Решение № 630 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5746/2014 г.

Решение № 630 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5746/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 14.03.2014 г. по адм. дело № 7567/2012 г. по описа на Административния съд-София град, с което отказът на този орган по писмо № 02-6500/15684 от 24.03.2012 г. бил отменен и преписката е била изпратена за ново разглеждане по отношение на предоставянето на индивидуална държавна помощ "de minimis" в размер на левовата равностойност на 7500 евро на земеделския производител Димитрина Янкова Янева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на защитникът на ответника. Ответницата Димитрина Янкова Янева не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението и неговата правилност в съответствие с направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Димитрина Янкова Янева подала до Държавен фонд "Земеделие" заявление за подпомагане по мярка 112 - "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Към заявлението представила бизнес-план за петгодишен период за изграждане на разсадник за отглеждане на лавандулов разсад на площ от 1000 кв м през първата година и 1543 кв м - през третата година. След извършването на няколко проверки от администрацията на Държавен фонд "Земеделие", била направена констатация, че подаденото от Димитрина Янева заявление за финансово подпомагане съответства на установените критерии за допустимост, а бизнес-планът отговаря на установените критерии. На 29.11.2009 г. била извършена контролна проверка на подаденото от жалбоподателката заявление за подпомагане, при която бил направен извод, че няма съответствие на проекта с критериите за допустимост, тъй като Димитрина Янева не е представила разрешение за извършване на производство и заготовка на посевен и посадъчен материал, издадено от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. Затова със заповед № 01-РД/2033/3.12.2009 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" било отказано финансиране по заявлението на земеделския производител. През януари 2011 г. по нареждане на заместник-министъра на земеделието и храните били разгледани отново заявленията на всички млади фермери, получили отказ за подпомагане по мярка 112 г. поради това, че не са представили разрешение за извършване на производство и заготовка на посевен и посадъчен материал, издадено от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. Целта на проверката била да се даде възможност на тези лица да получат държавна помощ "de minimis". На 24.01.2011 г. длъжностни лица на Държавен фонд "Земеделие" и служители на техническия инспекторат на фонда извършили проверка на място на стопанисвания от Димитрина Янева земеделски парцел № 004032 в землището на село Горно Сахране, община Павел баня, област Стара Загора. Проверяващите отразили, че парцелът представлява угар (разорано поле) с площ от 0,144 хектара и периметър 150, 68 метра, измерен по граници, посочени от кандидата и по обработеното. По данни на земеделския производител, лавандуловият разсад е едногодишен и се отглежда от март до октомври, поради което към момента на проверката не е очертана ясна граница между площта, на която се отглежда лавандуловият разсад, и угарта. В съставения за проверката контролен лист е отразено, че през текущата стопанска година земеделският производител е отглеждал описаните култури. Към контролния лист е приложена декларация от Димитрина Янева относно технологията за отглеждане на разсад от лавандула. На заседание на 24.02.2011 г. Управителният съвет на Държавен фонд "Земеделие" приел решение за предоставяне на индивидуална държавна помощ "de minimis" в размер на 7500 евро или 14669 лева на одобрени по приложен списък земеделски производители за създаване на разсадници с трайни насаждения и/или декоративни видове. Със същото решение са били приети и Указания за предоставяне на помощ "de minimis" за създаване на стопанства на млади фермери по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20.12.2007 г., утвърдени от министъра на земеделието и храните. Жалбоподателката не била включена в приложения към решението списък на земеделски производители, които получават помощта. В отговор на питане от Димитрина Янева за критериите, по които са избрани лицата, одобрени за подпомагане, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" я уведомил с писмо № 02-6500/15684 от 24.03.2012 г., в което посочил причините да се откаже подпомагане по подаденото от нея заявление от 2.04.2009 г., както и причините, ръководили административния орган да откаже предоставянето на индивидуална държавна помощ "de minimis". За изясняване на обстоятелствата по делото административният съд изслушал заключение на агротехническа експертиза относно технологията за отглеждане на разсад за лавандула. От правна страна съдът приел, че невключването на Димитрина Янева в списъка на лицата, одобрени да получат индивидуална държавна помощ "de minimis", представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, последван от изричен отказ по писмо № 02-6500/15684 от 24.03.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". На жалбоподателката не била дадена възможност да подаде заявление и да участва в производството, с което били нарушени основни принципи на административния процес. Същевременно тя отговаряла на условията за предоставяне на индивидуална държавна помощ "de minimis", изрично установени в приетите от Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" указания, поради което не следвало да бъде изключена от предоставянето на помощта. Събраните доказателства подкрепяли нейните твърдения, че, както през 2010 г., така и през следващата година, обработвания земеделски парцел представлявал разсадник на лавандула. С тези мотиви съдът отменил отказа на административния орган за отпускане на държавна помощ по писмо № 02-6500/15684 от 24.03.2012 г. и изпратил преписката на административния орган за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е допустимо и съответства на процесуалния и материалния закон. Съдът не е подменил предмета на спора, както поддържа касационният жалбоподател, а е спазил указанията на въззивната съдебна инстанция, дадени с определение от 25.02.2013 г. по адм. дело № 1173/2013 г. по описа на Върховния административен съд. От изложеното в първоинстанционната жалба може да се извлече, че се оспорва отказа на компетентния орган на Държавен фонд "Земеделие" за отпускане на индивидуална държавна помощ "de minimis". Първоинстанционният съд неточно е посочил, че наред с акта по писмо № 02-6500/15684 от 24.03.2012 г., Димитрина Янева е обжалвала и мълчаливия отказ на органа за отпускане на индивидуална държавна помощ. В действителност мълчалив отказ не е налице, тъй като той се формира в случаите на непроизнасяне в определения срок по подадена до административния орган молба за съдействие. Димитрина Янева не е подавала заявление за отпускане на държавна помощ "de minimis", поради което няма мълчалив отказ, приравнен на индивидуален административен акт. Производството по отпускане на помощта "de minimis" е започнало по инициатива на административния орган, а в писмо № 02-6500/15684 от 24.03.2012 г., изпратено до Димитрина Янева, са изложени мотивите за отказ за отпускането на помощ "de minimis". В писмото изрично се отбелязва, че помощта не се отпуска, тъй като площта, на която би трябвало да бъде разсадника, е превърната в угар. Административният съд е изложил подробни съображения във връзка с повдигнатия правен спор, обсъждайки всички събрани доказателства. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, направеният от съда извод по същество съответства на приобщения към делото доказателствен материал. Както е посочил първоинстанционният съд, определението за угар се съдържа в чл. 4, ал. 4 от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Разпоредбата предвижда, че като земя под угар се класифицира обработваема земя, включена в система за сеитбооборот, на която през съответната стопанска година не се произвеждат земеделски продукти с цел възстановяване на земята. Според отразеното в съставения контролен лист при направената на 24.01.2011 г. проверка от служители на Държавен фонд "Земеделие", през 2010 г. имотът на Димитрина Янева представлявал разсадник. В заключението на назначената по делото експертиза е отбелязано, че стъблените резници за производство на разсад се засаждат от средата на месец март до средата на месец април. Грижите продължават до месец октомври, когато резниците се изваждат и се засаждат на постоянно място. Според вещото лице, фактът, че при проверката на място земята е била вид вид на угар, не дава основание да се приеме, не е имало разсадник. Въз основа на тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд правилно не е споделил преценката на административния орган. Състоянието на земята, както е описано при направената проверка на място, не покрива даденото нормативно определение за угар, щом проверяващите са констатирали съществуването на разсадник през 2010 г. За да се характеризира като угар е необходимо земята да не се използва за производство в течение на цяла стопанска година, каквото положение в случая не е налице. С оглед събраните доказателства административният съд обосновано е приел, че отказът на административния орган да отпусне помощта, основан на неточна класификация на обработваемата земя, е незаконосъобразен и следва да се отмени с изпращането на преписката за ново разглеждане. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Ответната страна не е била защитавана от адвокат пред касационната инстанция, поради което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не следва да се разглежда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд