Решение № 8284 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6978/2017 г.

Решение № 8284 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6978/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. Д. И. срещу решение № 2764/24.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1666/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 1040-21-4/13.01.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - С. град, с което е потвърдено Разпореждане № 1059-21-18606 от 29.11.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 5 КСО, навеждащи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на изплащане на болничните листи, представени от оспорващата. Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С. град (ТП на НОИ - С. град) не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № 1040-21-4/13.01.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - С. град, с което е отхвърлена жалбата на А. Д. И. като неоснователна и е потвърдено Разпореждане № 1059-21-18606 от 29.11.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ - С. град, с което е разпоредено прихващане на установеното с Разпореждане № 3969/8.11.2013 г. вземане на ДОО, което към 30.11.2016 г. възлиза на 784.12 лв., от които 533.86 лв. - главница и 250.26 лв. - лихва, с изискуемо вземане на жалбоподателката от ДОО, произтичащо от представени документи за парично обезщетение поради бременност и раждане за м. 11.2016 г. - 136.49 лева в ТП на НОИ - В.. Първоинстанционният съд извежда като безспорно обстоятелството, че с влязъл в сила ревизионен акт за начет са установени недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания от жалбоподателката за изплатени обезщетения за отглеждане на малко дете за периода от 1.10.2012 г. до 19.12.2012 г., през който детето е било настанено в детско заведение. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, решаващият съд обосновава извод за наличие към датата на издаване на процесното разпореждане на законовоизискуемите предпоставки за извършване на прихващане: 1. две насрещни задължения; 2. идентичност на субектите по двете правоотношения; 3. еднородност на двете задължения; 4. изискуемост на вземането на страната, която прави изявление за прихващане и 5. ликвидност на вземането - то да е безспорно установено по основание и по размер. Развити са съображения досежно приложението на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, съгласно която недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Според разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Обосновавайки извод за издаване на оспорените актове при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 114, ал. 5 КСО, първоинстанционният съд отхвърля жалбата като неоснователна. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК . Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Неоснователни са наведените от жалбоподателката възражения относно начина на връчване на Разпореждане № 1059-21-18606 от 29.11.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ - С. град. Б. касаторката се е запознала със съдържанието му, след като е упражнила в пълен обем правото си на защита, като е подала в законоустановения преклузивен срок възражение, което е разгледано от директора на ТП на НОИ - С. град, а впоследствие и жалба пред АССГ. Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Уреденият в чл. 114, ал. 5 КСО способ за принудително изпълнение е специален по отношение на общия ред за прихващане и принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. Закрилата по чл. 114а, ал. 1 КСО в сила от 1.01.2014 г. не се разпростира до задълженията, които осигурените лица имат към държавното обществено осигуряване, вкл. до дължими суми по реда на чл. 114 КСО. Изискуемото вземане на ДОО, установено по надлежния ред с влязъл в сила административен акт по чл. 114, ал. 3 КСО, може да бъде прихванато с вземането на осигуреното лице за парично обезщетение поради общо заболяване. Забраната за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, установена в чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК, се прилага в производствата за принудително изпълнение по реда на ДОПК, но не намира субсидиарно приложение при принудително изпълнение по реда на чл. 114, ал. 5 КСО. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд по прилагане на изменените от 1.01.2014 г. разпоредби на чл. 114, ал. 4 и чл. 114а КСО - решение № 9584 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8828/2016 г., VI о., решение № 5776 от 10.05.2017 г. по адм. дело № 6527/2016 г. на ВАС; решение № 4128/4.04.2017 г. по адм. дело № 4771/2016 г. на ВАС; решение № 3758/28.03.2017 г. по адм. дело № 3140/2016 г. на ВАС. Представените от жалбоподателката в касационното производство разпечатки от интернет сайта на НАП за задълженията й към 28.04.2017 г. са ирелевантни към предмета на спора. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение