Решение № 5842 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6881/2020 г.

Решение № 5842 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6881/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, против решение № 636/04.02.2020 г., постановено по адм. дело № 6218/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което комисията е осъдена да заплати на "Е. С." АД /предишно наименование "Е.-П. М." АД/ сумата от 1356 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по нахд № 339/2015 г. по описа на Районен съд – Бяла и сумата от 1356 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по кнахд № 179/2016 г. по описа на АС – Русе, във връзка с отмяната на наказателно постановление № 215/30.01.2015 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, както и разноски в размер на 553 лева пред АССГ. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че дружеството разполага с юрисконсулти, които са могли да го представляват в съдебното производство по административно-наказателното дело, както и че адвокатската защита не е задължителна. При условията на евентуалност сочи, че съдът не е отчел установените по делото обстоятелства, налагащи извод за намаляване на сумата, присъдена като обезщетение заради платеното адвокатско възнаграждение. Посочва, че административният съд неправилно е присъдил исканата сума с ДДС, тъй като за дружеството е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът "Е. С." АД /предишно наименование "Е.-П. М." АД/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Постъпила е и частна жалба от "Е. С." АД срещу определение № 3915 от 01.06.2020 г. по същото дело на АССГ, с което на основание чл. 248 ГПК е отхвърлено искането за допълване на решение № 636/04.02.2020 г., постановено по адм. дело № 6218/2019 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Поради това моли за отмяната му. Ответникът по частната жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ оспорва същата и моли определението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Е. С." АД /предишно наименование "Е.-П. М." АД/ сумата от 1356, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 215/30.01.2015 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд № 339/2015 г. по описа на Районен съд – Бяла, ведно със законната лихва върху главницата от 1356, 00 лева, считано от 23.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1356, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 215/30.01.2015 г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по кнахд № 179/2016 г. по описа на АС – Русе, ведно със законната лихва върху главницата от 1356, 00 лева, считано от 23.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са и съдебни разноски за сумата от 553 лева, като е отхвърлена претенцията за разноски за разликата до пълния предявен размер от 842 лева. Административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на КЕВР. Пред първоинстанционния съд е установено, а и страните не са спорели, че с наказателно постановление № 215/30.01.2015 г., на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. на Е. С." АД /предишно наименование "Е.-П. М." АД/. Наказателното постановление е оспорено и въз основа на жалбата е образувано нахд № 339/2015 г. по описа на Районен съд – Бяла. В производството пред районния съд е представено пълномощно за процесуално представителство по образувани съдебни производства, а в производството пред АССГ по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ са представени и договори за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лева за всяка инстанция. За сумите от адвокатското дружество са издадени два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка с предмет "правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лева с ДДС, всяка от тях, са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване на съответното дело. С решение № 32 от 14.03.2016 г. по нахд № 339/2015 г. по описа на Районен съд – Бяла, наказателното постановление е отменено. Решението е оставено в сила с Решение № 211 от 23.06.2016 г. по кнахд № 179/2016 г. по описа на АС – Русе. Съдът е изложил съображения, че връзката между пълномощното, договора за правна помощ и изплатения хонорар се установява от данните в посочените по-горе писмени доказателства – фактура, платежно нареждане за банков превод и отчет по сметка от Първа инвестиционна банка, както и с датата на подаване на жалбата срещу оспореното наказателно постановление № 215/30.01.2015 г. Поради това съдът е счел, че макар и да не са били представени в производството пред районния съд и АС, договорите за правна защита и съдействие касаят именно тези производства. По доводите на ответника за намаляване на размера на обезщетението, АССГ е счел, че те са неоснователни, тъй като претендираният размер отговаря на изискванията за справедливост. Касационната жалба е частично основателна. Частната жалба е основателна, предвид резултата от главния спор, налагащ промяна на размера на присъдените пред първата инстанция разноски. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Правилно съдът е счел, че макар и да не е бил представен в производството пред районния съд и пред административния съд, договорите за правна защита и съдействие касаят именно това производство. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договорите, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по повод отмяната на наказателното постановление. Настоящият състав обаче счита за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради и което решението в тази му част следва да бъде частично отменено. В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), в редакцията му към момента на съставяне на договора, а и в настоящата редакция, адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от тежестта на съответната глоба или имуществена санкция. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Изводите на съда, че обезщетението по ЗОДОВ следва да включва и начисления върху адвокатското възнаграждение ДДС са правилни. Доводите на касатора КЕВР, че за дружеството възниква право на приспадане на данъчен кредит, първо, не са подкрепени с доказателства и второ, са неотносими, тъй като при формиране размера на обезщетението за имуществени загуби съдът преценява реално настъпилата имуществена липса в патримониума на увредения. Настъпили след осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ обстоятелствата не са от естество да прекъснат вече развилата се причинно-следствена верига. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на "Е. С." АД /предишно наименование "Е.-П. М." АД/ сума над 500 лв. за разликата до 1356 лв. за адвокатско представителство по нахд № 339/2015 г. по описа на Районен съд – Бяла, като в посочената сума се включва и ДДС, така и в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на "Е. С." АД /предишно наименование "Е.-П. М." АД/ сума над 500 лв. за разликата до 1356 лв., като в посочената сума се включва и ДДС, за адвокатско представителство по кнахд № 179/2016 г. по описа на АС – Русе. С обжалваното решение АССГ е осъдил КЕВР да заплати на "Е. С." АД /предишно наименование "Е.-П. М." АД/ съдебни разноски в размер на 553 лв. С обжалваното определение е отхвърлено искането за изменение и допълване на решението в частта за разноските. С оглед изхода от настоящия спор, съдебното решение, в частта му, с която в полза на "Е.-П. М." АД са присъдени съдебни разноски за процесуално представителство пред АССГ в размер на 553 лв. следва да се отмени за разликата над 216, 74 лв., включително ДДС, до пълния присъден размер. В частта за присъдената държавна такса от 50 лв. решението е правилно или общият размер на дължимите разноски за първата инстанция е 266, 74 лв. Посоченият размер на разноските е съобразен, както с възражението за прекомерност и тежестта на делото, така и с приложимата редакция на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, където е посочено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Този извод относно разноските налага отмяна на определението по чл. 248 ГПК. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора не се дължат разноски, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. На ответника по касация се дължат разноски съобразно представения списък и съразмерно на съответния материален интерес, при направено възражение за прекомерност, в размер на 216, 74 лв. с включен ДДС. Отмяната на определението относно разноските е следствие от частичната основателност на касационната жалба. Доводите на частния жалбоподател всъщност са неоснователни. Присъдените разноски следва да бъдат намалени, а не увеличени. Поради това по частната жалба не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,