Решение № 8487 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 118/2011 г.

Решение № 8487 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 118/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба на "А и Н - Инвест" ЕООД - с Сталийска махала, Община Монтана чрез процесуалния си представител адв. Зорница Маркова от гр. Монтана срещу решение № 500/23.11.2010 г., постановено по адм. дело № 458/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 900297/09.02.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 215/15.05.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново за отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 38 135,32 лв. за данъчни периоди на месеците април, май и юни 2009 г. по 7 бр. фактури, издадени от "Син-Комерс" ЕООД и по 2 бр. фактури, издадени от"Реал Инс" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са развити оплаквания, че съдът не е обсъдил направените от дружеството доводи и обстоятелства и вследствие на това не е приложен правилно и материалния закон. В голямата си част касационната жалба представлява повторение на първоинстанционната жалба и са изложени съображения по фактите по делото, а не по касационните основания за отмяна, които са посочени от касатора. Твърди, че по делото всички фактури са осчетоводени, представени са доказателства за складиране и предаване на стоката, както и за предходните доставчици. Касаторът се позовава на делото "Булвес срещу България" на Съда по правата на човека в Страсбург. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на всички направени по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново в писмен отговор, депозиран по делото я оспорва. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 325 лв. и Наредба № 1/09.07.2004 г. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба., тъй като при провеждане на съдебния контрол съдът е изследвал предпоставките за признаване на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 ЗДДС и наличието на облагаема доставка и правилно е установил, че реална доставка не е доказана да е извършена. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с касационна жалба от "А и Н - Инвест" ЕООД срещу РА № 900297/09.02.2010 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 38 135,32 лв. за данъчни периоди на месеците април, май и юни 2009 г. по 7 бр. фактури, издадени от "Син-Комерс" ЕООД и 2 бр. фактури, издадени от "Реал Инс" ЕООД с предмет на доставките покупко-продажба на ечемик, пшеница и слънчоглед. По доставките от "Син-Комерс" ЕООД съдът е възприел констатациите, направени от приходните органи, че макар да са налице сключени договори между доставчика и жалбоподателя за определени количества от посочените стоки, не са ангажирани доказателства, че доставчикът е произвел, съответно закупил тези количества, за да може след това да ги продаде на "А и Н - Инвест" ЕООД. Според съда представените от доставчика първични счетоводни документи и извлечения от счетоводни регистри установяват движението на стоките, предмет на стопанските операции по процесните фактури по счетоводни данни, като от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е посочен начина на осчетоводяването на тези стопански операции, като е прието в съдебното решение, че сами по себе си те са индиция за извършване на доставки с такъв предмет, но не са достатъчни доказателства за реално извършени доставки, при съмнение относно достоверността на вписаните в тях факти и обстоятелства. Обсъдено е от съда, че в резултат на извършените при ревизията насрещни проверки не е откроен стоков поток и верига от доставки, тъй като не са посочени при тези проверки начина на придобиване на стоката - собствено производство или обект на други доставки. Относно представените по делото 2 бр. приемателно-предавателни протоколи, 2 бр. констативни протоколи и 20 бр. кантарни бележки съдът е отчел, че те са оспорени от процесуалния представител на ответника - дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново по отношение на тяхната автентичност и е приел, че при откритото производство по оспорване не е установена тази автентичност поради неангажиране на доказателства от жалбоподателя. Относно позоваването от страна на жалбоподателя на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург, съдът е приел, че и този съд нееднократно е приемал, че търговците, които предприемат всички предпазни мерки, които може разумно да с изискват от тях да гарантират, че техните сделки не са свързани с измама, трябва да могат да разчитат на законността на тези сделки без да загубят правото си на приспадане на данъчен кредит. Освен това според първоинстанционният съд СЕС в Люксембург не се ограничава само до тези сделки, които са неразделна част от измами, но включва и тези, свързани с такива - С-439/04 г. по делото "Kittel", С-483/03 г. - делото "Optigen", както и решения по дела С-345/03 и С-355/03 г. Въз основа на цитираната практика на СЕС първоинстанционният съд е приел, че доколкото валидността на измамната сделка може да се отрази на правото на данъчен кредит - т. е. дали получателят на доставка по сделка, която е обявена за невалидна по смисъла на националното право, защото е сключена с цел данъчна измама, има право на данъчен кредит, като според съда отговорът на този въпрос е отрицателен при условие, че получателят не знае и не е бил длъжен да знае за измамата. Според съда предмет на настоящия спор е не валидността на сделката, а наличието на реална доставка по нея, която подлежи на облагане, като по делото не са представени доказателства за реалността на фактурираните доставки. За доставките от "Реал Инс" ЕООД по 2 бр. фактури за пшеница и слънчоглед съдът е констатирал, че този доставчик е подавал нулеви декларации, вкл. и за ревизирания на "А и Н - Инвест" ЕООД данъчен период. Обжалваното решение е правилно постановено. Законодателят е предвидил правото на приспадане на данъчен кредит, което е право на получателя по една доставка да се признава само по реално осъществени доставки - чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че осчетоводяването на доставките от "Син-Комерс" ЕООД е необходимо, но не достатъчно условие за да се признае на получателя посоченото материално право. В процесния случай наистина е установено осчетоводяването при доставчика на фактурите, които той е издал на получателя - касатора в настоящето касационно производство. За да се осчетоводят тези доставки обаче трябва да са налице достатъчно доказателства за реалното предаване на стоките - ечемик, пшеница и слънчоглед, които както правилно е приел и решаващият съд като родово определени стоки следва да се каже тяхното предаване - арг. от чл. 24, ал. 2 ЗЗД и чл. 327, ал. 1 ТЗ. Относно представените по делото приемателно - предварителни протоколи, констативни протоколи и кантарни бележки, те като частни свидетелстващи документи при оспорването им от страна на приходната администрация и откриване от съда на производство по оспорването им по чл. 193 ГПК, е следвало да се докаже тяхната автентичност от представилия ги - жалбоподателя, но такива доказателства не са ангажирани по делото. Правилно съдът е приел, че констатираното от експертизата осчетоводяване на разход за наем на превозни средства и консумативи за тях сами по себе си не установяват реално осъществяване, съответно предаване на доставките. Това означава, че няма доказателства за реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, както и че не е налице и данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС и затова като е отказано право на приспадане на данъчен кредит поради неустановяване на предпоставките по чл. 68, ал. 1 ЗДДС, съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения, водещи до отмяна на решението му. Правилно съдът е изследвал практиката на СЕС и е направил законосъобразни изводи, че след като получателят, който знае, че доставката не е извършена реално, т. е. фактурираните стоки не са му предадени, то правото на приспадане на данъчен кредит не му се дължи. Правилно съдът е акцентирал, че в процесния случай не се поставя въпрос за валидността на доставката и за пряко участие в измама на получателя по невалидна сделка, а за наличието на нейната реалност. Неправилно касатора се позовава и на делото "Булвес срещу "България" на Съда по правата на човека в Страсбург, тъй като по цитираното дело спорът е за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставка, вследствие късното начисляване от доставчика на ДДС в счетоводството си, а не е имало спор относно реалността на доставката, тъй като тя е била безспорна. Позоваването от касатора на сключено споразумение с доставчика "Син-Комерс" ЕООД, първият да поеме функциите на пазач на стоката и това обосновавало липсата на транспортни документи, не е доказано по делото. Противоречията, установени в производството по обжалване по административен ред на ревизионния акт, относно предаване на стоката в гр. Мизия или в с. Василовци водят до изводите, които първоинстанционния съд е направил, вследствие на преценените от него факти и обстоятелства, както и на доказателства по делото. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване изискванията по прилагане на материалния данъчен закон - ЗДДС, при правилна съвкупна преценка на доказателствата и при правилно установена фактическа обстановка, съдът е изградил и правните си изводи, което води и до обоснованост на обжалваното решение. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от директора на дирекция "ОУИ", на тази страна в касационното производство не се присъжда юрисконултско възнаграждение, тъй като такова вече е присъдено от първоинстанционния съд на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и то е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, а и пред касационната инстанция тази страна не се е представлявала от юрисконсулт. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,