Решение № 6098 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2806/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Архитектурно и Строително Бюро- Хелвеция ЕАД, срещу Решение 79 от 04.01.2024г., постановено по адм. дело 9312/2023г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу отказ на заместник директора на Главна дирекция Национална полиция към МВР, обективиран в писмо рег. 328600-49202/28.08.2023г. да бъдат издадени допълнения към лицензи 104/17.07.2004г., 845/30.06.2006г. и З/02-57/04.10.2018г., издадени на Архитектурно и Строително Бюро- Хелвеция ЕООД. В касационната жалба са релевирани доводи за постановяване на оспореното решение в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се приложимост на разпоредбата на чл. 263, ал.8 от ТЗ, доколкото Архитектурно и Строително Бюро- Хелвеция ЕАД било универсален правоприемник на Архитектурно и Строително Бюро- Хелвеция ЕООД, от което следвало преминаване на издадените на преобразуващото се дружество лицензи, върху новоучреденото дружество. Твърди се, че преобразуващото се дружество не прекъсвало своето съществуване, като всички права, задължения и фактически отношения преминавали автоматично към дружеството правоприемник. Претендира се неправилно тълкуване и прилагане от страна на първоинстанционния съд на разпоредбите на чл. 44, ал.4 от ЗЧОД и чл. 10, ал.2 от ЗОАРАКСД, предвид което се иска отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг по същество, с който да бъде уважена жалбата на Архитектурно и Строително Бюро- Хелвеция ЕАД срещу оспорения индивидуален административен акт. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Заместник директор на Главна дирекция Национална полиция МВР, в съдебно заседание чрез процесуален представител юриск. Стоичкова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На основание чл. 5, ал.1, т.1, т.2 и т. 8 от Закона за частната охранителна дейност в полза на Архитектурно и Строително Бюро- Хелвеция ЕООД са издадени лицензи 104/17.07.2004г., 845/30.06.2006г. и З/02-57/04.10.2018г. за лична охрана на физически лица, за охрана на имуществото на физически и юридически лица, и за охрана на ценни пратки и товари. След настъпила на 19.07.2023г. промяна в правно организационната форма на Архитектурно и Строително Бюро- Хелвеция ЕООД с ЕИК 121523769 в Архитектурно и Строително Бюро- Хелвеция ЕАД с ЕИК 207460665, последното дружество е подало искане с вх.513000-51083/28.07.2023г. по описа на СДВР, с което се декларира промяна на обстоятелства на основание чл.46 от ЗЧОД и се иска да бъдат издадени допълнения към лицензи 104/17.05.2004г., 845/30.06.2006г. и 3/02-57/04.10.2018г., издадени на Архитектурно и Строително Бюро-Хелвеция ЕООД, от които да е видно, че титуляр на горепосочените лицензи е правоприемникът Архитектурно и Строително Бюро-Хелвеция ЕАД. С писмо рег.328600-49202/28.08.2023г., заместник- директорът на Главна дирекция Национална полиция-МВР е отказал издаването на допълнения към лицензи 104/17.05.2004г.,845/30.06.2006г. и 3/02-57/04.10.2018г., издадени на Архитектурно и Строително Бюро-Хелвеция ЕООД. Органът се е мотивирал с разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗЧОД и чл.10, ал.2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, като е приел че издадените лицензи не подлежат на прехвърляне и преотстъпване. На дружеството е указана възможността да подаде ново заявление по чл.41, ал.1 ЗЧОД с приложени документи по чл.41, ал.2 и ал.3 от ЗЧОД. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Приема, че актът е материално законосъобразен. Първоинстанционният съд посочва, че в процесния случай не се касае за вливане, сливане, отделяне или разделя на търговско дружество, а за преобразуването му чрез промяна на правната форма, в която хипотеза относима се явява разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ТЗ. Съгласно последната търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество); като новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация. Съдът подлага на анализ разпоредбата на чл. 264з от ТЗ, съгласно която промяната на правната форма има действие от вписването в търговския регистър /ал.1/, като с вписването на промяната на правната форма преобразуващото се дружество се прекратява и възниква новоучреденото, а правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават изцяло върху новоучреденото дружество /ал.2/, както и тази на чл.264з, ал.5 от ТЗ, видно от която разрешения, лицензни или концесии, притежавани от преобразуващото се дружество, преминават върху новоучреденото дружество, доколкото закон или актът за предоставяне не предвиждат друго. Предвид цитираните разпоредби, първоинстанционния съд е обосновал извод, че новоучреденото при преобразуване на правната форма дружество е нов правен субект, който придобива правата, задълженията и фактическите отношения, но без да е налице идентитет между двете лица и предвид наличието на изрична законова забрана в чл.49, ал.1, т.9 от ЗЧОД, произтичащите от издадената лицензия права на преобразуващото се дружество не могат да се прехвърлят. До този извод, съдът е достигнал и въз основа на направения анализ на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). При така изложените аргументи съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционния съд е разгледал делото при спазване на процесуалните правила и след обстоен анализ на относимите доказателства и материално правни разпоредби е извел обоснован правен извод за неоснователност на инициираното пред него оспорване, който изцяло се споделя и от настоящия касационен състав. ЗОАРАКСД е законът, който регламентира лицензионните и регистрационни режими за извършване на стопанска дейност в страната. Извършването на частна охранителна дейност е стопанска дейност, включена в т. 13 от списъка на стопанските дейности, за които може да се установява лицензионен режим - приложение към чл. 9, ал. 1, т. 2 от същия закон. Съгласно чл. 10. ал. 2 ЗОАРАКСД, правата по лицензията не подлежат на прехвърляне и преотстъпване. ЗЧОД е специалния закон, който регламентира подробно дейността по извършване на частна охранителна дейност. По силата на чл. 44, ал. 1 ЗЧОД лицензът за извършване на частна охранителна дейност се издава без срок, като правата по лиценза не подлежат на прехвърляне или преотстъпване (ал.4). Основанията за промени в издадена лицензия са изчерпателно посочени в чл. 46, ал. 1 ЗЧОД, едно от които е промяна на регистрацията на едноличния търговец или юридическото лице /т. 2/. Съгласно чл.49, ал.1, т.9 ЗЧОД лицензът се отнема при заличаване на вписването на едноличния търговец от търговския регистър, съответно прекратяване на търговското дружество или юридическото лице. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че в конкретния случай новоучреденото при преобразуване на правната форма дружество е нов правен субект, който придобива правата, задълженията и фактическите отношения, но без да е налице идентитет между двете лица и предвид наличието на специална законова разпоредба, дерогираща общия принцип заложен в ТЗ, правата по издадените по отношение на преобразуваното търговско дружество лицензи не преминават върху новоучреденото, чрез промяна на правноорганизационната форма, юридическо лице. Настоящият касационен състав намира за правилен и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че предвидената съгласно чл. 46, ал. 1, т.2 ЗЧОД, възможност за вписване на промени в издадена лицензия касае промени, извън случаите на прекратяване на търговското дружество. Такива промени касаят фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца, които съгласно чл. 4 от от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, подлежат на вписване в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица, но не и промяна в правноорганизационната форма, която води до възникването на нов правен субект. Следва да се има предвид, че всяка лицензия се издава, с оглед конкретния търговец, по отношение на когото има законови изисквания и пречки за издаване на лиценз. В конкретната хипотеза е налице един нов правен субект с различна правноорганизационна форма, по отношение на който следва да бъде извършена нова преценка за наличие на предпоставките за осъществяване на процесната лицензионна дейност. Ето защо промени водещи до прекратяване на дружеството на което лицензът е издаден са основание за неговото отнемане по чл.49 ЗЧОД, а не за промени в него. Правата по издадената лицензия произтичат по силата на закона и не могат да се прехвърлят и преотстъпват, тъй като съществува изрична законова забрана за това - чл. 10. ал. 2 ЗОАРАКСД. Видно от изложеното изводът на първоинстанционният съд за законосъобразност на оспорения акт е правилен, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, основателно се явява направено от ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Главна Дирекция Национална полиция към МВР, в чиято структура е органът ответник, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд