Решение № 5943 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12998/2015 г.

Решение № 5943 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12998/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ер София- Диневи" ООД срещу решение № 142 от 06.10.2015 г. по адм. д. № 189/2015 г. на Административен съд Сливен, с което е изменен Акт за установяване на задължение № РА004049/13.12.2013 г., издаден от Главен експерт в отдел "КРД", Дирекция "Местни приходи" при Община Сливен, потвърден от Директора на Дирекция "Местни приходи" при Община Сливен, като са определени задълженията за такса битови отпадъци за 2013 г. за имот по декларация № 5391/30.06.2010 г., включваща услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа на 2 092,73 лв. главница, ведно с лихви за забава и при корекция с внесена сума за ТБО от 261,59 лв. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за дължимост на такса депо, включваща обезвреждане на битови отпадъци, че представените доказателства установяват предпоставката за фактическо предоставяне на услугата по обезвреждане на битови отпадъци, но не доказват нейното реално фактическо предоставяне по отношение адресата на акта. Счита, че административния съд, в нарушение на съдопроизводствените правила не обсъдил възражението, че административния акт е издаден при неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, във връзка с § 2 ДОПК. Липсват мотиви за издаване на акта относно размера на таксите за отделните услуги. Ответната страна е представила писмен отговор. Сочи, че в случая е установено от представените доказателства - акт за публична общинска собственост № 17/20.09.2005 г., договор за предоставяне на услуга с предмет събиране на битови отпадъци, транспортирането им до депо за неопасно отпадъци с. Сотиря, община Сливен, както и от представените отчетни документи - протоколи и фактури, че е налице предоставяне на услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, като по аргумент от чл. 71, ал. 3 ЗМДТ задължението за тази услуга не е обвързано с конкретното ползване на имота, а само с наличието на депо. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита за неоснователни възраженията в касационната жалба за недължимост на ТБО за услугата в компонента - извозване и обезвреждането в депо на битовите отпадъци, поради създадената от законодателя законова фикция, че наличието на територията на съответната общината на депа е равносилно на ползване на услугата в компонента - обезвреждане на битови отпадъци. Съобразно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, дължимостта на ТБО в тази част се определя единствено от наличието или липсата на изградени депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред административния съд е бил Акт за установяване на задължение, издаден по реда на чл. 107 от ДОПК относно задължения за такса битови отпадъци в компонентите поддържане чистотата на обществените територии и обезвреждане на битови отпадъци в депа, издаден на "Ер София - Диневи" ООД за 2013 г. С АУЗ е установен размер на задължения за такса битови отпадъци за 2013 г. за собствен на "Ер София - Диневи" ООД недвижим имот, нанесен на кадастралната карта на гр. Сливен като ПИ с идентификатор 67338.828.25 с площ 458354 кв. м., с начин на трайно ползване - пасище и трайно предназначение на територията - земеделска земя, находящ се в землището на кв. "Речица", местност "Речиченски път". С Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 5391/30.06.2010 г. "Ер- София - Диневи" ООД декларирало като съсобственик земя с площ 468462 кв. м., посочен от декларатора с местонахождение гр. Сливен, Индустриална зона и ползван със стопанска цел. Съдът приел, че актът за установяване на задължение е постановен в противоречие с материалния закон досежно начислената такса за битови отпадъци по компонент поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и законосъобразен по отношение на начислената ТБО по компонент обезвреждане на битови отпадъци в депа. Посочил, че процесният поземлен имот се намира в землищна територия, извън строителните граници на гр. Сливен и видно заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и сключения въз основа на тази заповед договор, землището на кв. "Речица", където се намира процесният имот не попада определения за почистване на териториите за обществено ползване териториален обхват, като предоставянето на тази услуга е ограничено в рамките на строителните и регулационни граници на гр. Сливен. Относно таксата за поддържане на депо, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, съгласно която не се събира такса за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Посочил, че в процесния случай се експлоатира депо от Община Сливен с местонахождение с. Сотиря, което се установява от представените по делото писмени доказателства - Акт за публична общинска собственост № 17/20.09.2005 г., Договор за предоставяне на услуга с предмет събиране на битови отпадъци от територията на населените места, селищните образувания и курортни местности в община Сливен и транспортирането им до депо за неопасни отпадъци с. Сотиря, общ. Сливен, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в строителните и регулационни граници на гр. Сливен, както и отчетните документи за извършените дейности - протоколи и фактури. Поради това приел, че такса за битови отпадъци в този й компонент е дължима от оспорващото дружество и законосъобразно е начислена в обжалвания Акт за установяване на задължение по декларация. Изложил мотиви, че с Решение № 525/14.12.2012 г. на ОбС Сливен, прието на основание чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ е изменен чл. 16, ал. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на гр. Сливен, като са определени ставки по компоненти, вкл. 0,4 на хиляда върху данъчната оценка на имота за проучване, проектиране, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битовите отпадъци или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 71а и 71е от ЗУО. Посочил, че при така определената ставка и при данъчна оценка на процесния имот в размер на 5 231 835,90 лв., размерът на таксата битови отпадъци за услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения за същия период е 2 092,73 лв. главница. Решението в обжалваната част е правилно. В частта, с която АУЗ е отменен относно задължението за такса поддържане чистотата на териториите за обществено ползване / АУЗ е изменен, като са намалени задълженията/, решението на съда не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на касационното производство е решението в частта, с която е отхвърлената жалбата срещу АУЗД, в частта за начислената такса за поддържане на депо за битови отпадъци /АУЗ е изменен, намален до този размер/. В първото касационно производство относно издадения АУЗ, е прието, че за процесния имот има одобрен подборен устройствен план /ПУП/, но предназначението на земята не е променено с решение на комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, поради което и същата е с предназначение - земеделска земя към оспорвания период. Установено е, че използването на спортните съоръжения в имот с идентификатор 67338.828.27 не може да стане без използването на терена на процесния имот Не е било спорно, че през процесния период е имало депо за депониране на битовите отпадъци, които се събират на територията на Община Сливен, поради което правилно съдът е приел, че таксата битови отпадъци начислена на дружеството за процесния период е дължима. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не се доказва, че услугата е предоставяна. Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Следователно, когато депо има, както е в настоящият случай, такса се дължи, таксата е за поддържане на депо и не е необходимо да са налице и други доказателства за предоставяне на услугата. Видно от т. 3 на заповед № РД 15-1502/11.10.2012 г. на смета на Община Сливен по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ относно определянето на границите на районите и видът на предоставяните услуги по чл. 62 от ЗМДТ депонирането на битовите, строителните и неопасните промишлени отпадъци от територията на Община Сливен се извършва на депо за неопасни отпадъци от с. Сотиря, община Сливен. Имотът на жалбоподателя е в Индустриална зона на гр. Сливен, на територията на общината, на която се предоставя услугата обезвреждане на отпадъци в депо. Неоснователни са доводите, че АУЗ не е мотивиран, което да е основание за отмяната му. Както е посочил съдът, съгласно акта имотът деклариран с Декларация вх. № 5391/30.06.2010 г. в гр. Сливен - земя с данъчна оценка 5 231 835,90 лв. и отчетна стойност 32 792,00 лв., за който е определен размер на таксата за битови отпадъци за 2013 г. от 2 965,61 лв. Сумата е след корекция, получена като от изчислената главница от 3 139,10 лв. общо за два компонента - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и ползване на депо, лихва от 88.10 лв., като е приспадната внесена сума от 261,59 лв. Съгласно мотивната част на акта, с оглед Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на Община Сливен, размерът на таксата за битови отпадъци за 2013 г. възлиза на 1,2 на хиляда, в т. ч. по компоненти: сметосъбиране и сметоизвозване - 0,6 на хиляда, депо - 0,4 на хиляда и чистота на обществените територии - 0,2 на хиляда върху данъчната оценка на имота. Следователно в акта е посочена основата върху която е начислена таксата и ставката, изчислението в промили, съгласно наредбата / за депо - 0,4 на хиляда/. Обстоятелството, че таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за поддържане на депо е посочена общо като една сума, не води до друг извод, тъй като е ясно, че едната такса представлява 0,4 на хиляда от данъчната оценка, а другата -0,2 от данъчната оценка на имота. Не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение. На ответната страна в касационното производство следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК в размера, присъден и от първата инстанция. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение