Решение № 8746 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7075/2016 г.

Решение № 8746 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7075/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, против Решение № 2220 от 04.04.2016 г. на Административен съд С.- град по адм. д. № 14553/2012 г., в частта, с която по жалба на "Л. Б. П. Фонд"АД със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. "В."..№..., ет. ..., представлявано от Изпълнителния директор К. А. Ш., е отменен Ревизионен акт № 2101009658/13.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., в частта, с която не е изменен с Решение № 2516/22.10.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С., в частта, с която при определяне на задълженията по ЗКПО са извършени корекции на финансовия резултат за 2007 г. с непризнаване на отчетените разходи за външни услуги, извършени от "Л. К." ООД в размер на 22 817,91 лв. и от "Л. Л."ООД в размер на 9 357,41 лв.; за 2008 г. с непризнаване на отчетени разходи за външни услуги, извършени от "Л. Л."ООД в размер на 15 348, 37 лв. и от "Л. К."ООД в размер на 157 227,84 лв.; за 2009 г. с непризнаване на отчетени разходи за външни услуги, извършени от "Л. К."ООД в общ размер на 129 315, 56 лв. и съответния на тези корекции определен корпоративен данък и лихви и Дирекция "ОДОП" е осъдена да заплати разноски в размер на 518 лв. В касационната жалба се твърди, че решението, в тази част, е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: =несъобразяване на основния счетоводен принцип за съпоставимост на приходи и разходи, като съдът игнорирал установеното, че жалбоподателят не е отчел приходи от основна стопанска дейност, но е отчел разходи за външни услуги за 2007 г.; неправилно са приложени разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 ЗКПО като съдът е признал разходи, несвързани с дейността или такива за учредяване на дъщерни дружества. = необосновани са изводите на съда, че получените услуги не са свързани с участието в капитала на дъщерни и асоциирани дружества, а са свързани с инвестиционната дейност на РЛ относно недвижими имоти, при положение, че жалбоподателят не е отчел за всички ревизирани периоди разходи за придобиване на недвижими имоти и самият съд е приел, че недвижимите имоти са придобивани от дъщерни и асоциирани дружества на РЛ. =отделно от това, въпросните разходи не следва да се отчитат като такива за външни услуги, доколкото са за придобиване на ДМА и е следвало да се капитализират в стойността на новопридобития актив - по този довод първоинстанционният съд не е изложил съображения. = съдът не съобразил, че участието в капитала на едно дружество не прави съдружника собственик на материалните активи на дружеството =признатите разходи нямат пряка връзка с цялостната икономическа дейност на ДЗЛ. Иска се отмяна на решението в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Л. Б. П. Фонд"АД, чрез адв. М. А., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска се оставяне на решението в сила в посочената част и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С процесната част на РА, потвърдена с Решението на Директора на Д"ОДОП", на ревизирано дружество, въз основа на увеличение на финансовите резултати за 2007, 2008 и 2009 г., със суми по фактури на "Л. Л."ООД и "Л. К."ООД е намалена декларираната от РЛ за 2007 г. данъчна загуба, а за 2008 и 2009 г. са установени съответен размер корпоративен данък и лихви. Предмет на фактурите са услуги по договор за управление на инвестиционни проекти от 01.03.2007 г., за които не е било спорно, че са доставени и заплатени от ревизирания получател, както и че са осчетоводени като разходи за външни услуги. Спорът е бил по основанието за признаване на тези разходи при формирането на годишните финансови резултати. За да отмени РА в тази част, първоинстанционният съд е приел, обратно на приетото от органите по приходите, че процесните разходи са свързани с дейността на ревизираното дружество, която по съществото си е инвестиционна дейност. Затова уговорените и получени услуги по управление на дейности, свързани със структуриране и реализация на инвестиционни проекти с параметри покупка на недвижими имоти в Р. Б. на инвестиционна стойност между 200 000 и 1000 000 евро, строеж и продажба на жилищни и бизнес сгради върху тези недвижими имоти, като дейностите за проучване на потенциални проекти са изброени в чл. 3 от договора, са свързани пряко с този предмет. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че получените от ревизираното дружество услуги са свързани с инвестирането в недвижими имоти, което е в кръга на неговата регистрирана дейност, представляват сделки по занятие - извършвани системно, с цел постигане на икономическа изгода за дружеството. Затова те са разход на самото дружество, а не са разходи, относно стопанската дейност на създадените от него дружества. Нито в ревизионното производство, нито при оспорването на акта е имало твърдения, че тези разходи са осчетоводявани като разходи и на дъщерните дружества. С основание, в тази връзка, административният съд се е позовал на тълкуването на понятието за "независима икономическа дейност", дадено с мотивите на Решение на Съда на ЕС от 27.09.2001 г. по дело С-16/00, съгласно които разходи, направени от холдингово дружество по отношение на различни услуги, които то купува във връзка с придобиване на дялове във филиал образува част от неговите общи разходи и следователно по принцип има пряка и непосредствена връзка с неговата стопанска дейност. От друга страна, доводът за нарушаване на принципа за съпоставимост на приходи и разходи също е неоснователен, защото, както е приел и първоинстанционния съд, извършените процесни разходи са свързани с придобиването на капитал в дъщерните дружества и разходите са отчетени във връзка с това придобиване. Неоснователно е касационното оплакване, че разходите не е следвало да се отчитат текущи, като свързани с придобиване на недвижими имоти, защото, както в касационната жалба се признава, недвижимите имоти не са придобивани от ревизираното дружество, а от дъщерните му дружества. Обратно на поддържаното в касационната жалба, съдът правилно е приложил за случая разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗКПО, съгласно която счетоводните разходи за учредяване на юридическо лице не се признават за данъчни цели при данъчно задължените лица-учредители. Затова е потвърдил ревизионния акт в частта му относно фактура № 20/27.11.2007 г. с предмет "изготвяне на документи по оценка на непарична вноска и документи, свързани с учредяване на посоченото дружество с ограничена отговорност срещу възнаграждение от 7 400 лв. ". За останалите фактури не е установено да съставляват счетоводни разходи за учредяване на юридическо лице, а такива конкретни твърдения няма и в касационната жалба. Предвид изложено, оспореното решение, в обжалваната му част не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в касационното производство разноски в размер на 1 540 лв., съгласно приложения списък. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение