Решение № 399 от 15.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4522/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Пусалски от гр. Пловдив, подадена от пълномощника му адв. Тошева, срещу решение 401 от 28.02.2023 г., постановено по административно дело 939/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу експертно решение (ЕР) 0302/045/09.03.2022 г. на специализиран състав по нервни очни и сърдечно-съдови заболявания на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Изложените от касаторовия повереник доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски за производството. Ответникът Национална експертна лекарска комисия, действащ чрез процесуалния представител юрк. Александрова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Останалите ответници Лукойл България ЕООД, Агенция за хората с увреждания, Регионална дирекция за социално подпомагане - Пловдив, Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив, ТЕЛК - пети състав към УМБАЛ Пловдив АД и Медицински център Медикус-Пловдив ООД, редовно призовани, не изпращат процесуални представители и не депозират писмени становища по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. С експертно решение 0833 от 11.02.2022 г. ТЕЛК - пети състав към УМБАЛ Пловдив АД е потвърдила издадения от ЛКК при Медицински център Медикус-Пловдив ООД на Н. Пусалски (на длъжност управител бензиностанция в Лукойл България ЕООД) болничен лист (продължение на предходни болнични листи) Е20199109591, с диагноза [диагноза] и 14 дни отпуск по болест (13.02.2020 г. 26.02.2020 г.), като е приела, че през периода лицето е било временно неработоспособно. ЕР на ТЕЛК е обжалвано от работодателя/осигурителя пред НЕЛК, чийто специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания след запознаване с представената медицинска документация (амбулаторен лист и медицински протокол от 12.02.2020 г.) с оспореното пред първоинстанционния съд експертно решение 0302 от зас. 045 от 09.03.2022 г. е отменил ЕР на ТЕЛК и не потвърдил (отменил) посочения болничен лист. В мотивите му е посочено, че не е описан неврологичен статус и радикулерна симптоматика, диагнозата в болничния лист не е потвърдена, не е проведена ЕМГ (електромиография) и няма данни за състояние на временна неработоспособност. Във връзка с оплакванията на жалбоподателя и за проверка на констатациите на административния орган в хода на производството е била назначена съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице, чието заключение не е оспорено и е изцяло кредитирано от съда, е посочило, че: рентгеновата снимка не е достатъчна като образно изследване, за да се установи обостряне на заболяването, а е следвало да се направи скенер като образно изследване; от медицинската документация, вкл. рентгеновата снимка, не може да каже, че има данни за обостряне на заболяването; няма проведено ЕМГ, няма неврологичен статус и поради това не може да се отговори дали има [диагноза]. В съответствие със заключението на вещото лице (лекар със специалност неврология) и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства първостепенният съд е приел, че описаното в медицинската документация няма връзка с посоченото в процесния болничен лист заболяване и няма достатъчно данни за състояние на временна неработоспособност на Н. Пусалски за периода, за които е издаден, което от своя страна сочи на законосъобразност на обсъжданото експертно решение на НЕЛК. Съдът е съобразил, че в случая липсват данни за клиничен преглед, неврологичен статус и мотивировка как и защо ЛКК е преценила необходимостта от продължаване на болничния. Поради това с подложения на касация съдебен акт решаващият състав не е уважил сезиралата го жалба срещу ЕР на НЕЛК, като в мотивите си е аргументирал теза за законосъобразност на проверявания от него административен акт. Решението на Административен съд Пловдив, с което жалбата срещу оспореното пред него ЕР на НЕЛК е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Съдебният акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, не е засегнат от пороци. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, като е дал убедителен отрицателен отговор на основната жалбоподателова теза, че процесния болничен лист незаконосъобразно е отменен от НЕЛК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и на компетентно изготвеното заключение по назначената експертиза, като е издаден в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Настоящият съдебен състав крайния правен извод на Пловдивския административен съд и изложените съображения в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт и незаконосъобразност на потвърденото с него ЕР на НЕЛК не могат да бъдат споделени. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от първоинстанционния съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Съдът е проверил фактическите констатации на административния орган, като е назначил необходимата поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебна експертиза, съгласно чл. 195 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Решаващият съдебен състав надлежно е обсъдил изложеното от вещото лице заедно с другите доказателства по делото при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, и го е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства и на изготвеното експертно заключение. За пълнота във връзка с останалите жалбоподателови възражения, повечето от които поддържани и пред първата инстанция, следва да се посочи, че при липсата в медицинската документация на неврологичен статус и на ЕМГ, както и на описание на радикулерна симптоматика и на данни за влошаване или задържане на състоянието на Н. Пусалски, не е имало фактическо основание, която да е обосновавало продължаване на отпуска му по болест от ЛКК. При постановяването на ЕР на НЕЛК са взети предвид всички относими медицински документи, съдържащи се в медицинското експертно досие. В процесния случай не е налице несъответствие между преценката на НЕЛК и установеното от вещото лице при извършената съдебно-медицинска експертиза. Административният орган е извел своя извод при спазване на материалноправното изискване за оценка на здравословното състояние на освидетелстваното лице с оглед наличната медицинска документация, който извод е проверен в хода на съдебното производство и правилно е възприет и от съда. Без етиологично-диагностично изясняване на здравословното състояние на пациента и обосноваване на поставената му диагноза не е имало основание ЛКК да издаде процесния болничен лист, което сочи недвусмислено, че отмяната му от НЕЛК е била съобразена с приложимия материален закон. По тези съображения настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже процесуалният представител на касатора, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Пловдив е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на разноски за осъщественото по делото процесуално представителство от адвокат също е неоснователна и не следва да бъде уважена. За осъществената защита от юрисконсулт пред касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК на Националната експертна лекарска комисия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, платимо от Н. Пусалски. Този размер е справедлив и обоснован и е определен по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно вида и количеството на извършената дейност от представляващия страната юрисконсулт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,