Решение № 3436 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13469/2020 г.

Решение № 3436 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13469/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Д. от [населено място], общ. Пазарджик, подадена чрез процесуалния представител адв. Ч. Чавдаров, против решение № 813/19.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1381/2019 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена като неоснователна неговата жалба срещу Решение № 13/06/1/0.0.2267/2/01/4 от 28.08.2018 г. на директор на ОД на ДФ "Земеделие" Пловдив, с което е определена финансова корекция в размер на 48 895, 5 лева, като е отказано плащане на финансова помощ по договор 13/06/1/0.0.2267 от 20.05.2016 г., сключен с ДФ "Земеделие" за предоставяне на безвъзмездна финансов помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за налагане на финансова корекция. Моли ВАС да отмени решението и вместо него постанови друго, с което жалбата да бъде изцяло уважена. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на ДФЗ- [населено място], не изпраща процесуален представител и не изразява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният Административен съд - Пазарджик е бил сезиран с жалба на К. Д., против Решение № 13/06/1/0.0.2267/2/01/4 от 28.08.2018 г. на директор на ОД на ДФ "Земеделие" Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договор № 13/06/1/0.0.2267/20.05.2016 г. е отказано изцяло изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по Договор 13/06/1/0.0.2267/20.05.2016 г. Определена е финансова корекция в размер на 24447, 5 лева и общ размер на наложената финансова корекция 48895 лева, поради неподаване на заявка за второ плащане в изискуемия срок. Съдът приел оспореното решение за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. След извършена проверка за законосъобразност по чл. 168 АПК е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегирана компетентност /от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"/ и в предвидената от закона писмена форма. От правна страна съдът приел и, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспореното решение, нито нарушение на материалния закон, с оглед следното: От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че между Държавен фонд "Земеделие" и К. Д. е сключен Договор № 13/06/1/0.0.2267/20.05.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Според чл. 3, ал. 1 от Договора размера на безвъзмездната финансова помощ е 48 895 лева, които се изплащат на два етапа: първо плащане в размер на 24447, 50 лева – в срок до два месеца от сключване на договора, освен ако не са налице изключенията по чл. 3, ал. 2, т. 1, б. "а" и "б"; второ плащане в размер на 24447, 50 лева, което се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи заявка за второ плащане. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора заявката за второ плащане се подава в срок до 8.03.2018 г., а според чл. 9, ал. 1, т. 1 Фондът има право да изиска от ползвателя връщане на полученото първо плащане и да откаже второто плащане, когато ползвателят не е подал заявка за второто плащане в посочения срок. Установено е още от съда, че на лицето е извършена проверка през март и април 2017 г. С Докладна записка рег. № 05-2-162/132 от 03.04.2017 г. началник на отдел РТИ Пловдив уведомява Директор на Дирекция ТИ при ДФ "Земеделие", че животновъдният обект на К. Д. функционира и бенефициентът развива земеделска дейност. Представени са протоколи от проверката, заповеди към длъжностни лица за извършването й, счетоводни документи и други. Ползвателят К. Д. с УРН 657299 е подал заявка за второ плащане на 8.03.2018 г., за което е съставен Контролен лист РРА М6. 1 за окомплектованост. Посочено е, че документите са непълни и не съдържат всички необходими реквизити. Съответно е попълнено за всяко изискване дали е налично или не. Д. е изписал собственоръчно в края на контролния лист, че е запознат с "направените констатации и забележките към заявката за плащане", като е положен подпис и дата 8.03.2018 г. С писмо с изх. № 01-163-6500/195 от 29.03.2018. Директор на ОД ДФ "Земеделие" е уведомил К. Д. за откриване на производство по налагане на финансови корекции, тъй като не е спазил задължението си по чл. 3, ал. 3 от Договора и чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. да подаде в срок до 08.03.2018 г. заявка за второ плащане. Същата е подадена некоректно попълнена, като са установени лисващи документи, конкретно посочени в писмото. Д. е подал възражение вх. № 02-163-6500/6500/3.07.2018 г., в което е заявил, че е в невъзможност за сертифициране на зайците. Ответният административен орган не е възприел възраженията на бенефициента и на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договор № 13/06/1/0.0.2267 от 20.05.2016 г. е издал оспореното решение, с което е отказал изцяло изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по Договор 13/06/1/0.0.2267/20.05.2016 г. Определена е финансова корекция в размер на 24447, 5 лева и общ размер на наложената финансова корекция 48895 лева. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е направил решаващия си извод, че до 8.03.2018 г. не е подадена заявка за второ плащане, с което не е изпълнено нормативно задължение, посочено в чл. 34 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., както и договорно задължение, уговорено в чл. 3, ал. 3 от Договор № 13/06/1/0.0.2267 от 20.05.2016 г., в който е предвидено, че заявката за второ плащане се подава в срок до 8.03.2018 година. Съдът приел още, че при проверката на материалната законосъобразност на решението не са налице противоречия с материалноправни разпоредби. Подадената от ползвателя на помощта заявка за второ плащане в последния възможен ден не е отговаряла на изискванията на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., тъй като към нея не са били приложени всички изискуеми документи съгласно приложение № 7 от Наредбата. Видно от текста на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата, ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, или не е представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл. 36, ал. 2. При тези данни, съдът приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон и отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Твърдението на касационния жалбоподател, че решението за налагане на финансова корекция било незаконосъобразно и че неправилно му е наложена финансова корекция, е неоснователно. Съдът правилно е съобразил, че съобразно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Видно от Заповед № 03-РД/286 от 1.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на директорите на ОД на ДФ "Земеделие" е делегирано правомощие да издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" и подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., както и по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСП за периода 2007-2013 г., във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ по подмерки 6. 1 и 6. 3 и мярка 112, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове. Неоснователно е възражението за допуснато от съда нарушение на материалния закон. При посочените по - горе данни настоящата инстанция следва да посочи, че след като нормативно са посочени документите, които задължително следва да бъдат приложени към заявката за второ плащане, т. е. тя да е окомплектована с всички изискуеми документи, и след като това задължение е предвидено и в сключения между страните договор, то липсата и на само един от тях е достатъчно основание да се откаже второ плащане и да настъпят всички предвидени от това неизпълнение последици. Също така, в договора не се предвижда възможност административният орган да даде указания при констатирани в заявката непълноти или грешки. Такава възможност е дадена в чл. 36 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г, но тя касае хипотезата на подадена в срок заявка за второ плащане, което в случая не е налице. Предвидената възможност в чл. 36 от Наредба № 14 не би могла да санира установената липсата на изискуеми документи, както и да удължи срока за подаване на заявка за второ плащане, определен в чл. 34, ал. 4 от приложимата наредба и уговорен изрично в чл. 3, ал. 3 от сключения Договор № 13/06/1/0.0.2267 от 20.05.2016 г., а именно 8.03.2018 г. При сключен договор неговите клаузи имат сила на закон за страните по него. По сходни казуси има съдебна практика, например в решение № 5566 от 27.04.2018 г. по адм. д. № 8087/2017 г., и решение № 13129 от 4.10.2019 г. по адм. д. № 13572/2018 г., двете-на ІV отд. на ВАС. Подадената от ползвателя на помощта заявка за второ плащане в последния възможен ден не е отговаряла на изискванията на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., тъй като към нея не са били приложени всички изискуеми документи съгласно приложение № 7 от Наредбата. Поради това правилно административният орган е пристъпил към процедура по налагане на финансова корекция. В този смисъл, обосновано е прието от съда, че не са налице противоречия с материалноправни разпоредби. Подадената от ползвателя на помощта заявка за второ плащане в последния възможен ден не е отговаряла на изискванията на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., тъй като към нея не са били приложени всички изискуеми документи съгласно приложение № 7 от Наредбата. Видно от текста на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата, ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, или не е представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл. 36, ал. 2. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС-Пазарджик е съобразено с материалния закон и е обосновано, не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение