Решение № 9488 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6369/2018 г.

Решение № 9488 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6369/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, и допълнение към нея подадена от С. Тодоров, чрез процесуалния му представител, адв. Руневски и адв. Бекирска, срещу Решение № 1562/09.03.2018 г., постановено по адм. дело № 12591/2015 г. по описа на Административен съд - София град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират разноски. Ответникът по жалбата, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/, чрез процесуалния си представител юриск. Николова в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – София град се е развило по исковата молба на С. Тодоров против ГД "ИН" София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са претендирани неимуществени вреди, произтичащи от твърдяно незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация при Затвора София, изразяващо се в неосигуряване на адекватни за здравословното му състояние условия на живот за периода от 28.12.2010 г. до 30.12.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 50 000 лв., като неоснователен и недоказан при приетото, че не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по въведените обстоятелства от ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. По силата на разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на претенцията си както по основание, така и по размер. Съдебната практика е непротиворечива, основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на предварително определени от законодателя материалноправни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при/или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, и предявеният на това основание иск, следва да бъде отхвърлен. Настоящият състав на ВАС, трето отделение, счита, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в проведеното исково производство не е доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация. Обосновано съдът е заключил, че по делото не е установено по безспорен начин, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди. От събраните доказателства за посочените дни, правилно АССГ е установил, че не се доказват по безспорен и категоричен начин всички конкретно изложени от ищеца твърдения, че за времето от 28.12.2010 г. до 30.12.2011 г., Тодоров да е бил поставен в такива неблагоприятни условия, изразяващи се в неосигуряване на адекватни за здравословното му състояние условия на живот в Затвора София, които по смисъла на чл. 3, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС са от естеството да уронят човешкото му достойнство, или породят чувство на страх, незащитеност или малоценност. Правилно е установил съда, че условията, при които Тодоров е пребивавал в Затвора София, в своята съвкупност, не са довели до нечовешко или унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ, което да презумира настъпването на неимуществени вреди за него. От приетото и неоспорено заключение на съдебните експертизи по делото (СПЕ и СМЕ), което съдът е кредитирал изцяло се потвърждават и изводите за недоказаност на претенциите на Тодоров. Настоящия съдебен състав на ВАС, споделя изводите на АССГ, че С. Тодоров не се е справил с отредената му от закона доказателствена тежест и не е успял да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл обосновано и законосъобразно, съдът е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлил предявения от С. Тодоров иск. Решението на Административен съд - София град е правилно, законосъобразно и обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав на ВАС, счита същото за неоснователно. Съобразно разпоредбите на специалния закон, ищците в производството по ЗОДОВ не се дължат заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение