Решение № 2319 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4703/2019 г.

Решение № 2319 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4703/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет /ОбС/ – Стара Загора, чрез пълномощника му - юрисконсулт Вълчева, против решение № 66 от 11.03.2019 г. по адм. дело № 582/2018 г. на Административен съд – Стара Загора, с което е обявено за нищожно решение № 1808/27.09.2018 г. на същия ОбС, в частта му за разрешаване изработването на проект за ПУП - изменение на план за регулация и план за застрояване на кв. Бедечка, относно УПИ III – 6159 кв. 812 по плана на гр. Стара Загора. Поддържа се искане за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и евентуално за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Ответникът: В. Василев, чрез процесуалния му представител - адв. Тинчев, оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна. Претендира разноски. Ответникът: община Стара Загора, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да обяви нищожността на оспорения акт - решение № 1808/27.09.2018 г. на ОбС-Стара Загора по отношение имота на жалбоподателя УПИ III-6159, кв. 812 по плана на гр. Стара Загора, кв. Бедечка, е прието от съда, че същото е издадено от некомпетентен по материя орган по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Според съда, на основание влязло в сила определение по адм. д. № 14337/2018 г. на ВАС, второ отделение, предмет на оспорване от страна на В. Василев е цитираното решение на ОбС, издадено на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, тъй като с него е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ на кв. Бедечка, в обхвата на който е и имота на оспорващия. Този акт е самостоятелен и подлежи на отделно оспорване, като компетентният орган за издаването му е кмета на община Стара Загора, а не ОбС-Стара Загора. Изложени са мотиви за неприложимост на чл. 124а ЗУТ, обосновани и с разпоредбата на чл. 136, ал. 1 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното решение, поради неправилно определен предмет на обжалване. По въпроса какъв акт е предмет на обжалване от страна на ответника В. Василев, е налице влязло в сила определение по адм. д. № 14337/2018 г. на ВАС, второ отделение, което е задължително за първоинстанционния съд. С този съдебен акт изрично е посочено, че предмет на обжалване е процесното решение на ОбС-Стара Загора, издадено на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, а не е акт по чл. 124а ЗУТ. Неоснователни са и оплакванията за неправилност на обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, ОбС приема решения за създаване и одобряване на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея. В случая с оспореното решение не се създава или одобрява ПУП, или негово изменение. Видно от съдържанието му с него е дадено разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, което представлява акт по чл. 135, ал. 3, вр. ал. 1 ЗУТ. По аргумент от чл. 135, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ, независимо дали производството е по искане на заинтересовани лица или органът действа служебно, компетентен да издаде разрешението е кмета на съответната община, който се произнася със заповед. Разпоредбата не обвързва изпълнението на правомощието на административния орган по този ред с териториалния обхват на разработката. Като издадено на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ оспореното решение, постановено от общинския съвет, вместо от кмета на общината, законосъобразно е обявено от съда за нищожно поради липса на компетентност на административния орган. Правилни са и изводите за неприложимост на чл. 124а ЗУТ. Нормата урежда друга хипотеза – разрешаване на първоначално изработване на ПУП, докато с оспореното решение е дадено разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП. В касационната жалба се излагат доводи, че процедираното изменение на ПУП - ПРЗ е във връзка с установяване на предвиждания за изграждане на обекти на зелената система по смисъла на чл. 62 ЗУТ, които след провеждането на съответните процедури биха придобили статут на имоти - публична общинска собственост. Оспореното решение не е основано на тази разпоредба, а изложените твърдения не могат да обосноват извод за компетентност на ОбС. ОбС разполага с правомощие да се произнесе, независимо от териториалния обхват на разработката, единствено при одобряване на ПУП за паркове и градини съгласно чл. 62, ал. 9 ЗУТ и на такъв по чл. 21, ал. 7, във вр. с ал. 1 ЗОС, свързан със задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, но не и в хипотезата на допускане/ разрешаване изработването на проект за изменение на действащ план по чл. 135 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 103а, ал. 3 ЗУТ, в случай на влизане в сила на общ устройствен план и при необходимост от изменение на заварен ПУП, също определя кмета на общината като материално компетентен орган по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, който издава предписание за служебно изменение на заварения ПУП. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Релевантните за спора факти са установени след обсъждане на събраните по делото доказателства, като въз основа на същите са изведени законосъобразни правни изводи. Не са налице твърдените касационни основания, поради което като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход по спора, на ответника Василев не се присъждат разноски за касационната инстанция, поради непредставянето на доказателства за направата на такива и списък на разноските. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение