Решение № 15 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3506/2018 г.

Решение № 15 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3506/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Светла Димитрова Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба с вх. № 5243/11.07.2018 г. от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния си представител старши инспектор В. Д. в ТД на КПКОНПИ – Бургас, против въззивно решение № 25 от 25.05.2018 г. по в. гр. д. № 88 по описа за 2018 г. на Бургаския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 9 от 08.02.2018 г. по гр. д. № 1270/2016 г. на ОС Бургас в обжалваната част и е прекратено производството по делото. За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, въззивният съд е приел, че срокът по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.); за проверка е преклузивен, а в случая съдебното производството е образувано след изтичането му. В тази връзка е приел, че проверката на КПКОНПИ спрямо Н. и Ю. Т. е следвало да се осъществи в периода 07.08.2014 г. – 07.08.2015 г., а при удължаване на срока с шест месеца, крайният момент би бил 07.02.2016 г., а взетото в случая решение на комисията за образуване на производството и за внасянето в съда на искане за обезпечение на бъдещия иск по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.); от дата 30.03.2016 г., е постановено извън всички допустими от закона срокове. Приел е, че след като производството е недопустимо образувано, недопустимо е и образуваното съдебно производство, поради което постановеният по което акт следва да бъде обезсилен и производството по делото прекратено. Касаторът е изложил твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че исковете са недопустими. В съдебно заседание процесуалният представител на КПКОНПИ В. Д. поддържа касационната жалба и моли въззивното решение като неправилно да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по съществото на спора. Ответниците по касационната жалба Н. Ц. Т. и Ю. И. Т., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. А. от АК-Видин, в съдебно заседание изразяват становище за основателност на жалбата в частта й относно характера на срока за проверка по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.); и молят, след като се съобрази приетото в Тълкувателно решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, въззивното решение да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за разглеждане на спора по същество. Подробни съображения са изложени в писмена защита. С определение № 713 от 27.10.2020 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 25 от 25.05.2018 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 88/2018 г. Обжалването е допуснато по правния въпрос за характера на срока за проверка по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.); , на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С ТР № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС е постановено, че изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.); , съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.); и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.); , съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.); и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.); , чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.); и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения: В случая, от изложеното по-горе е видно, че въззивният съд неправилно е направил извод за недопустимост на предявените искове. Изтичането на срока за проверка по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.); и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Ето защо, въззивното решение е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закони, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който дължи произнасяне по съществото на спора, съобразявайки правомощията си по чл. 269 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 25 от 25.05.2018 г. по в. гр. д. № 88 по описа за 2018 г. на Бургаския апелативен съд с което е обезсилено решение № 9 от 08.02.2018 г. по гр. д. № 1270/2016 г. на Бургаския окръжен съд и е прекратено производството по делото. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно.