратен договора за наем от 19.06.2007 г. В този смисъл е Решение № 12395 от 15.11.2016 г., постановено по адм. д. № 13422 по описа на Върховния административен съд за 2015 г. и други. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК и във вр. с чл. 168, ал. 2, във вр. с чл. 228 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение