Решение № 14556 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3972/2010 г.

Решение № 14556 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3972/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Нели Стефанова Стефанова от с. Голямо Соколово, област Търговище срещу решение № 13 от 11.02.2010 г. постановено от Административен съд гр. Търговище по адм. д. № 2/2010 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора. Ответникът- кметът на община - Търговище в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество по изложените в нея съображения жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд Търговище е образувано по оспорване от касаторката Нели Стефанова на писмо № 94-00-1462 от 16.12.2009 г. подписано от н-ч ГРАО на Община Търговище с което е уведомена, че представения от нея документ във връзка с молбата и за издаване на акт за раждане на роденото от нея дете Себайдино Хасанов не съдържа достатъчно данни за роденото дете, родителите, пол и за гражданството на родителите, тъй като представлява извлечение - резюме от регистъра на актовете за раждане издаден от демографската служба. Със същото писмо я уведомяват, че е необходимо да представи препис от Акт за раждане в който документ се съдържат необходимите данни за роденото от нея в Италия дете. Решаващият съд, е приел, че разглеждането на оспорването е процесуално допустимо. Съдът е приел, че това писмо е индивидуален административен акт по дефиницията на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като представляват волеизявления на административен орган и непосредствено засяга права и законни интереси на жалбоподателката. По същество на спора, съдът е преценил оспорването като неоснователно. Съдът е приел, че оспорения отказ е мотивиран, с оглед изложените фактически основания. Като неоснователни са преценени и възраженията за нарушение на разпоредбата на чл. 72 ЗГР. По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. Обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено в производство по оспорване на писмо, което няма характер на индивидуален административен акт. При това положение и на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът е следвало да остави жалбата без разглеждане и да прекрати образуваното производството. Като е разгледали развил производство по недопустима жалба, съдът е постановил недопустимо решение което следва да бъде обезсилено, а производството пред първоинстанционния съд следва да бъде прекратено. Въпреки, че в касационната жалба не се съдържат доводи в тази насока, съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав следи служебно за допустимостта на съдебното решение и дължи произнасяне по този въпрос. До извод за недопустимост на обжалваното решение, настоящият състав стигна по следните съображения. Предмет на оспорване пред съда е писмо изх. № 94-00-1462 от 16.12.2009 г. с което жалбоподателката е уведомена, че във връзка с подадената молба и да бъде издаден акт за раждане на детето и Себайдино, роден в Италия представеното извлечение - резюме от регистъра на актовете за гражданско състояние не е достатъчно за да се състави акт за раждане на детето, което раждане е станало в Италия. Със същото писмо и е указано, че следва да представи препис от акта за раждане на детето съставен в страната в която то е родено. В раздел VII на глава ХIII от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) - чл. 69 и сл. са уредени хипотезите, при които актовете за гражданско състояние на родените в чужда държава български граждани са съставени от съответните местни органи. Разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗГР създава задължение за длъжностното лице по гражданско състояние в общината въз основа на препис на съставения акт от местен орган или от дипломатическото или консулското представителство на РБ в съответната страна да състави акт за гражданско състояние. Тъй като в конкретния случай такъв препис не е представен, а е представено само "извлечение - резюме от регистъра на актовете за раждане" жалбоподателката с оспореното писмо е уведомена, че това е недостатъчно, и и е указано какво следва да представи за да бъде извършена исканата от нея услуга т. е. това писмо не съдържа отказ да се състави акт за раждане, който би подлежал на съдебен контрол. Едно от условията за допустимост на жалбата е обжалвания акт да притежава белезите на административен акт - индивидуален, общ или нормативен акт. Липсва ли този белег жалбата е недопустима. В случая обжалваното писмо има уведомителен характер и не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и затова подадената жалба е била процесуално недопустима. Това е така, защото нормативно предвидения съдебен контрол за законосъобразност е допустим и възможен по отношение на индивидуален административен акт, но не и по отношение на акт непритежаващ реквизитите на такъв. По тези доводи настоящият състав счете, че оспорването пред административният съд е било недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Като се е произнесъл с акт по същество на спора, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното производство пред първоинстанционния съд прекратено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд - трето отделение