Решение № 8409 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10397/2014 г.

Решение № 8409 от 8.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10397/2014 г., III о., докладчик председателят Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Митко Михов Кръстев от с. Българска поляна, община Тополовград, подадена чрез процесуален представител адвокат М. Тумбалов, против решение № 121/12.06.2014 г., постановено по адм. дело № 52 от 2014 г. по описа на Административния съд - Хасково. В жалбата поддържа, че решението е неправилно и немотивирано, издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави искане за присъждане на разноски. Ответната страна - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Владимиров, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Иска да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е законосъобразно, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, каквито доводи се излагат и в касационната жалба. Безспорно е установено, че при извършената административна проверка на подаденото заявление са установени площи, заявени от повече от един земеделски производител, като жалбоподателят не е представил доказателства, установяващи правото му на ползване върху застъпените парцели. От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че заявените площи са недопустими за подпомагане по СЕПП и НР2, тъй като представляват площи, попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Общият размер на недопустимата площ е 123,25 ха, представляваща 100% наддекларирана площ спрямо заявената за подпомагане по СЕПП и НР2 площ от 124,19 ха, и същата попада в групата "над 50", при което се санкционира цялата допустима за изчисляване площ и се налага санкция за бъдещ период. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Митко Михов Кръстев от с. Българска поляна, община Тополовград, област Хасково, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 изх. № 02-260-6500/17370 от 21.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата форма по чл. 59 от АПК. Въз основа на писмените доказателства и на СТЕ е приел, че за резултатите от кръстосаните проверки, установяващи застъпване на заявени площи, земеделският стопанин е бил уведомен и му е дадена възможност да представи доказателства за ползваните от него площи, като при провеждането на процедурата по изясняване на двойно заявените (застъпените) площи жалбоподателят не се е явил и не е представил документи за правно основание за ползване на имотите. Посочено е, че за декларираните в заявлението за подпомагане площи по СЕПП е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП, а по НР2 са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането, като е отказано финансово подпомагане на основание чл. 14 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР за периода 2007-2013 г. въз основа на чл. 12, т. 4 и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/2008 г. Съдът е приел за безспорно доказано, че общият размер на недопустимата площ, установен от РА след извършените административни проверки, е 123,25 ха, представляваща 100% наддекларирана площ спрямо заявената за подпомагане по СЕПП и НР2 площ от 124,19 ха, и същата попада в групата "над 50%", при което се санкционира цялата допустима за изчисляване площ и се налага санкция за бъдещ период. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Изведените правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. С общо заявление за подпомагане за 2012 г. с УИН 26/140612/03181 Митко Михов Кръстев е заявил за подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) площ от 124,19 ха в землище с. Доброселец. С обжалваното уведомително писмо изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е отказал и двете плащания изцяло. Отказът за подпомагане по СЕПП е на основание чл. 43, ал. 3, т. 3, 4 и 5 от ЗПЗП, а именно - ДФЗ отказва подпомагане за площта, за която не са представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 или са представени и от друг кандидат, участващ в застъпването. Изрично е посочено, че за застъпването касационният жалбоподател е бил уведомен с уведомително писмо изх. № 02-260-6500/14359 от 13.09.2012 г. По отношение на НР2 е посочено, че след прилагане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. оторизираната сума е в размер на 0 (нула) лева. Подробно и мотивирано административният орган е изложил правните и фактическите основания за постановения отказ. Не само в приложен табличен вид, но и с факти и обяснения е обосновал липсата на предпоставки за уважаване на искането за подпомагане. Правилно административният съд е посочил, че обжалваният индивидуален административен акт има изискуемите форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Спазена е изцяло процедурата по уведомяване на земеделския стопанин и поради това той е имал възможност да защити правата си в хода на административното производство. По делото безспорно е доказано, че вследствие на извършената административна проверка на подаденото заявление и съответно установяването, че по заявление на Кръстев има площи, които са заявени от повече от един земеделски производител (застъпване), на касационния жалбоподател му е изпратено съобщение да отстрани нередовностите, но той не се е възползвал от предоставена му възможност да потвърди или откаже застъпването и да представи доказателства, установяващи правото му на ползване върху застъпените парцели. В мотивите на обжалваното решение правилно е преценено, че неизвършването на проверка на място не е съществено процесуално нарушение, тъй като провеждането на такава проверка не е задължителен етап от процедурата по разглеждане на заявлението за подпомагане. С чл. 30 от Регламент (ЕО) 1122/2009 Разплащателната агенция е задължена да извърши проверка на място само на 5% от всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. Правилно съдът е кредитирал приетата по делото съдебно-техническата експертиза, която напълно потвърждава обжалваното уведомително писмо. В нея вещото лице е установило, че заявеният за подпомагане от жалбоподателя БЗС в кампания 2012 г. за директни плащания по СЕПП и НР2 е БЗС № 21659-112-1-2 с площ 124,19 ха, находящ се в землището на с. Доброселец, като общият размер на установената недопустима площ е 123,25 ха, което представлява 100% наддеклариране спрямо допустимата за изчисляване площ, откъдето и следва, че в съответствие с чл. 58 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. на Митко Михов Кръстев е наложена санкция за бъдещ период в размер на 32 592,69 лв. по СЕПП и 10 409,27 лв. по НР2. Предвид установения процент на наддеклариране - 100%, законосъобразно и напълно обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Митко Михов Кръстев от с. Българска поляна, община Тополовград, област Хасково, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 с изх. № 02-260-6500/17370 от 21.09.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Настоящата инстанция преценява искането на ответника за заплащане на възнаграждение за юрисконсулт за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС - т. 1, е прието, че съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, ако страната представи доказателства за заплащането му. Спазването на това изискване се налага поради равнопоставеността на страните в процеса. Поради това че не са представени доказателства за допълнително заплатено възнаграждение за юрисконсулт по конкретното дело, такова не следва да се присъжда. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,