Решение № 8365 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14512/2019 г.

Решение № 8365 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14512/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "2 А" ЕООД, ЕИК 115115842, гр. Пловдив, бул. "Георги Бенев" № 3, подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Хаджиева, против Решение № 2129/28.10.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1671/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против обжалваната част от Ревизионен акт /РА/ № Р-16001616000546-091-001/19.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение № 130/13.03.2017 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – гр. Пловдив, с който на "2 А" ЕООД са определени публични задължение за данък добавена стойност за внасяне в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 57 644 лева и са начислени лихви за забава в размер общо на 26 480, 54 лева, съответно са присъдени и разноски в полза на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят на жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП – гр. Пловдив, оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Дамянова по съображения, изложени в депозираното по делото писмено становище. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е била частта от РА № Р-16001616000546-091-001/19.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърдена в хода на административното му обжалване с Решение № 130/13.03.2017 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, с който на "2 А" ЕООД е оказано право на приспадане на данъчен кредит по 17 бр. фактури, издадени от "З. И." ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС в общ размер на 57 644 лева, в резултат на което са определени задължения за ДДС и лихва в размер на 26 480, 54 лева.

Производството е образувано след като с Решение № 8334/4.06.2019 г., постановено по адм. дело № 3217/2019 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 25/7.01.2019 г., постановено по адм. дело № 938/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е била отхвърлена жалбата на "2 А" ЕООД против процесния РА № Р-16001616000546-091-001/19.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта му потвърдена в хода на административното му обжалване с Решение № 130/13.03.2017 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, вкл. и в частта за разноските, и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив.

При новото разглеждане на делото съставът на Административен съд – Пловдив е отхвърлил изцяло жалбата на дружеството против посочените части на РА.

За да отхвърли жалбата на дружеството и да потвърди РА в оспорените части, първоинстанционният съд след като подробно е описал предприетите действия в хода на ревизията и сторените от органите по приходите констатации при анализа на документите по всяка една доставка и изведените от тях изводи от фактическа и правна страна, е изложил съдържанието на приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ и е посочил в кои части кредитира и в кои не същото, съобразно правилото и на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, след което е преминал и към изграждане на собствените си изводи от фактическа и правна страна, в резулат на което е приел, че правилно е отказан данъчен кредит по процесните фактури, тъй като не е доказано осъществяването на реални доставки на стоки. В тази връзка е посочено, че не било спорно, че ревизираното дружество е получател на стоки, свързани с икономическата му дейност – търговия с хранителни стоки, но по делото от анализа на събраните доказателства не се доказвало стоката да е получена от посочения пряк доставчик. Аргументи за това са следните: 1. Не се спори, че "2 А" ЕООД притежава редовно съставени фактури по всяка една от спорните доставки, към всяка една от които са съставени и приемо-предавателни протоколи; 2. Неясно веднъж в мотивите е посочено, че "може да се приеме, че "З. И." ЕООД разполага към процесните периоди със значително количество стока – захар, с която да се разпореди в полза на своите клиенти", след което обаче е прието че "липсва счетоводна документация, в т. ч. извлечение от счетоводни сметки от група 30 "материали, продукция, стоки" от които да е видно, че "З. И." ЕООД реално притежава количествата захар, които са посочени като предмет на доставка в оспорените 17 бр. фактури, издадени към "2 А" ЕООД", т. е. не става ясно какво точно приема по този въпрос първоинстанционния съд; 3. Не се установява доставките да са били осъществени именно по механизма, описан от получателя, който извод е обоснован с неточности и несъвпадения между даннните от представените приемо-предавателни протоколи /ППП/ и представените доказателства за транспорт - пътни листове, товарителници и прочие доказателства от дружествата, осъществили транспортът, които от своя страна следвало и да са коректно попълнени относно данните касателно място на натоварване и разтоварване, количество превозен товар, товародател, товарополучател, в пътните листове следва да се съдържа съответен маршрут в частност "София-Пловдив", а това в случая не е изпълнено; този извод е изведен от друга страна след като съдът е приел, че фактите дали превозът е осъществен със собствено или наето МПС или шофьорите са били наети по трудов договор или не лица "не може да се тълкува във вреда на крайния получател на товара". В случаите, в които транспортът е бил за сметка на получателя, също са възприети изводите на приходната администрация за липса на доказателства за транспорт, изведени въз основа на конкретната товароносимост на иначе собствените на "2 А" ЕООД МПС и недостоверността на датата на представените длъжностни характеристики, на шофьорите, назначени на трудов договор при "2 А" ЕООД на длъжност "продавач разносна търговия", при установено от друга страна съвпадение на данните относно представените фактури, ППП към тях и депозираните още в хода на ревизията пътни листове за този превоз, вкл. и с аргумента, че в една от фактурите и посочено че превозът е за сметка на доставчика.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

Що се касае до твърдяните процесуални нарушения в дейността на съда те се свеждат до това, че в нарушение на чл. 12 от ГПК, а и на задължителните указания, дадени с Решение № 8334/4.06.2019 г., постановено по адм. дело № 3217/2019 г. по описа на ВАС, не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност всички ангажирани от оспорващия доказателства по всяка една от спорните доставки, поради което е изведен и необоснован и неправилен извод от фактическа и правна страна, то следва да се посочи, че тези аргументи касаят обосноваността на съдебния акт и ще бъдат разгледани по-долу, ведно с обсъждане на материалната му законосъобразност.

Следва да се посочи, че касационната инстанция при проверка на така изведеното касационно основание констатира, че съдебният акт принципно отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК, респ. чл. 235, ал. 2 от ГПК, за мотивираност, а и на тези на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК за постановяването му въз основа на възприетите от съда факти и обстоятелства, произтичащи от събраните при съдебното дирене писмени докзателства и доказателствени средства, като съдът е сторил собствени фактически и правни установявания, съобразно и указанията дадени от ВАС с посоченото по-горе решение в тази насока.

По обосноваността на съдебния акт и неговата материална законосъобразност, които следва да бъдат разгледани общо, касационната инстанция констатира следното.

Всъщност правилно и обосновано съдът е приел, че РА е издаде от компетентни органи по приходите и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да посягат на валидността на тази категория индивидуални административни актове, по който въпрос спор между страните не съществува и липсват изложени касационни оплаквания.

По съществото на правния спор настоящата касационна инстанция споделя изложените възражения в касационната жалба и преценява като неправилно и необосновано спрямо събрания доказателствен материал, а и спрямо собствените фактически установявания на състава на съда, Решението на Пловдивския административен съд, с което като краен резултат е потвърден РА относно отказано право на приспадане на ДДС в общ размер 57 644 лева по спорните 17 броя фактури, издадени от "З. И." ЕООД за доставка на захар.

Анализът на събраните по делото доказателства установява следната релевантна по делото фактическа обстановка.

На първо място установява се безспорно, че с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по само част /17 броя/ от издадените от "З. И." ЕООД фактури на ревизираното лице, правото на данъчен кредит по които е било упражнено през процесните периоди /общо 27 съобразно изброяването в РД № Р-16-1306396-092-001/30.09.2015 г., съставен в хода на първоначално развилото се ревизионно производство/ като съобразно установяването на органите по приходите не е спорен въпросът относно това дали "2 А" ЕООД е получател на въпросното количество захар, посочено в тези спорни 17 броя фактури, с което в последствие се е разпоредил и в полза на своите клиенти, т. е. било е предмет на последващо облагаем доставка, а спорът е концентриран върху това дали същото е получено именно от посочения пряк доставчик.

В този смисъл са изричните установявания в процесния РА, стр. 8 от същия, съобразно които "ревизиращият екип приема хипотезата, че въпросната стока е налична и със същата реално е извършено последващо разпореждане от страна на ревизираното лице, т. е. продажби към контрагенти в страната", който извод е сторен въз основана цялостна проверка на счетоводството на "2 А" ЕООД /така констатациите в РД/, поради което и напълно необосновано съдът е отказал да кредитира в тази му част заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ. Този въпрос – относно последващата реализация на спорните стоки, т. е. използването им в икономическата дейност на "2 А" ЕООД за последващи облагаеми доставки, като част от кумулативните предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит, не е бил спорен между страните в процеса, поради което и напълно необосновано първоинстанционния съд и то в рамките на повторното разглеждане на правния спор пред тази съдебна инстанция го е отрекъл.

Що се касае до установените несъответствия и неточности в данните, съдържащи се в процесните фактури, ППП, товарителници, пътни листове и прочие доказателства, коментирани от състава на първоинстанционния съд и всъщност мотивирайки го да възприеме тезата на органите по приходите, то основателно е възражението на касатора, че всъщност липсва обстоен собствен анализ на тези доказателства, същите са обсъдени само фрагментарно, което налага коректното им обсъждане от касационната инстанция.

I. По отношение на доставките, по които транспортът се сочи да е осъществен от "Т. К. 2003" ЕООД.

1. Съобразно данните от фактура № 30/19.01.2012 г. тя има за предмет "захар кристална 10 000 кг.", съдържа данни за единична и крайна цена, вкл. начислен ДДС, двустранно разписана; придружена е с ППП към фактура № 30/19.01.2012 г. от 19.01.2012 г., събразно данните от който доставчикът прехвърля собствеността на 10, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. Пловдив, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 5 тона по фактури № 30/9.01.2012 г.", транспортните разходи са за сметка на доставчика, транспортът е осъществен с кола Волво [рег. номер на МПС], [рег. номер на МПС] и шофьор З. Коев с посочено ЕГН; ППП е двустранно разписан съответно за предал от името на "З. И." ЕООД от З. Коев, с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис. Така коментираните доказателства за ангажирани още в хода на първоначално развилото се ревизионно производство от "2 А" ЕООД /л. 414-415/.

1. 1. Съобразно данните от извършената насрещна проверка в хода на ревизията на "Т. К. 2003" ЕООД /Протокол за извършена насрещна проверка № П-02000216079777-141-001 от 31.05.2016 г., л. 964 и сл. /, това дружество е потвърдило извършването на превоз на товари за "З. И." ЕООД към негови клиенти, за което е ангажирало и множество доказателства описани в ПИНП и приложени като част от доказателствата по административната преписка. Представени са Договор за превоз от 9.12.2011 г. с предмет "извършване на превоз на следния товар в рамките на РБългария, а именно захар, индивидуализирана по вид, количество и качество за всяка отделна доставка" /чл. 1/, от "склада на товародателя, ноходящ се в гр. София до посочено от товародателя място" /чл. 2/; Лиценз № 04190 за превоз на товари на територията на РБългария, валиден от 26.08.2010 г. – 25.08.2015 г., ведно със Списък на ППП към същия, част от които ППС марка Волво с рег. № [рег. номер на МПС] и марка Кроне с рег. № [рег. номер на МПС] и свидетелство за регистрация част I за първото /л. 1133 и Договор за финансов сублизинг от 1.10.2008 г., ведно с Допълнително споразумение към същия от 1.04.2008 г. за двете ППС-та /л. 1141-1147/; безсрочен Трудов договор № 5 от 1.11.2011 г., сключен със З. Коев на длъжност "шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и пов. т." и свидетелство за управление на МПС на З. Коев /л. 1223-1224/.

Представени са от превозвача все в хода на същата тази насрещна проверка и Фактура № 1123/31.12.2012 г. с получател "З. И." ЕООД, с предмет вкл. и "транспортна услуга София-Пловдив с МПС № [рег. номер на МПС]", двустранно разписана, ведно със Спецификация по фактура № 1123/31.01.2012 г. за извършени транспортни услуги на "З. И." ЕООД от "Т. К. 2003" ЕООД вкл. от дата 19.01.2012 г. с кола [рег. номер на МПС] на захар по курс София-Пловдив, за клиент "2 А" ЕООД, на 10 тона; както и пътен лист от същата дата 19.01.2012 г. съгласно който е осъществен превоз на товари с посочените ППС и водач по маршрут вкл. София – Пловдив с товарителници А 12955 /непредставена/ и А 12956 /представена, но с нечетливо изписване име на получател/.

1. Съобразно данните от фактура № 47/2.02.2012 г. тя има за предмет "захар кристална 5 000 кг.", съдържа данни за единична и крайна цена, вкл. начислен ДДС, двустранно разписана; придружена е с ППП към фактура № 47/02.02.2012 г. от 2.02.2012 г., в койт е посочено че доставчикът прехвърля собствеността на 5, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. Пловдив, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 5 тона по фактури № 30/9.01.2012 г.", като транспортните разходи са за сметка на доставчика, транспортът е осъществен с кола Волво [рег. номер на МПС], [рег. номер на МПС] и шофьор Н. Жейнов с посочено ЕГН; ППП е двустранно разписан съответно за предал от името на "З. И." ЕООД от Н. Жейнов, с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис и печат. Так коментираните доказателства са ангажирани още в хода на първоначално развилото се ревизионно производство от "2 А" ЕООД /л. 416- 417/.

1. 1. И тук относими са посочените по-горе доказателства, събрани в хода на извършената насрещна проверка в хода на ревизията на "Т. К. 2003" ЕООД /Протокол за извършена насрещна проверка № П-02000216079777-141-001 от 31.05.2016 г., л. 964 и сл. /, като следва да се посочи, че част от списъка на ППП към лиценза му са и ППС марка Волво с рег. № [рег. номер на МПС] и марка Кроне с рег. № [рег. номер на МПС], а и са представени и свидетелство за регистрация част I за първото /л. 1134 и Договор за финансов сублизинг от 01.10.2008 г., ведно с Допълнително споразумение към същия от 01.04.2008 г. за двете ППС-та /л. 1141-1147/; аналогично са представени и безсрочен Трудов договор № 14 от 7.11.2005 г., сключен със Н. Жейнов на длъжност "шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и пов. т. " и свидетелство за управление на МПС на Н. Жейнов, с дата на издаване 16.03.2011 г. /л. 1219-1220/.

Представени са от превозвача все в хода на същата тази насрещна проверка и Фактура № 1137/29.02.2012 г. с получател "З. И." ЕООД, с предмет вкл. и "транспортна услуга с МПС на 2.02.2012 г. / София-Пловдив/", двустранно разписана, ведно със Спецификация по фактура № 1137/29.02.2012 г. за извършени транспортни услуги на "З. И." ЕООД от "Т. К. 2003" ЕООД вкл. от дата 2.02.2012 г. с кола [рег. номер на МПС] на захар по курс София-Пловдив, за клиент "2 А" ЕООД, на 5 тона /л. 1016-1017/; както и товарителница № 12910 от същата дата с изпращач "З. И." ЕООД, превозвач "Т. К. 2003", получател "2 А" ЕООД, гр. Пловдив, товар "Захар на палети с общо тегло 5, т., 7 бр." с дата на натоварване 2.02.2012 г., като превозът е осъществен с автомобил марка Волво [рег. номер на МПС] /л. 1019/; приложен е и пътен лист от същата дата 2.02.2012 г. за осъществен превоз на товари с посочените ППС и водач по маршрут вкл. София Бусманци – Пловдив с товарителница А 12910 /л. 1025/.

1. Съобразно данните от фактура № 66/17.02.2012 г. същата е с предмет "захар кристална 5 000 кг.", съдържа данни за единична и крайна цена, вкл. начислен ДДС, двустранно разписана; придружена е с ППП към фактура № 66/17.02.2012 г. от дата 17.02.2012 г., видно от който доставчикът прехвърля собствеността на 5, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. Пловдив, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 5 тона по фактура № 66/17.02.2012 г.", транспортните разходи са за сметка на доставчика, транспортът е осъществен с кола Волво [рег. номер на МПС], [рег. номер на МПС] и шофьор П. Иванов с посочено ЕГН; ППП е двустранно разписан съответно за предал от името на "З. И." ЕООД от П. Иванов, с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис и печат. Така коментираните доказателства са ангажирани още в хода на първоначално развилото се ревизионно производство от "2 А" ЕООД /л. 418- 419/.

1. 1. И тук относими са посочените по-горе доказателства, събрани в хода на извършената насрещна проверка в хода на ревизията на "Т. К. 2003" ЕООД /Протокол за извършена насрещна проверка № П-02000216079777-141-001 от 31.05.2016 г., л. 964 и сл. /, като следва да се посочи, че съгласно приложеното Удостоверение за ППС за обществен превоз на товари на територията на РБългария към Лиценз № 04190 издаден на 21.11.2011 г. валиден до 25.08.2015 г. е включено и ППС марка МАН с рег. № [рег. номер на МПС], а и представено и Свидетелство за регистрация част I за същия; наличен е и безсрочен Трудов договор № 3 от 22.03.2011 г., сключен с П. Иванов на длъжност "шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и пов. т." и свидетелство за управление на МПС на П. Димитров, с дата на издаване 19.08.2011 г. /л. 1225-1226/.

Относим към тази доставка е и коментираната по-горе Фактура № 1137/29.02.2012 г. с получател "З. И." ЕООД, с предмет вкл. и "транспортна услуга с МПС на 17.02.2012 г. / София-Пловдив/", двустранно разписана, ведно със Спецификация по фактура № 1137/29.02.2012 г. за извършени транспортни услуги на "З. И." ЕООД от "Т. К. 2003" ЕООД вкл. от дата 17.02.2012 г. с кола [рег. номер на МПС] на захар по курс София-Пловдив, за клиент "2 А" ЕООД, на 5 тона /л. 1016-1017/; като действително не се констатира да е представена и товарителница за този транспорт, но е наличен Пътен лист от дата 17.02.2012 г., съобразно данните от който на посочената дата, с посоченото ППС и от посоченото като шофьор лице е осъществен превоз на товари вкл. и по маршрут София-Пловдив и обратно /л. 1028/.

1. На следващо място касационната инстанция констатира, че част от посочените ППС, а именно тези с рег. № [рег. номер на МПС], рег. № [рег. номер на МПС], рег. № [рег. номер на МПС] и [рег. номер на МПС] са заведени и като ДМА в счетоводството на превозвача /л. 1162 и сл. /; всички издадени от него фактури, с получател "З. И." ЕООД са намерили своевременно отражение в дневниците за продажби на доставчика и подадените СД по ЗДДС /за което са ангажирани доказателства, както от търговеца в хода на коментираната насрещна проверка, така и допълнително в съдебната фаза на процеса/, приходите са отразени по сметка 703 "приходи от продажби на услуги" /л. 1195 и сл. /, същите са разплатени по банков път /така доказателства на л. 1213 – 1214 поради което и всякакви разсъждения за тяхното съставяне с оглед на процеса са неоснователни. Данните за сключените трудови договори със шофьорите съвпадат напълно с данните от сторената служебен справка в ИС на НАП относно Актуалното състояние на всички трудови договори касателно "Т. К. 2003" ЕООД /л. 191 и сл. /.

Данните за получени транспортни услуги от този доставчик кореспондират и с констатациите в съставения на "З. И." ЕООД РА № 2101208021 от 28.12.2012 г., ведно с РД № 1208021/12.12.2012 г., съставени от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, и както правилно се подчертава и от касатора, в хода на така стореното ревизионно производство и след извършена тогава цялостна проверка на счетоводството на "З. И." ЕООД /както личи от изложеното на стр. 3 и сл. от РД/ и доставките по които същият е получател е прието, че не са на лице основания за коригиране на упражненото право на данъчен кредит, вкл. и по доставките с издател "Т. К. 2003" ЕООД, вкл. и при съобразяване "налични справки за транспорта по всяка една доставка с описание на транспортното средство, фирмата извършила превоза, имената на шофьорите и други данни".

При това положение се следва изводът на касационната инстанция за липсата на твърдяните от ревизиращите органи, а и възприети от съда, несъответствия в данните на документите, съставени по повод на коментираните до тук доставки, които да обосноват извод за липсата на доказателства за получаването на правото да се разпорежда като собстевник със стоките от страна на "2 А" ЕООД по всяка една от посочените три фактури, т. е. за наличето на доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, респ. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО.

Допусната техническа грешка в съдържанието на ППП досежно посочената фактура, по която се извършва предаване на стоките; респ. липсата на съставена товарителница по повод на осъществения транспорт /страна в които отношения не е "2 А" ЕООД и не може да се иска от него да разполага с посочените документи/, при наличието на фактури за транспорт и пътни листове по същата доставка, респ. грешка при копирането на втората страница от един от пътните листове, при положение че превозвачът е представил още в хода на ревизията това писмено доказателство, съдържащо относими към доставката данни, не може при наличието и на останалите посочени доказателства, които напълно кореспондират с "механизма на доставките, съобразно обясненията на представляващия получателя" /което очевидно е било от особена важност както за ревизиращите, така и за първостепенния съд/ да бъде възприето във вреда на оспорващия. Именно в този смисъл са и дадените задължителни указания в отменителното Решение на ВАС.

II. Относно доставката по фактура № 76/24.02.2012 г.

1. Съобразно данните от фактура № 76/24.02.2012 г. тя има за предмет "захар кристална 18 000 кг.", съдържа данни за единична и крайна цена, вкл. начислен ДДС, и е двустранно разписана; придружена е с ППП към фактура № 76/24.02.2012 г. от 24.02.2012 г., съгласно който доставчикът прехвърля собствеността на 18, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. Пловдив, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 18 тона по фактура № 76/24.02.2012 г.", транспортните разходи са за сметка на доставчика, транспортът е осъществен с кола рег. № [рег. номер на МПС], [рег. номер на МПС] и шофьор Д. Динов; ППП е двустранно разписан съответно за предал от името на "З. И." ЕООД от Д. Динов, с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис и печат. Така коментираните доказателства са ангажирани още в хода на първоначално развилото се ревизионно производство от "2 А" ЕООД /л. 420 - 421/.

Относно транспортът по тази доставка по повод връчено ИПДСПОТЛ изх. № 70-00-6098/28.06.2016 г. от страна на "И. Т." ЕООД, са представени писмени обяснения и са ангажирани писмени доказателства, при което се установява, че от страна на този търговец е издадена фактура № 0001000351 от 28.02.2012 г., с получател "З. И." ЕООД, с предмет "извършена транспортна услуга с авт. [рег. номер на МПС] / [рег. номер на МПС], която е редовно осчетоводена, а за доказване на самия транспорт са представени товарителница № 14358 от 24.02.2012 г. с изпращач "З. И." ЕООД, превозвач "И. Т." ЕООД, получател "2 А" ЕООД, гр. Пловдив, товар "Захар", с коригирани данни за теглото на 11 броя палети с дата и място на натоварване 24.02.2012 г., гр. София и дата и място на разтоварване 24.02.2012 г., гр. Пловдив, като превозът е осъществен с автомобил с рег. № [рег. номер на МПС], която товарителница съдържа подписи и печати, положени както за "З. И." ЕООД – изпращач, така и за "2 А" ЕООД - получател, и за самия превозвач /л. 1019/, към нея е приложен и пътен лист започнат на 22.02.2012 г. и завършен на 24.02.2012 г. съгласно който е осъществен превоз на товари от 22, т. с посочените ППС и водач вкл. по маршрут София – Пловдив. Част от доказателсвата представени от този търговец са и Свидетелство за регистраци Част I на товарен автомобил марка Волво с рег. № [рег. номер на МПС], със собственик "И. Т." ЕООД и Лиценз за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане /л. 604 и сл. /. Данните за собствеността по отношение на посоченото МПС се потвърждават и от отговора от ОД на МВР – Стара Загора, а що се касае МПС с рег. № [рег. номер на МПС], то неточно данъчната администрация е поискала информация за МПС с друг рег. № [рег. номер на МПС], за който именно е отговорено, че няма данни за такава регистрация /л. 915 и л. 917/.

Следва да се посочи че съобразно данните от ИС на НАП посочената фактура за транспорт е редовно отразена в отчетните регистри по ЗДДС и от двете страни по нея, като и тук важи казаното по-горе относно съставения РА на "З. и." ЕООД, обхващащ и данъчен период месец Февруари 2012 г., в рамките на която ревизията са проверени както доставките по които ревизирания субект е получател, така и тези по които е бил изпълнител, вкл. и разглежданите в тази част на настоящото изложение.

При тези доказателства наличието единствено и само на поправка в товарителницата относно данните за теглото на товара, при съответствие на всички останали данни, не може да обоснове извод, че липсва доставка на стоки – 18, т. захара, по посочената фактура № 76 от 24.02.2012 г. по смисъла на легалното определение на това понятие формулирано в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, неточно транспонирано в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Този корекция в товарителницата всъщност е единственото съображение както на органите по приходите, а и очевидно на съда, за да възприемат за недоказана тезата на "2 А" ЕООД, но тези им съображения не могат да бъдат споделени, а и отново са в противоречие с указанията на ВАС, дадени в Решение № 8334/4.06.2019 г., съобразно които "той /оспорващия, бел. моя/ не може да отговаря за никакви документални несъответствия или други нередности по оформяне на транспортните документи на доставчика или на трети лица".

III. Относно доставката по фактура № 109/22.03.2012 г.

Съобразно данните от фактура № 109/22.03.2012 г. тя е с предмет "захар кристална 18 000 кг.", с данни за единична и крайна цена, вкл. начислен ДДС, двустранно е разписана; придружена е с ППП към фактура № 109/22.03.2012 г. от 22.03.2012 г., съгласно който доставчикът прехвърля собствеността на 18, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. Пловдив, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 18 тона по фактура № 109/22.03.2012 г.", транспортните разходи са за сметка на доставчика, транспортът е осъществен с кола рег. № [рег. номер на МПС] и шофьор Г. Стойчев; ППП е двустранно разписан съответно за предал от името на "З. И." ЕООД от Г. Стойчев, с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис и печат. Така коментираните доказателства са ангажирани още в хода на първоначално развилото се ревизионно производство от "2 А" ЕООД /л. 424 - 425/.

Относно транспортът по тази доставка по повод връчено ИПДСПОТЛ изх. № 70-00-5297/1.06.2016 г. и втора такова изх. № 70-00-5297 от 1.07.2016 г., от страна на "С." ЕООД са депозирани обяснения и писмени доказателсва, от които се установява, че "З. И." ЕООД е техен клиент, на който са предоставяни транспортни услуги, стоките по които са натоварвани от склада на "З. И." ЕООД в Бутунец и са разтоварвани в различни складове по заявка на "З. И." ЕООД вкл. и в гр. Пловдив; доставките са надлежно осчетоводени, за което са ангажирани и извлечения от съответните счетоводни сметки; конкретно във връзка с разгледаната доставка като относими органите по приходите са приели фактура № 1000000411 от 22.03.2012 г., издадена от този търговец с получател "З. И." ЕООД, с предмет вкл. "извършен превоз с автомобил № [рег. номер на МПС] от София до Пловдив" /л. 726/, а за доказване на самия транспорт са представени товарителница № 006175 от дата 22.03.2012 г., съгласно данните от която изпращач е "З. И." ЕООД, превозвач "С." ЕООД, получател "2 А" ЕООД, гр. Пловдив, място на натоварване Бусманци на дата 22.03.2012 г., място на разтоварване гр. Пловдив на дата 22.03.2012 г., товар "захар" 23 бр. палети с тегло 18 тона, като превозът се осъществява с МПС Мерцедес с рег. № [рег. номер на МПС], върху товарителницата са положени подписи и печати от името на изпращача "З. И." ЕООД, получателя "2 А" ЕООД и превозвача "С." ЕООД, наличен е и пътен лист № 174600 от дата 23.03.2012 г., съгласно който посоченото МПС и шофьор са осъществили превоз на товари, вкл. по маршрута Бусманци - Пловдив.

Следва да се посочи, че съгласно отговора на ОД на МВР – София, през разглеждания период въпросното МПС с рег. № [рег. номер на МПС], марка "Мерцедес 1843 ЛС" е собственост именно на "С." ЕООД.

При тези доказателства всъщност напълно необосновани са изводите на органите по приходите, а и на съда мотивирани с "данните от тахошайбата" за изминати километри – 47, за да приемат че липсват доказателства за осъществена доставка по тази фактура. Няма никаква обосновка защо се дава вяра на достоверността на данните от това единствено писмено доказателство, което не кореспондира дори с останалите ангажирани от същия този превозвач документи, които от своя страна са напълно кореспондиращи си едни на други.

Нещо повече – констатира се, че по административната преписка очевидно избирателно са представени доказателствата депозирани от "С." ЕООД и липсват вкл. и фактурите, за заредено гориво, опис на наличните ДМА, банковите бордера за платени суми от "З. И." ЕООД, талони на автомобилите, оборотни ведомости за 2012 г, хронология на сметка 501, 503, 411, 401, 702 и 703, аналитични ведомости на сметка 401 и 411 и аналитична и хронологична ведомост на доставките със "З. И." ЕООД, все документи представени на вниманието на органите по приходите /така обясненията на л. 725/. Отделно от това неправилно в РД е посочено, че в товарителницата, представена от превозвача, а и от РЛ, не е посочен като получател "2 А" ЕООД – това не отговаря на съдържанието на документа, наличен на л. 726 от делото.

Отново са на лице доказателства, че посочената фактура за транспорт е редовно отразена в отчетните регистри по ЗДДС и от двете страни по нея, като и тук важи казаното по-горе относно съставения РА на "З. и." ЕООД, обхващащ и данъчен период месец Март 2012 г., в рамките на която ревизията са проверени както доставките по които ревизирания субект е получател, така и тези по които е бил изпълнител, вкл. и разглежданата в тази част на настоящото изложение.

При тези доказателства наличието единствено и само на приложено заверено копие от "тахошайба" с данни за изминати колометри /извън въпросът за достоверността му, а и на този - при наличието на какви специални знания органите по приходите са успели да разчетат данните от него/ и неточно възприетото от фактическа страна относно данните за получателя в товарителницата, не може да обоснове извод, че липсва доставка на стоки – 18, т. захар, по посочената фактура № 109 от 22.03.2012 г. по смисъла на легалното определение на това понятие формулирано в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, неточно транспонирано в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.

IV. Относно доставката по фактура № 119/30.03.2012 г.

Съобразно данните от фактура № 119/30.03.2012 г. тя има за предмет "захар кристална 12 000 кг.", и съдържа данни за единична и крайна цена, вкл. начислен ДДС, двустранно е разписана; придружена е с ППП към фактура № 119/30.03.2012 г. от 30.03.2012 г., събразно данните от който доставчикът прехвърля собствеността на 18, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. Пловдив, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 18 тона по фактура № 119/30.03.2012 г. ", транспортните разходи са за сметка на доставчика, транспортът е осъществен с кола рег. № [рег. номер на МПС] / [рег. номер на МПС] и шофьор А. А.; ППП е двустранно разписан съответно за предал от името на "З. И." ЕООД от А. А., с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис и печат. Така коментираните доказателства са ангажирани още в хода на първоначално развилото се ревизионно производство от "2 А" ЕООД /л. 426 - 427/.

Относно транспортът по тази доставка по повод връчено ИПДСПОТЛ изх. № 70-00-4569/005.05.2016 г. от страна на ЕТ "Крусталов – А. А.", с представляващ А. Димитров са ангажирани обяснения и писмени доказателства, съгласно които за фирма "З. И."ЕООД са извършени транспортни услуги, по конкретно изброени фактури, от които са представите копия и доказателства за счетоводното им отразяване, товарителници и пътни листове, банкови извлечения за разплащането им, стоките са транспортирани до клиенти на посоченото дружество, вкл. и "2 А" ЕООД, приложени са доказателства за собствени МПС, лиценз за международен автомобилен превоз на товари и е посочено, че МПС са управлявани вкл. и от А. Димитров.

Конкретно във връзка с процесната фактура, се установи, че е депозирана фактура № 534 от 30.03.2012 г. с предмет "извършена транспортна услуга България – България с авт. № [рег. номер на МПС] / [рег. номер на МПС], ведно с приложено и копие от товарителница № 10994 /изключително нечетливо/, но е видно, че получател е "2 А" ЕООДО, за което е положен и печат на това дружество за получател, а изпращач е "З. И." ЕООД, както и е приложен и Пътен лист от дата 30.03.2012 г. /л. 652-654/.

Четливо копие от коментираната тук Товарителница № 10994 е ангажирано от ревизираното лице /л. 1321 и точните й данни са следните: съставена е на 30.03.2012 г., превозвач е ЕТ "К.", получател "2 А" ЕООД, място на натоварване гр. София, тегло на товара 23 000, превозът е осъществен с МПС марка Волво рег. № [рег. номер на МПС] /СТ /не се чете/, отново са налични посочените печати за получател и товародател.

Най-сетне същите тези документа са ангажирани от превозвача и по повод връчено му искане по реда на чл. 192 от ГПК в хода на съдебния процес, като данните са посочените такива по-горе, вкл. е представено и доказателство за плащане по банков път по фактура № 534 от 30.03.2012 г.

Нито в било то РА /процесен или този отменен в хода на административния му контрол/, Решението на ответника или оспорения съдебен акт се съдържат конкретни съображения /извън констатация в РД че не е посочен вида на товара в товарителницата/, защо при така събраните доказателства /аналогични на тези представени към останалите фактури, издадени от "З. И." ЕООД № 140/20.04.2012 г. и № 172/18.05.2012 г., но по които в рамките на ревизията е признато правото на данъчен кредит за получателя – "2 А" ЕООД/ е постановен процесния отказ, като е прието че тази фактура не отразява реално осъществена стопанска операция, с доставчик нейния издател. Повече от очевидно е, че тази констатация е напълно немотивирана, а и напълно несъответна на събрания доказателствен материла, от който се установява в условията на пълно доказване предаването на стоката – родово определени вещи, от страна на продавача на купувача, с което е изпълнен фактическия състав на легалното определени за доставка на стока, каквото бе посочено нееднократно вече в това изложение.

V. Относно доставката по фактура № 126/6.04.2012 г.

Съобразно данните от фактура № 126/6.04.2012 г. тя има за предмет "захар кристална 8 000 кг.", и съдържа данни за единична и крайна цена, вкл. начислен ДДС, двустранно е разписана; придружена е с ППП към фактура № 126/06.04.2012 г. от 6.04.2012 г., съгласно който доставчикът прехвърля собствеността на 8, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. Пловдив, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 8 тона по фактура № 126/6.04.2012 г.", транспортните разходи са за сметка на доставчика, транспортът е осъществен с кола рег. № [рег. номер на МПС]/[рег. номер на МПС] и шофьор Г. Рангелов; ППП е двустранно разписан съответно за предал от името на "З. И." ЕООД от Г. Рангелов, с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис и печат. Така коментираните доказателства са ангажирани още в хода на първоначално развилото се ревизионно производство от "2 А" ЕООД /л. 426 - 427/.

Всъщност единствените други доказателства събрани в хода на ревизията е справка относно собствеността на МПС, респ. липсата на регистриран трудов договор с посоченото физическо лице от установения собственик на автомобила – "Б." ЕООД, но липсва извършена насрещна проверка на това дружество, а въпреки положените от самия оспорващ усилия вкл. и посредством задължаването на това трето лице по реда на чл. 192 от ГПК, молбата за което не е била редовно връчена, поради неоткриването му на адреса, респ. доказателства от последното не са били ангажирани.

Тук е мястото да се посочи обаче, че получателят по дадена доставка не може да бъде държан отговорен за неизпълнението на задълженията на органите по приходите за всестранно и обективно изследване на всички факти и обстоятелства в хода на ревизията, при положение и че се касае до трето лице, с което "2 А" ЕООД не е в каквито и да било облигационни отношения. В този смисъл и липсата на доказателства за транспорт, при наличието на неоспорен относно авторството си ППП и категоричността на данните всъщност за получаване на въпросното количество стока в патримониума на ревизирания субект /така цитираните по-горе съображения в самия РА/ се следва изводът, че тази фактура обективира реално осъществена доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а и на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и необосновани са изводите на органите по приходите, а и на съда за противното, междувпрочем неясно и с какви съображения.

VI. Относно доставката по фактура № 146/4.05.2012 г.

Съобразно данните от фактура № 146/4.05.2012 г. тя е с предмет "захар кристална 11 000 кг.", с данни за единична и крайна цена, вкл. начислен ДДС, двустранно е разписана; придружена е с ППП към фактура № 146/4.05.2012 г. от 4.05.2012 г., съгласно който доставчикът прехвърля собствеността на 11, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. Пловдив, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 11 тона по фактура № 146/4.05.2012 г.", транспортните разходи са за сметка на доставчика, транспортът е осъществен с кола рег. № [рег. номер на МПС] / [рег. номер на МПС] и шофьор Д. Дипчиков; ППП е двустранно разписан съответно за предал от името на "З. И." ЕООД от С. Танев /представляващия "З. И." ЕООД/, с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис и печат. Така коментираните доказателства са ангажирани още в хода на първоначално развилото се ревизионно производство от "2 А" ЕООД /л. 441 - 442/.

От данните от постъпилия отговор от ОД на МВР – Пловдив по повод справка за собствеността на МПС рег. № [рег. номер на МПС] е видно, че е подадена грешна информация относно МПС с рег. № РВ 0696 РК / л. 937/, поради което и изложените съображения в РД относно товароносимостта на това именно МПС са несъотносими към правния спор.

Допълнително в хода на ревизията от "2 А" ЕООД касателно тази доставка е депозирана фактура № 988/14.05.2012 г., издадена от ЕТ "В. Иванов – 75" с получател "Е. К." ЕООД, с предмет на стопанската операция "извършен транспорт София – Пловдив + Първомай, камион [рег. номер на МПС]"/л. 1338/. Но насрещна проверка на посочените двама търговци не е сторена, а е направена единствено справка в базата данни на КАТ /а посочи се тя е неточна/ и в базата данни на НАП относно липсата на данни за наемане на Д. Дикчиков.

В тази връзка в хода на съдебния процес по реда на чл. 192 от ГПК по делото са представени от ЕТ "В. Иванов – 75", гр. Девин, писмени доказателства от които е видно, че същият по поръчка на "Е. К." ЕООД е извършена транспортна услуга за което е издадена фактура № 988/14.05.2012 г. /приложена и надлежно отразена в дневника за продажби на м. май 2012 г. на ред 11, л. 1501/, разплатена по банков път на 25.07.2012 г. /л. 1567/, с превозно средство товарен автомобил Мерцедес рег. № [рег. номер на МПС], с ремарке Прицеп с рег. № [рег. номер на МПС] и шофьор Д. Дипчиков, наето по силата на договор за наем № 2 от 24.04.2012 г. /също приложен л. 1572 и съгласно клаузите на който наемодателя се задължава не само да предостави ползването на въпросните ППС, но и да осигури шофьорите /Раздел IV Права и задължения на наемодателя/, по който са осъществени и плащания за което е издадена и фактура № 1 от 31.05.2012 г., разплатена по банков път от наемателя /л. 1568 и сл. / и включена в Дневника за покупки за месец май 2012 г. на ред 29 /л. 1502/.

Т. е. неоснователни са възражения относно недостоверността на датата на посочените писмени доказателства /част от тях депозирани в хода на ревизията, а друга обективирани в подадените в ТД на НАП дневници за покупки и продажби за съотвения данъчен период/.

При така събраните доказателства не може да се възприеме тезата на органите по приходите, а и на съда, мотивирали ги да приемат липса на доставка по тази фактура, единствено и само с факта на погрешно възприет вид на МПС и че Д. Дикчиков /вярното е Д. Дипчиков/ не е наето по трудов договор лице при ЕТ "В. Иванов – 75".

VII. Относно доставката по фактура № 156/11.05.2012 г.

Съобразно данните от фактура № 156/11.05.2012 г. тя е с предмет "захар кристална 23 000 кг.", с данни за единична и крайна цена, вкл. начислен ДДС, двустранно е разписана; придружена е с ППП към фактура № 156/11.05.2012 г. от 11.05.2012 г., съгласно който доставчикът прехвърля собствеността на 23, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. Пловдив, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 23 тона по фактура № 156/11.05.2012 г.", транспортните разходи са за сметка на доставчика, транспортът е осъществен с кола рег. № [рег. номер на МПС] / [рег. номер на МПС] и шофьор С. Шабан; ППП е двустранно разписан съответно за предал от името на "З. И." ЕООД от С. Танев, с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис и печат. Така коментираните доказателства са ангажирани още в хода на първоначално развилото се ревизионно производство от "2 А" ЕООД /л. 424 - 425/.

Връчено е в хода на ревизията на установения посредством справка от ОД на МВР – Смолян /л. 923 собственик – "М." ЕООД ИПДСПОТЛ изх. № 70-00-4570 от 5.05.2016 г., от постъпилия отговор от който превозвач е видно, че същият не е бил в търговски отношения със "З. И." ЕООД или "2 А" ЕООД, но в този период е осъществявал доставки на транспортни услуги за спедиторски фирми /л. 839 и сл. /. Установено е също така и че посочения шофьор не е наето на трудов договор лице от "М." ЕООД.

В хода на ревизията от страна на "2 А" ЕООД е представена към тази фактура товарителница № 7213 съставена на дата 11.05.2012 г. за обществен автомобилен превоз в страната, с място на натоварване с. Бусманци дата 11.05.2012 г., с изпращач "З. И." ЕООД, получател "2 А" ЕООД, гр. Пловдив, за превоз на товар "захар", 23 000 кг, който превоз е осъществен с автомобил марка Мерцедес Актрос, рег. № [рег. номер на МПС], с дата на разтоварване 11.05.2012 г. Тази товарителница съдържат подписи и печати за товародател, получател /"2 А" ЕООД/ и превозвач.

В хода на съдебния процес по реда на чл. 192 от ГПК "М." ЕООД е представил заверени ксеро-копия от Заявка за транспорт № 3741105/2012, пътен лист № 37457 за осъществен превоз на 11.05.2012 г., вкл. и по дестинация София-Пловдив, с посочените ППС, придружен с копие от преждецитираната товарителница /с идентично съдържание/ и фактура № 3112 от 14.05.2012 г. с получател "Е. К." ЕООД /спедитор/ с предмет извършен транспорт София – Пловдив - № 3741105/2012, стойността на която фактура е разплатена по банков път на дата 2.08.2012 г. и осчетоводена, вкл. и включена в подадения дневник за продажбите за данъчен период месец май 2012 г. на ред 23 /л. 1494/ - л. 1714 и сл.

Така представените доказателства кореспондират и с представения дневник за покупките за м. 05.2012 г. на "Е. К." ЕООД, където фактурата е посочена на ред 17, съответно в дневника за продажбите на този търговец през същия отчетен период е намерила отражение и фактура № 463/22.05.2012 г. с получател "З. И." ЕООД /ред. 36/, последната надлежно отразена и в дневника за покупки на "З. И." ЕООД пред същия отчетен период /ред. 21/.

При така събраните доказателства не може да се възприеме тезата на органите по приходите, а и на съда, мотивирали ги да приемат липса на доставка по тази фактура, единствено и само с факта че лицето С. Шабан е назначено на трудов договор в "М." ЕООД на 28.09.2012 г., като до тази дата е бил назначен по трудово правоотношение при друг работодател, както и с факта /който в случая не се и оспорва/, че този търговец няма осъществени доставки на услуги спрямо "2 А" ЕООД или "З. И." ЕООД. В хода на ревизията не е изследвано обстоятелството относно отношенията със спедитора "Е. К." ЕООД и не е сторена насрещна проверка, а както нееднократно бе посочено по-горе ревизирания субект не може да търпи негативни последици от поведението на трети лица, вкл. и обстоятелствата дали въпросното лице е назначен на трудов договор или не при превозвача е ирелевантно за правото му на данъчен кредит, при наличието на останалите описани по-горе писмени доказателства, данните от които напълно кореспондират едни на други, а и с т. нар. механизъм на доставките.

VIII. Относно доставката по фактура № 174/19.05.2012 г.

Съобразно данните от фактура № 174/19.05.2012 г. тя е с предмет "захар кристална 20 000 кг.", с данни за единична и крайна цена, вкл. начислен ДДС, двустранно е разписана; придружена е с ППП към фактура № 174/19.05.2012 г. от 19.05.2012 г., съгласно който доставчикът прехвърля собствеността на 20, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. Пловдив, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 20 тона по фактура № 174/19.05.2012 г. ", транспортните разходи са за сметка на доставчика, транспортът е осъществен с кола рег. № [рег. номер на МПС] / [рег. номер на МПС] и шофьор Р. Несторов; ППП е двустранно разписан съответно за предал от името на "З. И." ЕООД от Р. Несторов, с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис и печат. Така коментираните доказателства са ангажирани още в хода на първоначално развилото се ревизионно производство от "2 А" ЕООД /л. 437 - 438/.

На установения посредством справка от ОД на МВР – Пазарджик собственик – "А." ЕООД не се установи да е извършена насрещна проверка, а единствено е установено по данните то ИС на НАП, че същият няма декларирани доставки към "З. И."ЕООД, респ. "З. и." ЕООД не е отразило получени такива от този търговец.

В хода на ревизията от страна на "2 А" ЕООД е представена към тази фактура товарителница № 941, съставена на дата 19.04.2012 г. за обществен автомобилен превоз в страната, с място на натоварване с. Бусманци дата 19.04.2012 г., с изпращач "З. И." ЕООД, получател "2 А" ЕООД, гр. Пловдив, за превоз на товар "захар", 20 000 кг, който превоз е осъществен с автомобил марка Скания, рег. № [рег. номер на МПС] от превозвача "А." ЕООД, без посочена дата на разтоварване и с неясен печат и за получател /л. 1346/.

В хода на съдебния процес по реда на чл. 192 от ГПК "А." ЕООД е представил заверени ксеро-копия фактура № 377 от 19.05.2012 гт., издадена на "Е. К." ЕООД с предмет "извършване на транспорт София – Пловдив" с автомобил [рег. номер на МПС] и [рег. номер на МПС] /редовно отразена и в дневника за продажби за данъчен период месец май 2012 г. от доставчика, така доказателство на л. 1473, ред. 10/, ведно с Товарителница № 941, като ясно си личи поставения подпис и печат за получател от името на "2 А" ЕООД и за изпращач от името на "З. И." ЕООД /л. 1594/. Посочената фактура е надлежно отразена в дневника за покупки от "Е. К." ЕООД за месец май 2012 на ред 32 /л. 1632-1633

При така събраните доказателства не може да се възприеме тезата на органите по приходите, а и на съда, мотивирали ги да приемат липса на доставка по тази фактура. В хода на ревизията не е изследвано обстоятелството относно отношенията със спедитора "Е. К." ЕООД и не е сторена насрещна проверка, а както нееднократно бе посочено по-горе ревизирания субект не може да търпи негативни последици от поведението на трети лица, вкл. и обстоятелствата коректно са попълнени данните в товарителниците от превозвача е ирелевантно за правото му на данъчен кредит, при наличието на останалите описани по-горе писмени доказателства, данните от които напълно кореспондират едни на други, а и с т. нар. механизъм на доставките.

IX. Относно доставката по фактура № 411/10.10.2012 г.

Съобразно данните от фактура № 411/10.10.2012 г. тя е с предмет "захар кристална 12 000 кг.", с данни за единична и крайна цена, вкл. начислен ДДС, двустранно е разписана; придружена е с ППП към фактура № 411/10.10.2012 г. от 10.10.2012 г., съгласно който доставчикът прехвърля собствеността на 12, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. Пловдив, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 12 тона по фактура № 411/10.10.2012 г.", транспортните разходи са за сметка на доставчика, транспортът е осъществен с кола рег. № [рег. номер на МПС] / [рег. номер на МПС] и шофьор А. Кабаков; ППП е двустранно разписан съответно за предал от името на "З. И." ЕООД от С. Танев, с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис и печат. Така коментираните доказателства са ангажирани още в хода на първоначално развилото се ревизионно производство от "2 А" ЕООД /л. 465 - 466/.

Допълнително от ревизираното лице са входирани и доказателства, касателно тази доставка а именно международна товарителница, изготвена на 9.10.12 г. /л. 1371 данните от която не сочат на осъществен превоз на стоки за "2 А"ЕООД, а като получател вкл. и в кл. 24 е посочен "Зона А." ЕООД, превозвач е "П." ЕООД.

На установения посредством справка от ОД на МВР – Пловдив, собственик на МПС – "П." ЕООД е връчено ИПДСПОТЛ изх. № 70-00-4574 от 5.05.2016 г., съгласно получения отговор по което е установено, че директни взаимоотношения със "З. И."ЕООД търговецът няма, като по заявка на спедитор "В. Т.-08" ЕООД е натоварена захар от Гърция – гр. Орестиада – Захарен завод, по заявката адресът за доставка е складове на "З. И." ЕООД, гр. София, но по указание е разтоварена във фирма "Н. К. 2010" ЕООД на 21.11.2010 г. Уточнено е и че за фирма "2 А" ЕООД нямат документи, в които да е посочена като получател. Не са представени писмени доказателства /л. 872 и сл. /.

По делото от страна на оспорващия не бяха ангажирани други доказателства, извън изисканите и депортизирани от ТД на НАП – Пловдив отчетни регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС, вкл. и дневника за продажбите за данъчен период месец Октомври 2012 г. на "П."ООД, където на ред фигурират вкл. две фактури, издадени на "В. Траянов 08" ЕООД съответно от 17.10.2012 г. и 24.10.2012 г. /л. 1509/.

При това положение обаче – при наличието на редовно съставена фактура и ППП към нея, съдържаща индивидуализиращите белези на доставката, респ. неоспорени относно тяхното авторство от органите по приходите /от името на "З. И." ЕООД за предал стои подписът на представляващия това дружество, а не шофьора на МПС/, и при изрични мотиви в РА, че не се оспорва самото получаване на стоките от "2 А" ЕООД, а единствено факта кой е техният доставчик, не може тези нередности и по-скоро липсата на ангажирани доказателства от превозвача, да доведат до извода, че процесната фактура не отразява вярно стопанската операция. В хода на ревизията не е изследвано обстоятелството относно отношенията със спедитора "В. Траянов 08" ЕООД и не му е сторена насрещна проверка, не са предприети допълнителни действия по задължаване на "П." ЕООД да представи доказателствата, с които разполага, а както нееднократно бе посочено по-горе ревизирания субект не може да търпи негативни последици от поведението на трети лица.

Х. Относно доставката по фактура № 424/18.10.2012 г.

Съобразно данните от фактура № 414/18.10.2012 г. тя е с предмет "захар кристална 10 000 кг.", с данни за единична и крайна цена, вкл. начислен ДДС, двустранно е разписана; придружена е с ППП към фактура № 424/18.10.2012 г. от 18.10.2012 г., съгласно който доставчикът прехвърля собствеността на 10, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. Пловдив, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 20 тона по фактура № 424/18.10.2012 г. ", транспортните разходи са за сметка на доставчика, транспортът е осъществен с кола рег. № [рег. номер на МПС] / ремарке [рег. номер на МПС] и шофьор П. Костов; ППП е двустранно разписан съответно за предал от името на "З. И." ЕООД от С. Танев, с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис и печат. Така коментираните доказателства са ангажирани още в хода на първоначално развилото се ревизионно производство от "2 А" ЕООД /л. 467 - 468/.

Други доказателства извън посочените не са ангажира от оспорващия, единствено от постъпилия отговор от ОД на МВР – гр. Велико Търново в хода на ревизията, се установява, че с рег. № [рег. номер на МПС] е регистрирано полуремарке марка ШМИТЦ, което е пререгистрирано с нов рег. [рег. номер на МПС] и е собственост на ЕТ "Й. Добрев". Съгласно получен отговор от ОД на МВР – гр. София с рег. № [рег. номер на МПС] е регистриран лек автомобил марка Опел Кадет, собственост на Т. Стойнов.

При извършената проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че в дневниците за продажби на ЕТ "Й. Добрев" няма декларирани продажби на услуги към "З. И." ЕООД и лицето П. Костов не е назначено в ЕТ "Й. Добрев" по трудово правоотношение. Аналогично в приетите в хода на съдебното производсто писмени доказателства не се установява посочения едноличен търговец да декларирал доставки на услуги към някой от спедиторите, които се установи да са ползвани от "З. И."ЕООД.

Или в случая изводите на органите по приходите и на съда, аналогично на изложеното по-горе, всъщност са обосновани единствено и само предвид липсата на доказателства за транспорта на стоките /а той не е за сметка на получателя и не може да се изисква от него имено да притежава доказателства за това, при надлежно съставен и разписан за предал от представляващия "З. И." ЕООД ППП/ и липсата на доказателства за наемането по трудов договор на посоченото като шофьор в ППП лице. Тези изводи са необоснованите, за което ще бъдат изложени съображения по-долу.

XI. Относно доставката по фактура № 462/30.10.2012 г.

Съобразно данните от фактура № 462/30.10.2012 г. тя е с предмет "захар кристална 10 800 кг.", с данни за единична и крайна цена, вкл. начислен ДДС, двустранно е разписана; придружена е с ППП към фактура № 462/30.10.2012 г. от 30.10.2012 г., съгласно който доставчикът прехвърля собствеността на 10, 800, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. Пловдив, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 10, 800 тона по фактура № 462/30.10.2012 г.", транспортните разходи са за сметка на доставчика, транспортът е осъществен с кола рег. № [рег. номер на МПС] / ремарке [рег. номер на МПС] и шофьор Д. Сотиров; ППП е двустранно разписан съответно за предал от името на "З. И." ЕООД от С. Танев, с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис и печат. Така коментираните доказателства са ангажирани още в хода на първоначално развилото се ревизионно производство от "2 А"ЕООД /л. 469 - 470/.

Други доказателства извън посочените не са ангажира от оспорващия, от постъпилия отговор от ОД на МВР – гр. Смолян е видно, че посочените МПС са собственост на ЕТ "Д. Чилов – С. Чилов" и представляват влекач Мерцедес Актрос 1840 и полуремарке ШМИТЦ С 01, като по повод връченото му ИПДСПТЛ с изискани данни относно "З. И."ЕООД и "2 А" ЕООД едноличния търговец е депозирал фактура № 1338 от 26.09.2012 г. с получател "З. И." ЕООД, ведно с доказателства за разплащането й по банков път и товарителница № 014930/26.09.2012 г. с изпращач на товара "З. И." ЕООД и писмени обяснения /л. 638 и сл. /.

Всъщност правилно органите по приходите са констатирали, че така депозираните доказателства очевидно не касаят процесната доставка с получател "2 А" ЕООД, съобразно и данните от самата товарителница.

В хода на съдебния процес по искане на оспорващия и след като е задължено по реда на чл. 192 от ГПК същото това трето лице е депозирало единствено фактура № 1387/29.10.2012 г. с получател "Т. Мел" С. Р. О. за осъществен "вътреобщностен транспорт по релация "Орестиада, Гърция – Първомай – Пловдив, България, с автомобил [рег. номер на МПС]/[рег. номер на МПС], но не и изисканите му товарителници, пътни листове и доказателства за извършени плащания.

И тук важи казаното по-горе в предходните два пункта.

XII. Относно доставката по фактура № 493/13.11.2012 г.

Съобразно данните от фактура № 493/13.11.2012 г. тя е с предмет "захар кристална 12 000 кг.", с данни за единична и крайна цена, вкл. начислен ДДС, двустранно е разписана; придружена е с ППП към фактура № 493/13.11.2012 г. от 13.11.2012 г., съгласно който доставчикът прехвърля собствеността на 12, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. Пловдив, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 12 тона по фактура № 493/13.11.2012 г.", транспортните разходи са за сметка на доставчика, транспортът е осъществен с кола рег. № [рег. номер на МПС] / ремарке [рег. номер на МПС] и шофьор Г. Янев; ППП е двустранно разписан съответно за предал от името на "З. И." ЕООД от С. Танев, с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис и печат. Така коментираните доказателства са ангажирани още в хода на първоначално развилото се ревизионно производство от "2 А" ЕООД /л. 471 - 472/.

В хода на ревизията от оспорващия е представено и заверено ксеро-копие от товарителница № 36889 издадена в гр. София на дата 13.11.2012 г., с изпращач "З. И." ЕООД, превозвач ЕТ "Б." и получател "2 А" ЕООД, с място и дата на натоварване гр. София, 13.11.2012 г. и място и дата на разтоварване гр. Пловдив, 13.11.2012 г., товар "захар" 12 тона, с данни за МПС марка Волво, рег. [рег. номер на МПС].

От получения отговор от ОД на МВР – гр. Бургас е прието в хода на ревизията, а и от съда, че товарните автомобили с посочените регистрационни номера са собственост на "В. Транс" ЕООД. Насрещна проверка на посочения едноличен търговец не е правена в хода на ревизията, изводите на ревизиращите органи, а и на съда, са сторени на база документи представени от "В. Транс" ЕООД, но не и по повод на спорната доставка, който търговец е приет за осъществил транспорта, което е в противоречие от друга страна с депозираното в хода на ревизията писмено доказателство от страна на ревизираното лице.

В тази връзка по реда на чл. 192 от ГПК по делото е представено от ЕТ "Блезов – Г. Янев", гр. Карнобат, заверено копие от пътен лист с фабричен № 4844734 от дата 13.11.2012 г., съгласно който на посочената дата е осъществен превоз на товари, придружени с товарителници вкл. и № 36889 с МПС [рег. номер на МПС] в водач Г. Янев, вкл. и по дестинация София – Пловдив, към който е приложено и заверено копие от самата товарителница /л. 1624-1625/, за което на "З. И." ЕООД е издадена и фактура № 569 от 13.11.2012 г. за "извършен превоз с [рег. номер на МПС] София – Пловдив" /л. 1625/, намерила отражение както в дневника за покупки на "З. И." ЕООД за данъчен период месец Ноември 2012 г. /л. 1689, ред 54/, така и в дневника за продажби на едноличния търговец за същия отчетен период /л. 1640, ред 3, като се констатира че е сгрешено наименованието на търговеца, но е посочен верния ЕИК именно на "З. И." ЕООД/, а от оспорващия заверено копие от Договор за наем от 1.10.2012 г. по повод именно спорните МПС и влекач /л. 1437/.

При това положение следва да се приеме, че всякакви твърдения за антидатирането на така съставените писмени доказателства е неоснователно – товарителницата е представена още в хода на ревизията, не са извършени насрещни проверки на този търговец, респ. достоверността на фактурите се установява посредством отразяването им в отчетните регистри по ЗДДС, за съответния на издаването им данъчен период, представени от самата данъчна администрация в хода на процеса.

Или в случая изводите от фактическа и правна страна на органите по приходите и на съда, всъщност обосновани единствено и само предвид липсата на представени от "В. Транс" ЕООД доказателства, а не от търговецът осъществил транспортът по тази доставка, не могат да бъда споделени при пълното съответствие на данните от ППП, товарителницата, пътния лист и фактурите.

ХIII. По отношение на доставките, по които транспортът се сочи да е осъществен от получателя "2 А" ЕООД.

1. Съобразно данните от фактура № 144/30.04.2012 г. тя има за предмет "захар кристална 9 000 кг.", съдържа данни за единична и крайна цена, вкл. начислен ДДС, двустранно разписана; придружена е с:

• ППП към фактура № 144/30.04.2012 г. от 30.04.2012 г., събразно данните от който доставчикът прехвърля собствеността на 4, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. София, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 4 тона по фактура № 144/30.04.2012 г.", транспортните разходи са за сметка на клиента "2 А" ЕООД, транспортът е осъществен с кола [рег. номер на МПС] и шофьор С. Михайлов, с посочено ЕГН; ППП е двустранно разписан съответно за предал от "З. И." ЕООД, с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис и печат.

• ППП към фактура фактура № 144/30.04.2012 г. от 30.04.2012 г., събразно данните от който доставчикът прехвърля собствеността на 5, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. София, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 5 тона по фактура № 144/30.04.2012 г.", транспортните разходи са за сметка на клиента "2 А" ЕООД, транспортът е осъществен с кола [рег. номер на МПС] и шофьор И. Ламбов, с посочено ЕГН; ППП е двустранно разписан съответно за предал от "З. И." ЕООД, с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис и печат. Така коментираните доказателства за ангажирани още в хода на първоначално развилото се ревизионно производство от "2 А" ЕООД;

• пътен лист № 046419 издаден от фирма "2 А" ЕООД с дата 30.04.2012 г. за автомобил [рег. номер на МПС] и водач И. Ламбов, съгласно който е осъществен превоз по маршрут Пловдив градско – София – Пловдив и

• пътен лист № 046372, издаден от "2 А" ООД с дата 30.04.2012 г. за автомобил [рег. номер на МПС] за осъществен превоз по маршрут база Пловдив, база София и обратно.

1. Съобразно данните от фактура № 321/15.08.2012 г. тя има за предмет "захар кристална 5 000 кг.", съдържа данни за единична и крайна цена, вкл. начислен ДДС, двустранно разписана; придружена е с ППП към фактура № 321/15.08.2012 г. от 15.08.2012 г., събразно данните от който доставчикът прехвърля собствеността на 5, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. Пловдив, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 5 тона по фактура № 538/29.11.2012 г.", транспортните разходи са за сметка на доставчика, но транспортът е осъществен с кола [рег. номер на МПС] и шофьор И. Ламбов, с посочено ЕГН; ППП е двустранно разписан съответно за предал от името на "З. И." ЕООД от Н. Славов, с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис и печат. Към посочената фактура не е представен пътен лист.

1. Съобразно данните от фактура № 538/29.11.2012 г. тя има за предмет "захар кристална 5 000 кг.", съдържа данни за единична и крайна цена, вкл. начислен ДДС, двустранно разписана; придружена е с ППП към фактура № 538/29.11.2012 г. от 29.11.2012 г., събразно данните от който доставчикът прехвърля собствеността на 5, т. захар на клиента, с място на прехвърляне на собствеността гр. Пловдив, като "клиентът декларира, че е получил изцяло договореното количество от 5 тона по фактура № 538/29.11.2012 г.", транспортните разходи са за сметка на клиента, транспортът е осъществен с кола [рег. номер на МПС] и шофьор И. Ламбов, с посочено ЕГН; ППП е двустранно разписан съответно за предал от името на "З. И." ЕООД от С. Танев, с положен подпис и печат на доставчика, за получил от името на клиента "2 А" ЕООД – А. Ангелова, с положен подпис и печат; придружена е с пътен лист № 436443 издаден от фирма "2 А" ЕООД с дата 30.04.2012 г. за автомобил [рег. номер на МПС] и водач И. Ламбов, съгласно който е осъществен превоз по маршрут Пловдив градско – София – Пловдив и

• пътен лист № 046372, издаден от "2 А" ООД с дата 29.11.2012 г. за автомобил [рег. номер на МПС], с водач И. Ламбов, за осъществен превоз по маршрут Пловдив база - София – Пловдив база.

Следва да се посочи, че всички тези доказателства са депозирани още в хода на ревизията /л. 443 и сл. при първоначално развилото се ревизионно произвоство и втори път на л. 1329 и сл., след връщане на преписката за нова ревизия от ответника/. Също в хода на първоначалното ревизионно производство са входирани на 17.07.2015 г. писмени доказателства от ревизирания субект вкл. и Справка № 2 за налични моторни превозни средства /л. 370/, инвентаризационен опис /л. 371/, Свидетелства за регистрация част I на посочените МПС /л. 377, 379/. Не отговаря на действителното фактическо положение възприетото в РА че "въпреки многократните напомняния РЛ не е представило изисканите му документи".

Няма спор и че посочените физически лица са наети по трудов договор при оспорващия на длъжност продавач разноска търговия, същите са правоспособни водачи видно от приложените към възражението против РД свидетелства за управления на МПС /официални документи, които също напълно производство е отказано да бъдат кредитирани от органите по приходите/, а що се касае до въпросът за вмените им по длъжностна характеристика задължения, то очевидно е че този въпрос при наличните описани по-горе писмени доказателства няма значение за разрешаване на правния спор по делото.

Или неправилни и необосновани съобразно събраните по делото доказателства са сторените изводите от фактическа страна първостепенния съд, което като има за последица и постановяването на съдебния акт при неправилно приложение на материалния закон.

В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС.

Касае за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и принципно правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки /така и общото правило на чл. 154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/.

Следва да се посочи, че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Констатациите, че задълженото лице е участвало в данъчна измама или е имало знанието за такава, не се установяват от органите по приходите, при доказателствена тежест за същите, още повече че по делото каза се са на лице и други доставки на захар от същия доставчик, при същите условия и доказателства, по които на лицето е признато правото на данъчен кредит, за да може да се търси някаква умисъл или недобросъвестност в него.

Нередности при прекия или предходен доставчик по повод отношенията помежду им, при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя и добросъвестност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен фактът на предаването на стоката от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, и прочие.

С оглед на събраните по делото и анализирани по-горе писмени доказателства, заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, дадените обяснения в хода на ревизионното производство, които установяват принципно механизма на извършване на доставки на спорните стоки, който се е поддържал още в хода на първоначално проведеното ревизионно производство, настоящата съдебна инстанция намира, че е доказана реалност на доставките.

Всъщност всяка една от спорните фактури, съдържа всички изискуеми реквизити съобразно изискването на чл. 7 от ЗСч, съответно чл. 226 от Директива 2006/112 /кото не е спорно по делото/; всяка една е придружена от ППП; съответно по по-голямата част от тях са представени и надлежни доказателства за транспорт, съответни на данните от фактурите и ППП, в които са вписани вкл. имената на шофьора и номерата на превозното средство, екземпляри от които към всяка фактури са представени още в хода на развилото се ревизионно производство от ревизираното лице; представени са в по-голямата си част и фактурите, издадени от дружествата осъществили транспорта, респ. организирали същия, издадени от последните на съответния пряк доставчик, за чиято сметка е бил транспортът, и доказателства за разплащане и счетоводното им отразяване; противно на приетото от съда са представени и доказателства за последващата реализация на стоките, към клиентите на "2 А" ЕООД, който въпрос е анализиран и не е бил спорен в хода на ревизията и не е бил спорен в процеса; представени са доказателства /още в хода на ревизията/ относно разплащането на данъчната основа и начисления ДДС.

Всички тези доказателства са подробно анализирани в приетото по делото заключение на вещото лице, което съдът неправилно не е обсъдил в съвкпуност със самите документи и не е кредитирал изцяло като компетентно дадено и съответно на събрания по делото доказателствен материал.

Както нееднократно се сочи в съдебната практика съставяните между данъчните субекти документи, обективиращи развитието на отношенията помежду им, съставляват в по-голямата си част частни документи, но това не е пречка същите да бъдат кредитирани от състава на съда, още повече в случаи като процесния в които те не са били оспорени от процесулания представител на Директор Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив в по реда и в преклузивния за това срок по чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, поради което и се ползват с придадената им закона формална доказателствена сила и в този смисъл в битието им на "частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица" – чл. 180 от ГПК.

Необосновано съдът се е мотивирал с нередовност и несъответствия в съставените пътни листове и товарителници – тези доказателства имат необходимото съдържание, релевантно за установяване на фактите по делото, разписани са от посоченото като техен съставител лице, дали има някакви фактически грешки и/или неточности е без решаващо значение и не ги дисквалифицира като годни доказателствени средства. Още повече, че както изрично е посочено и в задължителното за долната инстанция Решение № 8334/4.06.2019 г. на ВАС, по адм. дело № 3217/2019 г., "получателят по доставката не може да бъде държан за отговорен за действия, респ. бездействията на доставчиците си и/или на трети лица, каквито са фирмите, извършили превозът на процесната захар", което напълно кореспондира и с практиката на СЕС по този въпрос, а и с практиката на ВАС по идентични казуси.

Що се касае до начина на счетоводно отчитане на стоките при доставчика на оспорващия – това не е елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит, а и съобразно цитираната по-горе относима съдебна практика не може да бъде аргумент за отказа му. Отделно от това данни за редовността на счетоводството на "З. И." ЕООД се съдържат вкл. и в съставените на това дружество два РА, ведно с РД към тях, в хода на две проведени ревизионни производства, които също са част от доказателствения материал по долното и за разлика от процесната ревизия, органите по приходите в първия случая са имали пълен достъп до счетоводството на "З. И." ЕООД, а във втория – са сторили изводите си на база цялостен преглед на събраните в хода на казаното по-горе наказателно производство материали, което всъщност не е сторено в процесната ревизия, нито е направен опит същите да бъдат изискани.

Отделно ако са доказани посочените по-горе две предпоставки, както в случая, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците, вкл. разполагаемост със стоките, и непредставянето на доказателства за транспорт, доказателства за счетоводно отразени в счетоводствата на доставчиците разходи във връзка с доставките, освен ако приходната администрация докаже, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки. /решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 40, решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и С-142/11, Mahagйben и Dбvid, т. 66; решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, Gбbor Tуth, т. 45; решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, Макс Пен, т. 31, определение от 15 юли 2015 по дело С-123/14, Италес, т. 42/. С тази доказателствена тежест данъчната администрация не се е справила, а мотивите, изложен в РА в тази насока, са чисто теоретични и не намират опора в събрания доказателствен материал.

Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата като е приел, че данъчният кредит следва да бъде отказан на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

По тези съображения оспореното решение на Пловдивския административен съд следва да се отмени като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Посоченото обосновава и извода за неправилност на съдебния акт и в частта му за разноските.

Разноски: При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в процеса, съобразно представени списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за понасянето им при всяко едно от разглежданията на правния спор пред АС – Пловдив и ВАС, или сумата от 14 772 лева. Неоснователно е възражението на процесуалния представител за прекомерност на уговорения и заплатен по делото адвокатски хонорар /съответно 4 236 лева при първоначалното разглеждане на делото от АС – Пловдив, в размер на 4 236 лева при първото разглеждане на делото от състав на ВАС, липсата на уговорен и изплатен адвокатски хонорар при повторното разглеждане на делото от състав на АС – Пловдив и в размер на 3 600 лева за настоящата съдебна инстанция/, съобразно материалния интерес на правния спор, фактическата и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуално представителство, вкл. и при изчислен минимум на адвокатското възнаграждение съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 във в. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в сега действащата й редакция в размер на 3 054 лева без ДДС, при съобразяване и правилото на § 2а от ДР на същата Наредба.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение