Решение № 13458 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2010 г.

Решение № 13458 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", против решение № 82 от 23.12.2009 г., постановено по адм. д. № 5905 по описа за 2009 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Веселин Янков Петев моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението, подложено на касационно обжалване, Административен съд- София град е отменил заповед № Л - 4837/02.07.2009 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която на Веселин Янков Петев - старши инспектор в сектор "Пробация", София област е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 228, ал. 1 от ЗМВР в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, при спазване на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 243 от ППЗМВР, но при издаването й съществено е нарушено правилото на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР относно връчване на изготвената в хода на дисциплинарното производство обобщена справка за резултатите от него, поради което и поради наличие на основание по чл. 146, т. 3 от АПК е приел обжалвания индивидуален административен акт за незаконосъобразен. В мотивите е развил съображения, че установеното нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е повлияло на правото на защита на държавния служител в ГД "ИН". Решението е правилно, същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон, а в хода на съдебното производство не се установяват нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните в хода на административното производство доказателства, като въз основа на тях е направил верни правни изводи относно незаконосъобразността на обжалвания административен акт. Фактът, че с обобщената справка служителят не е запознат съобразно изискванията на чл. 246, ал. 3 от ППЗМВР, не е оспорен, доказателства, удостоверяващи връчването не се съдържат в преписката и не се представят в съдебното производство. Основното оплакване против решението на Административен съд - София град, направено в касационната жалба е относно изискването за връчване на обобщената справка, приключваща дисциплинарното производство. Твърденията на касационния жалбоподател са, че такова изискване съществува единствено при провеждане на дисциплинарно производство по чл. 230 от ЗМВР, а при по-леките дисциплинарни нарушения не съществува изискване на изготвяне и връчване на обобщена справка. Възражението е неоснователно. ЗМВР и ППЗМВР не диференцират дисциплинарното производство и задълженията на дисциплинарно разследващия орган в зависимост от тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение. Действително, при извършено тежко дисциплинарно нарушение, наказуемо с дисциплинарно наказание "уволнение", производството се открива със заповед на органите, посочени в ал. 1, т. 1 и 2, като дисциплинарно наказващия и дисциплинарно разследващия орган са различни, но процесуалните действия по установяване, доказване и гарантиране правата на служителя, са важими за всяко производство. Изискването на чл. 246, ал. 3 от ППЗМВР да се извърши дисциплинарно разследване, неговите резултати да се обобщят в справка, с която служителят да се запознае, е валидно за всички дисциплинарни производства. Връчването на справката, обобщаваща резултата от разследването е предпоставка и гаранция за упражняване на субективното право на служителя да даде допълнителни обяснения или възражения по установените от разследването резултати съгл. чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР, което би могло да даде отражение и върху начина на упражняване на правомощията на наказващия орган по чл. 229 от ЗМВР. Като е приел, че нарушението на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР, направено в хода на дисциплинарното производство е съществено, Административен съд - София град е постановил решението си в съответствие с приложимия закон. С оглед изложеното, Върховният административен съд, трето отделение намира подадената касационна жалба за неоснователна, а решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение