Решение № 10709 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6379/2018 г.

Решение № 10709 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6379/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - Варна при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи е подала касационна жалба против решение № 726 от 02.04.2018 г. по адм. дело № 3106/2017 г. по описа на Административния съд – Варна в частта, в която е осъдена да заплати на К. Илиев обезщетение в размер на 1800 лева за имуществена вреда, изразяваща се в заплатените от него адвокатски възнаграждения във връзка с обжалването на отмененото от съда наказателно постановление № 3/31.03.2014 г. на началника на Трета районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" при Окръжно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - Варна, както и в частта за присъдените в полза на К. Илиев разноски в размер на 412 лева. Направени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявеният иск или да се намали размера на обезщетението съобразно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът К. Илиев е оспорил касационната жалба и е поискал присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на К. Илиев срещу Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - Варна, с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 1800 лева за имуществена вреда, представляваща разходи за адвокатски възнаграждения във връзка с обжалването на наказателно постановление № 3/31.03.2014 г. на началника на Трета районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" при Окръжно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - Варна, и иск за присъждане на обезщетение в размер на 800 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, неудобство и напрежение във връзка с водените съдебни производства по обжалване на наказателното постановление. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 3/31.03.2014 г. на началника на Трета районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" при Окръжно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - Варна на К. Илиев, в качеството му на управител на "К и К Транссервиз" ЕООД, била наложена глоба в размер на 500 лева, на основание чл. 279, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. С решение № 959 от 14.05.2016 г. по НАХД № 6365/2015 г. по описа на Районния съд – Варна наказателното постановление било отменено. С решение № 1679/25.07.2016 г. по КАНХД № 1852/2016 г. по описа на Административния съд – Варна решението на районния съд било отменено и делото било върнато за ново разглеждане. След връщането на делото, с определение от открито съдебно заседание от 30.11.2016 г. по НАХД № 3797/2016 г. Районният съд–Варна прекратил производството по делото. С определение № 61/10.01.2017 г. по ЧКАНХД № 3333/2016 г. на Административния съд-Варна определението било отменено и делото било върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. С решение № 888 от 25.05.2017 г. по НАХД № 3797/2016 г. по описа на Районния съд – Варна наказателното постановление било отменено. С решение № 1717/12.10.2017 г. по КАНХД № 1720/2017 г. по описа на Административния съд – Варна решението на районния съд било оставено в сила. По НАХД № 6365/2015 г. на Районния съд - Варна е приложено адвокатско пълномощно, с което К. Илиев упълномощава адвокат Л. Петков да го представлява и защитава по повод обжалването пред съд на наказателно постановление № 3/31.03.2014 г. пред всички съдилища и съдебни власти. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие. По КАНХД № 1852/2016 г. на Административния съд – Варна е представена разписка № 1 към договор за правна защита и съдействие, в която е посочено, че е платено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 600 лева за правна защита и съдействие по АНД № 6365/2015 г. на Районния съд – Варна и КАНХД № 1852/2016 г. на Административния съд – Варна. По ЧКАНХД № 3333/2016 г. на Административния съд- Варна е представена разписка № 1 към договор за правна защита и съдействие, в която е посочено, че е платено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 300 лева за правна защита и съдействие по АНД № 3797/2016 г. на Районния съд – Варна. По КАНХД № 1720/2017 г. на Административния съд- Варна са приложени две разписки към договор за правна защита и съдействие, като в тази на стр. 10 – разписка № 2, е посочено, че е платено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 500 лева за правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на отговор на касационна жалба с приложения вх. № 27002/16.05.2016 г., подадена срещу решение № 888/25.04.2017 г. по АНД № 3797/2016 г. на Районния съд – Варна и представителство пред Административния съд- Варна. В разписка № 1 на стр. 11 е посочено, че е платено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 400 лева за правна защита и съдействие в производството по АНД № 3797/2016 г. на Районния съд- Варна. В исковото производство ищецът представил като доказателства договори за правна помощ заедно с посочените горе разписки: договор за правна помощ и съдействие от 12.06.2017 г. за изготвяне на отговор на касационна жалба с приложения вх. № 27002/16.05.2016 г., подадена срещу решение № 888/25.04.2017 г. по АНД № 3797/2016 г. по описа на Районния съд – Варна и представителство пред Административния съд – Варна, като договореното възнаграждение е в размер на 500 лева, ведно с разписка № 2 за сумата от 500 лева; договор за правна помощ и съдействие от 06.12.2016 г. за правна помощ и съдействие по обжалването на определение от 30.11.2016 г. по АНД № 3797/2016 г. на Районния съд – Варна, като договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, както и разписка за платено възнаграждение в размер на 300 лева; договор за правна защита и съдействие от 16.02.2016 г. за осъществяване на представителство по АНД № 6365/2015 г. на Районния съд – Варна и договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, ведно с разписка за заплащане; договор за правна помощ и съдействие от 20.06.2016 г. за изготвяне на отговор на касационна жалба по АНД № 6365/2015 г. по описа на Районния съд – Варна, с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, ведно с разписка за заплащането му; договор за правна помощ и съдействие от 05.10.2016 г. за представителство по АНД № 3797/2016 г. по описа на Районния съд – Варна, с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на 1800 лева за имуществена вреда, изразяваща се в разходи за адвокатски възнаграждения, е основателен поради наличието на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът направил извод, че ищецът е претърпял имуществена вреда във връзка с обжалването на наказателното постановление, като заплатил адвокатски възнаграждения за защита във водените няколко съдебни производства. Административният съд констатирал, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за защита по АНД № 3797/2016 г. по описа на Районния съд– Варна, както и приложените към него АНД № 6365/2015 г. по описа на Районния съд– Варна, по КАНХД № 1852/2016 г. по описа на Административния съд – Варна, по ЧКАНХД № 3333/2016 г. и КАНХД № 1720/2017 г. по описа на Административния съд– Варна, като плащането се установявало от представените в исковото производство договори за правна защита и съдействие и разписки. По тези съображения административният съд осъдил Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - Варна да заплати на К. Илиев обезщетение за имуществени вреди в размер на 1800 лева. В частта за присъждане на законната лихва върху сумата от 1800 лева, както и в частта относно предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 800 лева за неимуществени вреди от отмененото наказателно постановление, претенциите били отхвърлени. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Касационната инстанция намира, че подадената срещу осъдителната част на решението на административния съд касационна жалба е частично основателна. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Въз основа на събраните по делото доказателства следва да се направи извод, че по водените от К. Илиев дела е осъществена правна защита от адвокат Л. Петков, поради което представляваното лице дължи възнаграждение за положения от адвоката труд. Не може да се счете обаче, че обезщетението за имуществени вреди е доказано в приетия от първоинстанционния съд размер. Касационната инстанция приема за доказано наличието на сключени между страните договори за правна помощ и съдействие и за заплащане в брой адвокатско възнаграждение съобразно разписките, приложени на стр. 17 от КАНХД № 1852/2016 г. на Административния съд- Варна. Те имат необходимото съдържание и достоверна дата и удостоверяват плащане на адвокатско възнаграждение в брой в размер на 600 лева за осъществената защита по АНД № 6365/2015 г. по описа на Районния съд – Варна и по КАНХД № 1852/2016 г. по описа на Административния съд – Варна. За доказано въз основа на разписка, която има съдържанието на договор, следва да се приеме и плащането на адвокатско възнаграждение в брой в размер на 500 лева за правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на отговор на касационна жалба с приложения вх. № 27002/16.05.2016 г., подадена срещу решение № 888/25.04.2017 г. по АНД № 3797/2016 г. на Районния съд- Варна. Доказателствените изводи на съда се подкрепят и от обстоятелството, че разписките са приложени в производството по делата, за които се отнасят. Противно на приетото от административния съд, не може да се направи доказателствен извод за наличието на реално платено адвокатско възнаграждение по приложената на стр. 14 от ЧКАНХД № 3333/2016 г. на Административния съд - Варна разписка № 1 за сумата 300 лева за правна защита и съдействие по АНД № 3797/2016 г. на Районния съд – Варна, както и плащането на адвокатско възнаграждение по приложената на стр. 11 от КАНХД № 1720/2017 г. на Административния съд-Варна разписка за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за правна защита и съдействие по АНД № 3797/2016 г. на Районния съд - Варна, независимо, че са подписани от клиента и адвоката. Тези разписки не са приложени по делата, за които се отнасят, а и данните в тях не съответстват на тези, съдържащи се в представения в исковото производство договор за правна помощ и съдействие от 05.10.2016 г., според който страните са договорили за представителство по АНД № 3797/2016 г. по описа на Районния съд – Варна възнаграждение в размер на 400 лева или по-малко от това, което е отразено в разписките. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че съдът не се е произнесъл по възражението му за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения. Административният съд е мотивирал отказа си да намали размера на възнагражденията с невъзможност да формира такава преценка. Всъщност такава преценка е възможна с оглед приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2016 г. В задължителното за съдилищата тълкувателно решение е записано, че " институтът на обезщетението от непозволено увреждане не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. ". В разглеждания случай обаче няма основание за намаляване на размера на заплатените възнаграждения, независимо от ниския размер на наложената с отмененото наказателно постановление глоба. Извършената от адвоката правна работа е по-голяма поради продължилото в няколко съдебни производства на две съдебни инстанции разглеждане на делото, което води до по-висок общ размер на заплатените възнаграждения. С оглед констатациите за формиране на някои от доказателствените изводи на съда в противоречие със съдопроизводствените правила, решението следва да се отмени като неправилно в частта, в която Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - Варна е осъдена да заплати на К. Илиев обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1100 лева до пълния предявен размер от 1800 лева. Вместо отменената част следва да се постанови друго решение, с което предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди да се отхвърли за разликата над 1100 лева. С оглед отхвърлената част от иска решението следва да се отмени и в частта, в която в полза на К. Илиев са присъдени разноски над 264 лева. Съобразно изхода на делото в касационната инстанция в полза на К. Илиев следва да се присъдят разноски в размер на 367 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд