Решение № 9498 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 31/2012 г.

Решение № 9498 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 31/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Илчо Асенов Купенов против заповед рег. № К - 10223/17.10.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, в нарушение на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като не са обсъдени всички събрани в хода на административното производство доказателства, не е допуснал описаните в заповедта нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, уронващи престижа на службата, а наложеното наказание не съответства на тежестта и характера на нарушението. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Купенов е назначен като държавен служител кат. В, старши инспектор, началник на участък "Полиция" - Баните към РУП - Мадан при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Смолян. По повод постъпили в Министерството на вътрешните работи данни за допуснати от Купенов дисциплинарни нарушения е образувано дисциплинарно производство и е определен дисциплинарно - разследващ орган, който да извърши проверка (заповед № К - 8409/23.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи). В хода на дисциплинарното производство се установява, че на 23.07.2011 г. около 01.40 часа в с. Баните полицаи Фиданов и Терзиев от УП - Баните спират за проверка водач на лек автомобил след наблюдения, че последният е употребил алкохол. В проверката се намесва жалбоподателят Купенов, който разпорежда на проверяващите да не се обаждат в ОДЧ - Мадан за случая и да не извършват проверка за алкохол на водача, въпреки данните, че последният е пил бира преди да управлява автомобила. При тези данни дисциплинарно - разследващият орган приема, че с описаните действията жалбоподателят Купенов е нарушил на нормите на т. 7, т. 12, т. 13, т. 39 и т. 40 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата, поради което предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (обобщена справка рег. № РЯ 11061/17.09.2011 г. и становище рег. № РЯ 11179/20.09.2011 г.). След като се запознава с материалите от проверката, справката, становището и събраните доказателства, както и с обясненията на служителя, депозирани на 1.09.2011 г. и с възражението от 20.09.2011 г., дадено след запознаване с обобщената справка за резултатите от проверката (2 бр. покани за даване писмени обяснения и запознаване с обобщената справка, уведомление и протокол от 19.09.2011 г.) министърът на вътрешните работи (към този момент функциите му се изпълняват от заместник- министър съгласно заповед за заместване № Iз-2449/21.09.2011 г.), издава оспорената заповед рег. № К - 10223 17.10.2011 г., с която приема, че намесата на жалбоподателя при извършваната от полицейски органи проверка на водач на моторно превозно средство след данни за употреба на алкохол и разпореждането към полицаите да не докладват да случая в ОДЧ - Мадан и да не извършват проверка за алкохол на водача, представлява нарушение на т. 7, т. 12, т. 13., т. 39 и т. 40 Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, изискващи служителят да пази доброто име на институцията, която представлява, да изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за извършеното, да не злоупотребява с правомощията си, да зачита, в качеството си на ръководител, достойнството и правата на подчинените му служители и да е отговорен за заповедите, които издава, а в качеството си на ръководител да бъде пример за професионално, безпристрастно и ефективно изпълнение на служебната дейност. Това поведение според дисциплинарно наказващия орган е несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР жалбоподателят Купенов е санкциониран с дисциплинарно наказание "уволнение". При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган. Действително същата е подписана от заместник-министъра на вътрешните работи, но през период, през който последният изпълнява функциите на министъра по време на неговото отсъствие (заповед за заместване № I з-2449/21.09.2011 г., заповед № 0-1878/31.08.2011 г. за разрешен годишен отпуск от 26 дни, считано от 21.09.2011 г.). През периода на заместване заместник - министърът изпълнява всички задължения и упражнява всички правомощия на титуляра в пълен обем, като извършените действия се считат за такива от името на ръководителя на администрацията. Ето защо съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Спазени са и формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Изложените в заповедта и в предхождащите я документи (обобщена справка и становище) конкретни факти, описващи поведението на служителя и правните норми, които са нарушени, представляват мотивите на административния акт. Ето защо доводът на жалбоподателя за нарушения на формата на акта е неоснователен. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения и възражения на служителя, а в съответствие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая. В разглежданата хипотеза поведението и действията на служителя са установени без противоречия от обясненията на полицаите Терзиев и Фиданов. Ето защо доводите на жалбоподателя, че не са преценени всички факти от значение за случая са неоснователни. Определеното наказание е в съответствие с предвиденото в императивната норма на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР и е наложено след като поведението на жалбоподателя е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила, с които се уронва престижа на службата. Ето защо доводът на жалбоподателя, че при определяне на наказанието е нарушена нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, е неоснователен. Оспорената заповед е постановена след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са изброени в разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР. Нормата, на която се позовава административният орган, е нарушение по т. 10 от цитирания текст. Според посочената разпоредба наказанието се налага за "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Последното понятие е дефинирано в чл. 230, ал. 2, който изброява видовете дисциплинарни нарушения. Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР са и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя на посоченото основание, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. В случая е установено, че жалбоподателят Купенов, началник на участък "Полиция" - Баните при - Мадан, се намесва в проверката на водач на моторно превозно средство, извършвана от полицейски органи, също служители на УП - Баните и негови подчинени, като въпреки данните за употреба на алкохол, нарежда на полицаите да не извършват проверка за алкохол и да не докладват за случая в ОДЧ - Мадан. Намесата на Купенов при извършваната проверка и влиянието му върху действията на полицейските служители, са демонстрирани пред водача на автомобила, както и пред останалите граждани, присъствали на мястото на проверката. Това поведение на жалбоподателя закономерно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 7, т. 12, т. 13, т. 39 и т. 40 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, която представлява, да изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за извършеното, да не злоупотребява с правомощията си, да зачита, в качеството си на ръководител, достойнството и правата на подчинените му служители и да е отговорен за заповедите, които издава, а в качеството си на ръководител да бъде пример за професионално, безпристрастно и ефективно изпълнение на служебната дейност. В случая предприетите от жалбоподателя действия не са професионални и обективни, а изразяват явно пренебрежение към действията на подчинените му служители и същевременно пристрастие към проверявания водач на моторно превозно средство. Това поведение е неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността, да проявява професионализъм и обективност в изпълнение на служебната си дейност, независимо от личното си отношение. Действията на Купенов, възприети от подчинените му служители, водача на лекия автомобил и останалите граждани, присъствали при проверката, са повод да се направи заключение, че при своята работа полицейските органи не се ръководят от закона и от изяснените по случая факти, а от личните си пристрастия и предпочитания. Това несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Възражението на жалбоподателя, че не е давал разпореждания на подчинените си във връзка с проверката, е неоснователно, тъй като се опровергава от непротиворечивите обяснения на двамата полицаи, осъществили контрола. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание са изпълнени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на закона. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,