Решение № 8389 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11670/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 121, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Образувано е по касационна жалба на Г. Апостолов от гр. София против решение 3329/29.06.2020г., постановено по адм. д. 1332/2020 г. от Административен съд София-град. Доводите са за недопустимост на съдебното решение, като произнесено по жалба, с която не е сезиран, алтернативно за неправилност на атакуваното решение като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд, или отмяна на решението и решаване на въпроса по същество. Ответникът по касационната жалба-председателята на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) чрез юрк. Владова оспорва като неоснователна жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилно постановен съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на Г. Апостолов срещу заповед А-867/06.12.2019г., с която е изменена заповед П-93 от 09.10.2019г. за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, както следва : текстът На основание чл. 103, ал. 1, т. 1 във връзка с т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и писмо с изх. 78-00-894-/3/ от 09.10.2019г. се заменя с : На основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител-по взяимно съгласие на страните, изразено писмено, с молба вх. 78-00-894-/2/ от 07.10.2019г. от Г. Апостолов-началник на отдел Инспекция на качеството на течните горива в главна дирекция Контрол на качеството на течните горива. В съобразителната част на административния акт е посочено следното: Разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл не предвижда посочвнане на връзка с друга разпоредба, доколкото е необходимо единствено наличието на валидно отправено волеизявление за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие и приемането на предложеието от страна на органа по назначаване. Прилагането на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл въз основа на здравните противопоказания, определени в заключението на Трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК), в писмо с вх. 58-00-2 от 22.03.2019г. на РКМЕ към РЗИ София, Експертно решение ЕР 523 от 27.02.2019г. за общи заболявания, според които документи лицето може да упражнява трудова дейност съобразена с противопоказнията в т. 15-тежък физически труд и предвид длъжността, която заема лицето следва да се приеме, че изпълнението на служебните функции от Апостолов в качеството му на началник на отдел Инспекция на качеството на течните горива не е свързано с тежък физически труд. Като правно основание в оспорената заповед е посочен чл. 3, ал. 3 от Устройствения правилник на ДАМТН, регламентиращ правомощията на председателя на ДАМТН сред които е и да издава заповеди. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен административен орган, при наличие на предпоставките по чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс за отстраняване на очевидна фактическа грешка в акта и за изясняване на съдържанието на акта, и при спазване на процедурата по произнасяне на акта за изменение. Решението е допустимо, обратно на твърдяната в касационната жалба, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводът на касатора за нарушение на процесуалния и на материалния закон от административния съд поради приетата приложимост на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от АПК в разглеждания случай е основателен. При проведения контрол за законосъобразност решаващият съд проследява хронологията на действията и поведението на служителя след претърпяната трудова злополука, настояването за продължителен отпуск за възстановяване, дадените препоръки в експертните лекарски решения, свързани със здравословното му състояние и молбата за прекратяване на служебното му правоотношение от една страна, а от друга-съдът проследява произнасянето на административния орган за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие и поради здравни противопоказания едновременно, а след това анализира и произнасянето за отстраняване на очевидна фактическа грешка в първоначалния акт, но изводът до който достига, че оспорената заповед е издадена в съответствие с чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от АПК и чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл и от компетентен орган не се споделя от настоящата инстанция. Поправянето на очевидни фактически грешки е допустимо без ограничение във времето, но само ако се касае за грешки, които не налагат съществена промяна в съдържанието на акта, която да го квалифицира като издаване на нов акт. В разглеждания казус поправянето на фактическата грешка се отнася до грешно посочено в акта правно основание. Изискването за мотивиране на акта задължава административният орган да посочи конкретни съображения за неговото издаване както фактически, така и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и съответни на хипотезата на приложимата материалноправна норма. Задължителните елементи на административния акт са изчерпателно изброени в чл. 59, ал. 2 АПК. В тази връзка първоинстанционният съд не изяснява и не излага съображения каква е действителната воля на административния орган, изведена от правните и фактически основания за издаването на акта, която е правнорелевантна, за да достигне до извод, че е приложима хипотезата на чл. 62, ал. 2 от АПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка, която касае посочените в заповедта от 09.10.2019г. правни основания. Не е отчетено обстоятелството, че поправянето на акта не може да бъде повод за изменение на действителната воля, а още по-малко за издаване на нов по съдържание административен акт. Изясняването на този въпрос е относимо към преценката за законосъобразност на оспорения пред АССГ административен акт и липсата на мотиви в обжалваното решение в тази насока представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията, дадени в настоящото решение по прилагане и тълкуване на закона. На следващо място, необосновано и при липса на доказателства за надлежно сезиране на председателя на ДАМТН, административният съд приема, че с оспорената заповед е направено и тълкуване на волята на органа за приложимост на основанието по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, посочено и в първата заповед, но без мотиви. Съгласно чл. 62, ал. 3 АПК органът, издател на заповедта, по искане на страните изяснява писмено действителното й съдържание. Като тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Тълкуването има установителен характер, чиято цел е да се установи точното съдържание на външно оформената воля на издателя на административния акт. С акт постановен в производство по тълкуване също не може да се променя акта. В обжалваното решение не е изяснено по чия инициатива започва производството по изясняване на действителната воля на административния орган, изразена в заповед А-867/06.12.2019г. По изложените съображения настоящият състав на ВАС, пето отделение намира, че като не съобразява изискванията на закона чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от АПК и не изяснява обсъдените по-горе въпроси, които са пряко относими към преценката за законосъобразност на оспорения пред АССГ административен акт и липсата на мотиви в обжалваното решение в тази насока съдът допуска съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията, дадени в настоящото решение по пролигане и тълкуване на закона. Воден от горното, ВАС, пето отделение