Решение № 5249 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4953/2019 г.

Решение № 5249 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4953/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. М. от [населено място], представляван от адв. М. Герон против решение № 578/14.03.2019 г., постановено по адм. д. № 2072/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 228/01.06.2018 г., постановено от Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ и М. е осъдена да заплати направените по делото разноски. Оплакванията са за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответните страни-Комисия за защита от дискриминация, Б. С., ВИД обществен посредник на територията на Община- Пловдив и Общински съвет –Пловдив, чрез процесуални представители оспорват касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. М. срещу решение № 228/01.06.2018 г., постановено от КЗД, с което е установено, че Б. С., временно изпълняващ длъжността /ВИД/ обществен посредник на територията на Община Пловдив и правоприемник на заеманата от Д. А. /починал/- длъжност общински обществен посредник, не е нарушил забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ по признак "лично положение", спрямо Б. М. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд установява релевантната фактическа обстановка, предвид точно определения предмет на правния спор. Въз основа на доказателствата по делото приема, че Б. М. сезира КЗД с жалба от 03.07.2014 г., допълнена на 18.08.2014 г. срещу Д. И. А., заемащ към него момент длъжността "обществен посредник" на Община Пловдив. Твърди, че същия в изпратено писмо до дирекция "Регионална служба по заетостта –Пловдив", с молба за съдействие по отправен сигнал от М., е използвал думата безработен, като с поставянето й в кавички го е дискриминирал, причинил му е вреди. Това са очертанията на казуса, на база на които Комисията провежда проучване, разследване и събиране на относими за спора доказателства, като се произнася с решение, с което установява липсата на дискриминационно отношение от страна на ответника спрямо жалбоподателят. Фактическите установявания на Комисията не са оборени в хода на съдебното производство пред решаващия съд, което му дава основание да сподели изводите на административния орган и да приеме, че не е осъществено неравно третиране на основата на признака "лично положение" от страна на общинския обществен посредник. Съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията на закона за форма и съдържание, спазена е предвидената в ЗЗДискр. и Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация процедура, при правилно приложени материални правни норми и при съобразяване и с целта на закона. Решението е правилно, липсват основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Непрецизно формулираните в жалбата на М. касационни основания за отмяна на обжалваното решение по същество преповтарят оплакванията пред първоинстанционния съд от решението на антидискриминационния орган. На всички оплаквания решаващият съд отговаря задълбочено и аргументирано. По определение понятието "дискриминация" е установено със закон неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса и др. признаци, в случая "лично положение" определяне на по-неблагоприятно третиране. В разглеждания казус не е доказано неравно третиране на касатора по посочения признак "лично увреждане" тъй като с единичното поставяне на думата безработен в кавички в документ- не покрива фактическия състав на дискриминационен акт, съдържащ всички обективни и субективни конститутивни елементи. Също така правилно първоинстанционния съд е възприел становището на административния орган, че отговорността е лична и ненаследима, поради което ВИД обществен посредник –ответника С., не може да носи персонална отговорност за изречено, написано от неговия предшественик заемал длъжността. По изложените съображения правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не се установява по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо други лица при еднакви или сходни обстоятелства, основано на признак "лично положение ". Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при точно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират и съдът не присъжда такива. Воден от горното, ВАС, Пето отделение