Решение № 198 от 13.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6482/2007 г.

Решение № 198 от 13.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6482/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /2007 г./ С решение № 163 от 30.07.2007 г. по гр.д. № 3320/2006 г. на Софийски градски съд, IV-г въззивен състав е допусната делба между С. И. Г., Л. А.и А. Г. върху дворно място от 1 212 кв. м., находящо се в гр. С., местност в.з. "К", представляващо УПИ * в кв.10 по плана на местността, заедно с едноетажна вилна сграда, при квоти- 2/12 ид.ч. за С. Г. и по 5/12 ид.ч. за Л. А. и А. Г. Съделителят С. Г. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва качеството на А. Г. като наследник и размера на определения й дял, както и приетата от съда индивидуализация на имота. Ответниците не вземат становище по жалбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Доводите за липсата на точна и пълна индивидуализация на делбения имот са неоснователни, тъй като самият касатор е поискал делбата на имота в този вид и между страните няма спор, че е касае за делба на дворно място с едноетажна жилищна сграда и гараж, имот представляващ УПИ * в кв.10 по плана на в.з. "К", София. Относно наличието на съсобственост между страните и качеството им на наследници се установява следното: Жалбоподателят С. Г. е син от първия брак, а Л. А. и А. Г. деца от втори брак на общия наследодател И. И. Г. Същият е починал на 12.03.1983 г., а втората му съпруга Е, с която е в брак от 1946 г.- на 6.01.2000 г. Процесния имот е закупен от съпругата през 1959 г. от ТКЗС "Д" като празно дворно място и впоследствие застроен с жилищна сграда и гараж. При тези данни и като съобразил родствената връзка на страните с общия наследодател съдът допуснал делбата на имота при квоти 2/12 ид. ч. за С. Г. и по 5/12 ид. ч за другите две съделителки. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира, че в тази част решението е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение. Правилно е оставено без уважение възражението, че А. И. не е наследник на своя баща, тъй като тя е посочена като такава в издадените удостоверения за наследници, а обстоятелството че е родена няколко месеца след сключването на брака не води до отпадане на произхода й от този родител, след като обстоятелството не е оспорено по съдебен ред. Въззивният съд правилно е преценил, че имотът като придобит по време на брака на двамата съпрузи и заварен от СК от 1968 г. по силата на чл. 103 от същия кодекс е със статут на съпружеска имуществена общност, поради което при прекратяване на брака поради смъртта на единия съпруг Е е получила 1/2 ид. ч. от имота по силата на качеството си на преживяла съпруга. Тъй като наследството на И. Г. е открито през 1983 г. при действието на чл. 14, ал.7 СК /отм./ преживялата съпруга не участва в делбата на частта от съпружеската имуществена общност, която принадлежи на починалия съпруг и тя се поделя само между трите му деца, които получават по 1/6 ид. ч. След смъртта на Е. Ф. нейната част от 1/2 се придобива само от двете й деца, или те получават по 1/4 и. ч., а С. Г. който не е неин син, не наследява част от имуществото й. При тези данни и при правилно приложение разпоредбите на Закона за наследството въззивният съд е допуснал делбата при дялове 2/12 ид. ч. за С. Г. и по 5/12 / 1/6 + 1/4/ за Л. А. и А. Г. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, същото е обосновано и законосъобразно и затова следва да се бъде оставено в сила. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение