Решение № 8677 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 754/2012 г.

Решение № 8677 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 754/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на РУСО - гр. Велико Търново, чрез юрисконсулт Николина Маринова, против решение № 481 от 30.11.2011 г., постановено по административно дело № 748 от 2011 г. по описа на Административния съд - Велико Търново. С посоченото решение съдът е: 1) отменил решение № 43 от 19.07.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Николай Парашкевов Димитров против разпореждане № 623 от 1.06.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Велико Търново, с което на същия е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и 2) върнал преписката на административния орган за произнасяне по молбата на Николай Димитров за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Николай Парашкевов Димитров от гр. Велико Търново, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Велико Търново, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Николай Парашкевов Димитров решение № 43 от 19.07.2011 г. на касатора, с което е отхвърлена жалбата на Димитров против разпореждане № 623 от 1.06.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - гр. Велико Търново. С последното на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във вр. с чл. 67, ал. 1 и 2 от същия кодекс, му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивите за постановения отказ са били, че заявителят не отговарял на изискването за пенсиониране при условията на цитираната разпоредба - наличие на 15 години стаж от втора категория и сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки към 1.11.2010 г. При последвалото оспорване по административен ред директорът на ТП на НОИ - Велико Търново, е потвърдил посоченото разпореждане по същите съображения - Димитров не изпълнявал две от предпоставките на процесната разпоредба, а именно: нямал 15 години от втора категория труд и изискващия се сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки. Позовал се е на удостоверение обр. УП-3 изх. № 97/15.11.2010 г. на "Транспорт гарант" АД - гр. Велико Търново, с което се анулирал заверения трудов стаж в трудовата книжка и издаденото по-рано удостоверение обр. УП-3 с изх. № 251/10.12.2004 г. Приел е за неоснователно искането на заявителя да му се признае за втора категория труд стажът, положен през периода от 22.01.1974 до 21.02.1977 г. и от 1.08.1985 до 1.01.1991 г., на длъжност "т. р. работник" в хладилници на "Родопа" - гр. Велико Търново. С постановеното решение по делото Административният съд - Велико Търново, е отменил като незаконосъобразни оспорените административни актове и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че положеният от Николай Парашкевов Димитров труд за спорните два периода на длъжност "т. р. работник" в хладилници на "Родопа" - гр. Велико Търново, попадал в приложното поле на т. 50 ПКТП (отм.). Приел е, че след като на трима негови колеги, работили при същите условия, стажът им е зачетен за труд от втора категория, то следвало и Димитров да бъде пенсиониран при същите условия като тях. Изложил е мотиви, че от доказателствата по делото се установявало, че лицето е било постоянно заето в хладилни помещения на хладилници за дълбоко замразяване при температура, по-ниска от минус 10 градуса по Целзий, в съответствие с цитираната норма от посочения отменен правилник. По съображения в този смисъл и въз основа на свидетелските показания е извел извода за приложимост на т. 50 ПКТП (отм.) и обуславящ втора категория труд за спорните периоди. Решението на Административния съд - Велико Търново, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция, а доводите на касатора се преценяват за неоснователни. С разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО законодателно е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО и чл. 15, ал. 1 от НПОС възраст, ако отговарят на установените в същата норма три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е полагало труд от първа или втора категория, второто - да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст и последното изискване е навършването на определена възраст. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия. В нормата на т. 50 ПКТП (отм.) императивно и изчерпателно са определени субектите, които могат да черпят права от нея. Те са определени по два кумулативно установени критерия - първият е да са били заети постоянно в хладилните помещения на хладилници за дълбоко замразяване, а вторият се свързва с условията на полагане на труд - при температура, по-ниска от минус 10 градуса по Целзий. Преценката за вредността и тежестта на работата и нейното съответствие с тази на работниците по т. 50 от ПКТП (отм.) следва да се извърши въз основа на документите, посочени в чл. 40, ал. 1 от НПОС, или на документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация, както и на всички други допустими доказателствени средства, които се представят по делото. Спорният въпрос по настоящия случай е дали трудът на Николай Димитров през посочените два периода, положен в хладилници на "Родопа" - гр. Велико Търново, може да се отнесе към хипотезата на чл. 50 ПКТП (отм.) и съответно дали положеният труд е от втора категория. От фактическа страна е безспорно установено, че Николай Парашкевов Димитров през периода от 22.01.1974 до 21.02.1977 г. и от 1.08.1985 до 1.01.1991 г. е работил на длъжност "т. р. работник" в "Товарни превози", сега "Транспорт гарант" АД - гр. Велико Търново, но с работно място хладилниците в "Родопа" - гр. Велико Търново. Видно от приложеното по делото удостоверение обр. УП-3 с изх. № 251/10.12.2004 г. осигурителят е вписал, че Димитров е работил в предприятието на длъжност "т. р. работник" за времето от 22.01.1974 до 21.02.1977 г. и има отработени за този период 3 години, нула месеца и двадесет и девет дни, както и на същата длъжност през периода 1.08.1985 - 1.01.1991 г., като отработеното време е 5 години, 5 месеца и 0 дни. В удостоверението изрично е посочено, че трудът е положен като т. р. работник на обект "Родопа" в хладилниците за дълбоко замразяване при температура, по-ниска от минус десет градуса - т. 50 ПКТП (отм.), както и че е внесено ДОО за всички осигурителни случаи. Същото обстоятелство се установява и от представената по делото характеристика, издадена от Автостопанство "Товарни превози" - гр. Велико Търново, в която изрично се посочва, че лицето е било на работа в хладилниците. От заповедта за назначаване на работа № 923/2.08.1985 г. и от трудовата му книжка № 396, издадена на 12.01.1971 г. от ДСО "Булгарплод" ИТБ, също се установява, че Димитров е бил назначен на длъжност "т. р. работник" в бригада към "Родопа - хладилници". Обстоятелството, че трудът, полаган от Димитров на длъжността "т. р. работник" следва да бъде зачитан при пенсиониране като такъв от втора категория, се установява и от приложената карта за оценка на работника, която е част от личното му трудово досие. Първоинстанционният съд обосновано е кредитирал свидетелските показания, според които част от работниците се водели формално работници на "Товарни превози", но фактически работели в "Родопа". Отново въз основа на изнесената от свидетелите информация по несъмнен начин е установено, че Димитров е работел в товаро-разтоварната група, обслужваща замразователните тунели и складовете за замразено месо, а във въпросните замразователните тунели температурата на въздуха можела да достигне до минус 35 градуса, а в така наречените лагери за замразено месо се поддържала температура от минус 18 градуса. Работниците, които работели в тази група, през определен период се сменяли - тези, които работели в замразователни тунели, отивали в лагерите за месо и обратното, тъй като било невъзможно целия работен ден да се стои на такава отрицателна температура. При формиране на изводите си съдът е обсъдил всички събрани и относими доказателства, включително показанията на разпитаните свидетели, като обосновано е направил извода, че Димитров е работил през спорните периоди през целия работен ден при температура под минус 10 градуса по Целзий. В административното производство, нито в съдебното са ангажирани доказателства, а и не се твърди, че в рамките на работното време на Димитров е възлагана и друга работа, осъществяването на друга трудова функция, при която той поне за част от работното време да е работил при температура, по висока от минус 10 градуса по Целзий. В подкрепа на този извод се явяват трудовата книжка и издаденото УП-3 с изх. № 251/10.12.2004 г., свидетелските показания на тогавашния директор на предприятието Костурков и Филипов, и изисканите пенсионни досиета на неговите пенсионирани колеги, работили заедно по едно и също време и при еднакви условия в същите хладилници. В този смисъл следва да бъде споделен изводът, че след като на Ангел Илиев, работещ на същата длъжност, при същите условия, при същото трудово възнаграждение, положеният труд е зачетен като такъв от втора категория при пенсиониране, то и трудът, положен от Димитров за времето от 1.08.1985 до 1.01.1991 г. следва да бъде зачетен по същия начин, т. е. като труд, положен при условията на втора категория, съобразно т. 50 от ПКТП (отм.). Относно непризнатия от органите на НОИ трудов стаж за такъв от втора категория, правилно административният съд се е позовал на трудовата книжка на Димитров. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В процесния случай е налице трудова книжка, правилно оформена съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж: вписванията са извършени от лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на работодателя, в нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради което не са налице съмнения за достоверността на направеното вписване. С оглед изложеното правилно съдът е изградил изводите си, че Димитров е работил през целия период в хладилници за дълбоко замразяване въз основа на показанията на свидетелите и трудовата книжка. Неправдоподобно звучи твърдението на касатора, че с последващо издаденото УП-3 с изх. № 97/15.11.2010 г. са заличени отразеният стаж в трудовата книжка и в УП-3 изх. № 251/10.12.2004 г. В тази насока същият не сочи убедителни доказателства. Върховният административен съд споделя изложеното в мотивите на проверяваното решение, че след като за спорните периоди осигурителят първо издава удостоверение обр. УП-3, в което посочва, че са изпълнени законовите изисквания за признаване труда на Димитров като такъв от втора категория по реда на т. 50 ПКТП (отм.), а след това издава ново, с което извършва анулиране на по-рано издаденото удостоверение за същите обстоятелства, при липса на мотиви на какво основание и защо се анулира първото удостоверение, административният орган е следвало да събере допълнителни доказателства и да поиска издателят на съответния документ да се мотивира и посочи законовото основание, на което извършва посоченото анулиране. След като е налице трудова книжка, която съдържа вписвания относно заеманата длъжност и се ползва с придадената й от чл. 347 от КТ официална удостоверителна сила за вписаните в нея обстоятелства, следва да се приеме, че действително извършваната работа е тази, удостоверена с трудовата книжка. Гореизложеното обосновава правилността на извода на първоинстанционния съд, че отказът да се отпусне исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е издаден в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност. От показанията на свидетелите, които съответстват на вписванията в трудовата книжка, и от събраните по делото доказателства се налага изводът, до който е достигнал и първоинстанционният съд, че положеният труд през спорните периоди попада в хипотезата на т. 50 ПКТП (отм.), поради което следва да се определи като такъв от втора категория. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по дължимостта им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,