Решение № 10160 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16568/2009 г.

Решение № 10160 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16568/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Анатоли Георгиев Гинов от гр. София срещу заповед № РД-02-16-1771 от 1.12.2009 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 271 от 17.11.2009 г., считано от 1.12.2009 г. Твърди, че в случая липсва съкращаване на длъжността му, тъй като функциите, които изпълнявал продължавали да бъдат изпълнявани, въпреки преименуването на отдели и дирекции в ответното министерство. Моли съда поради изложеното да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът, чрез процесуалния си представител и в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Не се спори между страните, че жалбодателят е заемал длъжността "държавен експерт" с ранг I младши в отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението" в Дирекция "Изпълнителна агенция - Програма ФАР" при МРРБ. С обжалваната заповед № РД-02-16-1771 от 1.12.2009 г. Министърът на регионалното развитие и благоустройството е прекратил служебното правоотношение на жалбодателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл във вр. с чл. 29 от Устройствения правилник на МРРБ и ПМС № 271 от 17.11.2009 г. С постановление № 271 от 17.11.2009 г., в сила от 1.12.2009 г. е отменен Устройствения правилник (УП) на МРРБ, приет с ПМС № 68 от 2006 и е приет нов такъв. Съгласно чл. 26 от последния специализираната администрация е организирана в четири главни дирекции и 7 дирекция, между които не фигурира дирекция "Изпълнителна агенция - Програма ФАР". Видно от приложеното по делото длъжностно разписание на МРРБ, утвърдено със заповед № РД-02-14-1963 от 2.11.2009 г. в специализираната администрация на МРРБ до приемането на новия УП е съществувала дирекция "Изпълнителна агенция - Програма ФАР" с обща щатна численост 52 бройки, която е била организирана в четири отдела, един от които бил отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението", в който са били предвидени 3 щатни бройки за длъжността "държавен експерт", една от които е заемал жалбодателят. Общата щатна численост на МРРБ към онзи момент е възлизала на 655 щатни бройки. С длъжностното разписание на МРРБ, утвърдено със заповед № РД-02-14-2111 от 1.12.2009 г. в специализирана администрация не е предвидена дирекция "Изпълнителна агенция - Програма ФАР", а общата численост на МРРБ възлиза на 612 щатни бройки. Следователно налице е намаление на щатните бройки с 43 броя. От така установеното следва, че дирекцията, отделът и съответно длъжността, която е заемал жалбодателят до прекратяване на служебното му правоотношение не съществуват понастоящем поради преструктуриране на администрацията на ответника, извършена след приемане на новия Устройствен правилник на МРРБ. Така ангажираните по делото доказателства сочат на съкращаване на длъжността "държавен експерт" в отдел "Наблюдение и контролен на изпълнението", в дирекция "Изпълнителна агенция - Програма ФАР", тъй като, считано от 1.12.2009 г. такива дирекция, отдел и съответно длъжност вече не са предвидени в структурата на администрацията на МРРБ. С премахването на дирекция "Изпълнителна агенция - Програма ФАР" и съответно отдел "Наблюдение и контролен на изпълнението" е съкратена и длъжността "държавен експерт", заемана от жалбодателя като нормативно определена позиция, фигурираща като наименование в щатното разписание, както и като система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика по определение от чл. 2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Право на органът е да организира структурата си по начин, който да осигури най-рационалното, й по негова преценка функциониране, което обаче е решение по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. От така установеното от фактическа страна се установява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - органа по назначението на жалбодателя - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба - т. е. всички необходими реквизити по чл. 108 ЗДСл. Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. От изложеното дотук следва, че с приемането на Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в сила от 1.12.2009 г. дирекцията и отделът, в който е работил жалбодателят е бил закрит, съкратена е и длъжността на "държавен експерт", заемана от Гинов. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи длъжността да е запазена като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, за да се направи извод, че не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С жалбата за отмяна на оспорената заповед е съединен и иск за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер на десет заплати. Съгласно посочената разпоредба, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената такава към момента на признаване на уволнението за незаконно или неявяването за заемане на службата. Следователно предпоставката, обуславяща приложимостта на посочения текст е наличието на влязло в сила съдебно решение, с което се отменя заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Настоящото съдебно решение подлежи на касационно оспорване, поради което с постановяването му не може да счита, че е налице предпоставката по чл. 104, ал. 1, изр. последно от ЗДСл. Последното налага искът да бъде отделен и разгледан в отделно производство, след влизане в сила на окончателно съдебно решение по спора относно законосъобразността на заповед № РД-02-16-1771 от 1.12.2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение