Решение № 12170 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 470/2010 г.

Решение № 12170 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 470/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Юсеин Мехмедов Кехайов срещу решение № 681 от 24.11.2009 г. по адм. д. № 782/2009 г. на Административен съд Благоевград с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Областен управител на област Благоевград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 5, ал. 4 от ЗПГРРЛ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, е отхвърлена жалбата на Юсеин Мехмедов Кехайов срещу заповед ОА - 1268/28.07.2009 г. на Областния управител на област Благоевград, с която, на основание чл. 32, ал. 1 от ЗАдм. и чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ, чл. 1, ал. 4 и чл. 2, ал. т. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, е оставено без разглеждане искането с вх. № 94 - М - 00 - 123/03.09.2008 г. за изплащане на еднократно обезщетение за безследно изчезване на наследодателя му Мехмед Мехмедов Кехайов. При изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, по делото правилно е прието, че жалбата е неоснователна, тъй като обосновано и законосъобразно Областният управител е вземал предвид, че искането е подадено след изтичане на 09.04.2008 г. на преклузивния срок по чл. 2, т. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, след която дата се погасява правото на наследниците на безследно изчезналото след 12.09.1944 г. лице да искат изплащане на обезщетение на основание на този закон. По тези съображения касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, Трето отделение