Решение № 16046 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8464/2009 г.

Решение № 16046 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8464/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 12.04.2008 год., постановено по адм. д. № 1841/03 год. Софийски градски съд, адм. колегия, III-з състав, е отхвърлил жалбата на Лиляна Димитрова Стефанова в качеството й на ЕТ "Лидраг - Лиляна Стефанова" - гр. Самоков, против данъчно-ревизионен акт № 230/19.08.2002 год., на ДП - Самоков при ТДД - София област, потвърден с решение № 505/18.03.2003 год. на директора на РДД - гр. София, в частта му относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, описани в решението и е осъдил жалбоподателя да заплати на РДД - гр. София сумата 233, 67 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ "Лидраг - Лиляна Стефанова", представлявана от Лиляна Драгиева от гр. Самоков. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на касационните основания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да уважи жалбата му и отмени обжалвания ДРА, като признае право на данъчен кредит по фактурите. Претендира се заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на Лиляна Димитрова Стефанова в качеството й на ЕТ "Лидраг - Лиляна Стефанова" - гр. Самоков, против данъчно-ревизионен акт № 230/19.08.2002 год., на ДП - Самоков при ТДД - София област, потвърден с решение № 505/18.03.2003 год. на директора на РДД - гр. София, в частта му относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от ПК "Каритекс", ЕТ "Ив 73 - Ивайло Петров", "Корио" - ЕООД и "КГК" - ЕООД. Съдът е описал подробно в решението фактическите констатации на органа по приходите по време на ревизията, правните му основание за непризнаване на правото на данъчен кредит, събраните в хода на делото доказателства, както и заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. След това градският съд е пристъпил към разглеждане на оплакванията на жалбоподателя за всеки един от доставчиците, Същите са обсъдени подробно, в реда на излагането им и са изложени съответни мотиви защо съдът намира същите като неоснователни. Направен е краен извод за неоснователност на жалбата. Решението на градския съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора са за нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че неправилно съдът е счел за законосъобразен извода на данъчния орган за отказ за приспадане на данъчен кредит поради това, че доставчиците не са намерени на деклариран данъчен адрес, като в тази насока не е съобразено заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което е установило, че са налице условията по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за възникване на право на данъчен кредит. Посочва се още, че данъчният орган не е събрал необходимите доказателства, които се намират в данъчното досие на съответния доставчик, както и не е съобразено от съда, че получателят на доставката не е в състояние да следи за поведението на своите доставчици. Твърди се още, че в подкрепа на оплаквания е решението на Европейския съд за правата на човека от 22.01.2009 год. по делото "Булвест" АД срещу България. Направени оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е установено от градския съд. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на всеки един от въпросните доставчици, при които е е установено единствено отразяване на фактурите в дневника за продажби и в справката-декларация, като не е установено начисляване на данъка, тъй като на деклариран данъчен адрес не е открит представител и не са представени надлежни доказателства след връчено искане. По тези причини правото на данъчен кредит е отказано поради отсъствието на условие по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) (неустановяване на начисляване на данъка от преките доставчици. Градският съд е приел, че тези констатации на органа по приходите следва да бъдат опровергани чрез пълно насрещно доказване, посочил, че жалбоподателят не сочи доказателства в тази насока, а заключението на вещото лице не ги опровергава, а точно обратното - потвърждава същите. Тези негови изводи са правилни и обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Към процесните периоди начисляването на данъка е регламентирано от разпоредбата на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС) (отм.) и според нея данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. От събраните в хода на ревизията и в при административното и съдебното обжалване доказателства е установено само част от фактическия състав на начисляването, тъй като поради неоткриването на деклариран адрес не е установено начисляването на данъка като задължение към бюджета. Това обстоятелство не е установено и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, тъй като експертът също не е открил доставчиците, а изводите му за начисляване на данъка от някои от тях са направени въз основа на представени по делото доказателства, които не са надлежно заверени и няма данни дали счетоводството на доставчиците е водено редовно, за да бъдат представените доказателства годни такива предвид изискването на чл. 146 от ГПК (отм.). Отделно от това, по някои от фактурите от страна на първоинстанционния съд е обсъждан въпросът за реалността на доставките предвид констатациите за липса на такива, в която насока констатациите на ДРА не са оборени с надлежни доказателства, а липсват и оплаквания в касационната жалба спрямо тази част от решението. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора относно противоречие на решението на градския съд с решението на Европейския съд по правата на човека от 22.01.2009 год. по делото "Булвест" срещу България, доколкото не става въпрос за една и съща фактическа обстановка, при която е направен отказът за право на данъчен кредит. Последното възниква при наличието на определени, обективно установено условия, поради което е без значение какво е поведението на получателят на доставките, доколкото последното не е определено от законодателя като условие за възникване на правото. Като правилно и законосъобразно решението на градския съд следва да бъде оставено в сила на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,