Решение № 9838 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1099/2010 г.

Решение № 9838 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1099/2010 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Медицински център "Сана-3" ООД със седалище и адрес на управление гр. Самоков срещу решение № 727 от 24.11.2009 г. по адм. дело № 531 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-област, 7-и състав, в частта му, с която жалбата е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса - София-област, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 727 от 24.11.2009 г. по адм. дело № 531 от 2009 г., в обжалваната му част, Административният съд - София-област, 7-и състав, е отхвърлил жалбата на Медицински център "Сана-3" ООД със седалище и адрес на управление гр. Самоков срещу заповед № РД-09-0436 от 4.06.2009 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - София-област, за редуцирания размер от 533,50 лева. Съдебният акт в обжалваната му част не страда от отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Със заповед № РД-09-0436 от 4.06.2009 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - София-област, санкцията е наложена, тъй като е било констатирано, че от д-р Баранска са отчетени първични консултативни прегледи за 2008 г. на ЗЗОЛ със заболявания, подлежащи на диспансерно наблюдение. При провеждането и отчитането на прегледи на пациенти с диагноза "артериална хипертония" и придружаващи заболявания "сърдечна недостатъчност, стенокардия" заболяванията са в един клас по МКБ и пациентите е следвало да бъдат диспансеризирани и съответно да им бъде предоставен пакетът от дейности на диспансеризирани лица, като същият бъде отчетен и заплатен съгласно т. 106.6 и 138 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на НЗОК. В конкретния случай процесните прегледи са отчетени и съответно заплатени като първични консултативни прегледи. Освен това изпълнителят е трябвало до информира ЗЗОЛ и да удостовери това информиране посредством маркиране в амбулаторния лист, че диагнозата на пациента подлежи на диспансеризация. Това е изискване на чл. 26, т. 9 от НРД 2006 г. По този начин се предоставя възможност на пациента да прецени и съответно да удостовери с изрично удостоверение в амбулаторния лист желанието си или нежеланието си да бъде диспансеризиран. Съгласно чл. 26, т. 9 от НРД 2006 г. изпълнителите на медицинска помощ са задължени да предоставят на пациента ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение. Според т. 106.6 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената и извършена дейност от изпълнители на медицинска помощ съгласно Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и действащите приложения, като специализираният преглед по диспансерно наблюдение е съгласно Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията и приложение № 9. Този специализиран преглед трябва да бъде извършен от специалиста, водещ диспансерното наблюдение. Съгласно чл. 138 от същото решение на НЗОК за видовете специализирана помощ по т. 106.6 се заплаща за извършен преглед на ЗЗОЛ с едно или повече заболявания на диспансерно наблюдение на лекар специалист. В конкретния случай тези нормативни изисквания не са били спазени и постановявайки решението си, съобразявайки се с трите случая, при които има подпис на пациентите в амбулаторните листове, съдът правилно е приложил материалния закон. Неоснователни са и оплакванията на касатора досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическата обстановка по делото е била безспорно установена. Заповедта за налагане на санкции е била предшествана от заповед № РД-09-0322 от 29.04.2009 г. на директора на РЗОК - София-област, за извършване на медицинска проверка на изпълнителя на медицинска помощ. За нарушенията е съставен медицински протокол № 135 от 30.04.2009 г. за извършване на контрол по изпълнението на договори с изпълнители на медицинска помощ. Във връзка с възраженията на касаторката е била сезирана и Арбитражната комисия, която се е произнесла с решение № 147 от 2.06.2009 г., с което решение възраженията са били отхвърлени. При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е била назначена и изслушана съдебномедицинска експертиза, която, видно от съдържанието й, също е потвърдила извършването на процесните нарушения. От казаното категорично се налага изводът, че спорът по делото не е останал неизяснен от фактическа страна, както твърди касаторът. Неоснователно е и оплакването за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество при постановяването на решението не са били допуснати. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а решението в обжалваната му част се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,