Решение № 1761 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5971/2011 г.

Решение № 1761 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5971/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Никола Тодоров Димов от с. Жельо Войвода, община Сливен, като наследник на Колю Стоянов Янакиев, против решение № 39/11.03.2011 г., постановено от Административен съд - гр. Ямбол, първи състав, по адм. д. № 283/2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Никола Тодоров Димов от с. Жельо войвода, община Сливен, за обявяване нищожността на заповед № РД-15-2002/27.12.2005 г. на Кмета на община Сливен. За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството е образувано по жалба от Никола Тодоров Димов с искане за прогласяване нищожността на Заповед № РД-15-2002/27.12.2005 г. на Кмета на община Сливен, издадена на основание § 62, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която е утвърдена оценката на новообразуван имот № 133, кад. район 427 /бивш имот 6514, част ХII/, местността "Рамануша" в землището на гр. Сливен с площ от 776 кв. м. С решение № 166/11.12.1995 г. на ОСЗГ - Сливен, по преписка № 02788, на наследниците на Кольо Стоянов Янакиев /между които е жалбоподателят/ е признато право на собственост в съществуващи/ възстановими реални граници на лозе от 3.100 дк, находящ се в терен по § 4, м. "Рамануша", землище Сливен, заявен пореден номер едно от заявлението на правоимащите. Със същото решение е отказано възстановяване правото на собственост на наследниците на К. Стоянов в съществуващи/възстановими реални граници поради обстоятелството, че имотът попада в разпоредбите на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото е представено удостоверение № 360/14.04.1979 г., издадено от ОбНС - Сливен, от което е видно, че на Борис Костов - наследодател на заинтересованите страни, е предоставено в изпълнение на ПМС № 76/1977 г. право на ползване върху 1 декар земя в м. "Рамануша", землището на гр. Сливен. Планът на новообразуваните имоти за местността е одобрен със Заповед № РД-11-09-04/18.05.2005 г. на Областния управител на област с административен център - гр. Сливен. Решението на ОСЗГ, както и ПНИ са влезли в законна сила. При тази фактическа обстановка е направил извода, че жалбата е неоснователна, тъй като оспорената заповед не е нищожна. Развитите доводи от жалбоподателя не касаят нищожност на заповедта, а касаят основания за нейната незаконосъобразност, но доколкото срокът за контрол за законосъобразност е изтекъл, не могат да бъдат обсъждани. Видно от данните по делото, процесната заповед е била оспорена като незаконосъобразна, но с влязло в сила решение № 7849/26.06.2008 г., постановено по адм. д. № 4706/2008 г. по описа на ВАС, жалбата е оставена без разглеждане поради процесуална недопустимост. Нарушенията на материалния закон биха могли да обосноват нищожност на адм. акт в една от следните хипотези: пълна липса на условия за издаването му, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма, актът да е лишен изцяло от законово основание и да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган. Нито една от тези хипотези в случая не е налице. Процесната заповед е издадена на основание § 62, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съгласно който оценката на предоставената за ползване земя, извършена от техническата служба на общината, се утвърждава със заповед на кмета на общината или упълномощено от него лице и съответно той е компетентния орган. Позоваването от жалбоподателя на разпоредбите на чл. 28, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж от ППЗСПЗЗ е неоснователно, тъй като сочените текстове не са относими към правния спор. Освен това част от оплакванията на жалбоподателя касаят спор за имуществено право, което не може да бъде предмет на преценка в настоящото производство. В касационната жалба се правят доводи за нищожност и недопустимост на оспореното съдебно решение - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1 и 2 от АПК, а като фактически основания се сочи следното: Решението е нищожно, тъй като противоречи на чл. 17, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от Конституцията на Република България и нито един закон не може да му противоречи. Решението противоречи и на подзаконовия нормативен акт - ПМС № 76/77 г. и Наредбата за неговото приложение. В това постановление се касае за пустеещи, маломерни и изоставени зем. земи до 100 кв. м по системата за самозадоволяване, а тук става въпрос за лозе и неправилно се прилага ПМС. Освен това имота и до днес не е заплатен, в нарушение на § 4. За да придобие право на оценка, ползувателят е трябвало да подаде молба до общината за такава до 30.IХ.1994 г. по § 4а и 4б, а това е сторено от ползувателя едва през 2005 г., а този срок е преклузивен и е пренебрегнат от кмета на общината. За да придобият право на собственост върху ползваната земя, е трябвало да заявят това до 31.ХII.1998 г., а това не е сторено. Не е изпълнена разпоредбата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, според който ползувателят до 1.03.1991 г. е трябвало да построи сграда до 35 кв. м. В нарушение на разпоредбата на ползувателя е предоставено 776 кв. м вместо 600 кв. м, а разликата е следвало да се върне на собственика, който е съсед с 957 кв. м, вместо да му бъде възстановена цялата земя лозе от 3.100 дк, за което има нот. акт още от 1923 г. Заповедта за признаване правото на собственост не е съобщена на бившите собственици по реда на ГПК, за да се защитят по съдебен ред, в нарушение на разпоредбата на § 62, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. От изнесените факти и обстоятелства е видно, че кметът на общината е превишил правата си, не е спазил формата на адм. акт, нарушил е процесуалния и материален закон, което го прави нищожен, решението е недопустимо, от което следва да бъде признат за такъв по несъмнен начин и бъде върнато на надлежния съд за ново решение. Оценката на процесния имот не е осъвременена и не включва стойността на лозето и овощните дръвчета от череши и бадеми. При оценката не е взет пред вид факта, че този имот е лозе и се намира само на 50 м от главния път Сливен - Бургас, като е занижена и категорията на земята. В писмено становище от 07.06.2001 г., в допълнение на касационната си жалба, жалбоподателят моли освен изброените в жалбата нарушения, да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, според която зем. земи, които не са били внесени в ТКЗС или ДЗС, се възстановяват на бившите им собственици. Ответната страна: Кметът на община Сливен, редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованите страни: Иринка Димитрова Костова, Светослава Борисова Костова, Димитър Николов Шевкенов, Марийка Георгиева Вичева, Стоян Георгиев Иванов и Иван Георгиев Вичев, редовно призовани, също не са се явили и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Решението на административния съд е правилно. Неоснователни са доводите за нищожност и недопустимост на съдебното решение, поддържани като касационни основания по чл. 209, т. 1 и 2 от АПК. Съдът е разгледал жалбата с оглед претендирана нищожност на Заповедта от 27.12.2005 г. на кмета на Община Сливен и е направил обоснован извод за валидност на оспорения административен акт, като издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му и в съответствие с целта на закона. Така направеният правен извод е правилен, като при постановяването му съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни отменителни основания. Не се касае за нищожност на съдебния акт, като той е постановен от законен състав на административен съд съгласно чл. 164 от АПК. Произнесъл се е по оспорването, формулирано от жалбоподателя и предявено пред съда с оглед претендирана нищожност на заповедта. В производството пред съда не е разгледан спор за собственост на имота, както и за валидност на акта, с който е признато правото на приобретателите да придобият правото на собственост, поради което доводите в тази връзка са неотносими. С оглед предмета по спора за валидност на акта за одобряване на оценка по § 62, ал. 4 от ПЗР ППЗСПЗЗ, съдът е извел правилен извод, че не е налице нищожност. Неоснователен е и доводът за недопустимост на решението. Недопустимо е това съдебно решение, което е постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство/чл. 126 от АПК/. В случая не е налице отсъствие на процесуална предпоставка или съществуване на процесуална пречка за осъществяване на конкретното производство по оспорване. Съдът е имал право и задължение да проведе производството, поради което действията в тази насока са валидни и не подлежат на обезсилване. Доводите в касационната жалба относно нарушение на чл. 17 и 34, както и чл. 58 от Конституцията, са неотносими. Тези възражения, свързани с ограничаване на правото на собственост върху земеделските земи, са свързани с преходни актове по признаване на правото на собственост, докато в производството по § 62, ал. 4 не се разглеждат въпроси, свързани със собственост, а за законосъобразност на административния акт за определяне на оценка. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. То е правилно и следва да се остави в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Не са налице изложените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК. Спорът е подведомствен на административния съд, съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК. Административен съд - Ямбол е компетентния съд за разрешаването на спора, съгласно чл. 133, ал. 3 от АПК и определението, постановено от ВАС по адм. д. № 11026/2010 г. на посоченото основание. Съдебният акт е постановен от законен състав на административния съд, съгласно чл. 164 от АПК. Не са налице основания за прогласяване нищожността на решението по чл. 209, т. 1 от АПК. Производството по делото не е недопустимо. То е образувано по жалба на настоящия касатор, която е разгледана по същество съобразно мотивите на определение № 5773/03.05.2010 г., постановено от ВАС по адм. д. № 11961/2009 г., с което е отменено определение № 97/22.07.2009 г., постановено от Административен съд - Сливен по адм. д. № 34/2009 г., с което е прекратено производството на основание чл. 159, т. 4 от АПК и е върнато делото на същия съд за продължаване на съдопроизводството по искането за прогласяване нищожността на адм. акт. Това определение на ВАС е било задължително за първоинстанционния съд на основание чл. 235, ал. 2 от АПК. С решение № 7849/26.06.2008 г., постановено от ВАС, IV-то отделение, по адм. д. № 4706/2008 г. е обезсилено решение № 49/21.01.2008 г. на Ямболския окръжен съд, адм. състав, по адм. д. № 52/2007 г. и вместо него е оставена без разглеждане жалбата на Никола Тодоров Димов против заповед № РД-15-2002/27.12.2005 г. Произнасянето на съда е по същество - касационната жалба е разгледана по същество, решението е постановено на основание чл. 221, ал. 3 от АПК. С решение № 13022/1.12.2008 г., постановено от Петчленен състав на ВАС по адм. д. № 11882/2008 г., е отхвърлено като неоснователно искането на Никола Тодоров Димов от с. Жельо войвода, Сливенска област, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 7849/26.06.2008 г., постановено по адм. д. № 4706/2008 г. на ВАС - четвърто отделение. Настоящият състав има пред и вид обстоятелството, че разглеждането на спора по същество от първоинстанционният съд, образувано по жалбата на Димов, е в съответствие с искането на жалбоподателя - настоящ касатор, който е бил частен жалбоподател, оспорил определението на адм. съд за първоначалното прекратяване на производството и е съобразено с определението на ВАС, постановено в частното производство, задължително за него. При постановяването на решението си съдът се е съобразил с предмета на правния спор - прогласяване нищожността на оспорената заповед на кмета на общината за одобряване оценката на процесния имот, издадена на основание чл. 62, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и е направил обоснован и законосъобразен извод, че жалбата е неоснователна. Останалите изложени в касационната жалба фактически основания са неотносими към правния спор и като такива са неоснователни касационни доводи за отмяна на оспореното съдебно решение. Възстановяването на правото на собственост на бившите собственици на зем. земи, респективно - признаването на правото на ползувателите на земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на основание § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, по реда на ЗСПЗЗ, се извършва чрез отделни последователни производства, всяко от които завършва с отделен адм. акт, а споровете за материални права се разрешават по общия исков път. Изложените от касатора доводи касаят други производства и не са относими към спора в настоящото производство на предявените касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК - нищожност и недопустимост на съдебното решение. В това производство са неотносими доводите на касатора за неправилно приложение на ПМС № 76/77 г., на основание на което е предоставено правото на ползване, относно приложимостта на разпоредбите на § 4а или § 4б или правилното отреждане на имота на ползувателя по ПНИ с оглед разпоредбите на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, тъй като ПНИ е влязъл в сила, като одобрен с влязла в сила заповед на Областния управител, която не е била и обжалвана от касатора. Доводите, касаещи размера на оценката, също не са относими към искането за прогласяване нищожността на оспорената заповед. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а постановеното съдебно решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,