Решение № 1928 от 26.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10516/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Варна, срещу Решение 6636 от 26.06.2024 г., постановено по адм. дело 2670 по описа за 2023 г. на Административен съд- Варна. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът В. Л. П., чрез процесуалния си представител адвокат К. Тодоров, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установява, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил Решение 2153-03-157 от 02.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалбата на В. Л. П. срещу отказ на началник сектор Осигурителен архив при на ТП на НОИ Варна за издаване на удостоверение, образец УП-13. С решението е постановено административната преписка да бъде изпратена на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Варна по компетентност. От фактическа страна по делото е установено следното: Във връзка с подадено от В. Л. П. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ръководителят на Пенсионно осигуряване е поискал от началника на сектор Осигурителен архив издаване на удостоверение, образец УП-13 от ОЗЗУ гр. Стара Загора за периода от 26.09.1980 г. до 05.09.1983 г., тъй като има запис в трудовата книжка, който не е оформен по надлежния ред липсва кръгъл печат върху рекапитулацията. На основание чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 36 от Инструкция 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудово-правни документи на прекратени осигурители без правоприемник е издаден отказ за издаване на удостоверение (УП-13) с вх. 5531-03-837 изх. 5530-03-162 от 11.09.2023 г. от началника на сектор Осигурителен архив в ТП на НОИ Варна с мотив, че в осигурителния архив на НОИ не са предавани съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и трудово-правни документи, въз основа на които да може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от осигурителя ОЗЗУ гр. Стара Загора. Този отказ е обжалван по административен ред пред директора на ТП на НОИ Варна, който с решението, предмет на съдебен контрол пред административния съд, е отхвърлил жалбата, излагайки следните съображения: Съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО, при прекратяване на дейността на осигурители, които нямат правоприемник, документите по ал. 7, т. 1 от същата разпоредба, както и неполучените от осигурените лица трудови книжки, издадени удостоверения за трудов/осигурителен стаж и осигурителен доход и други съхранени от осигурителите документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд се предават на съответното териториално поделение на НОИ. Според чл. 32, ал. 7, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от Инструкция 5/30.06.2005 г., въз основа на приетите по реда на раздел ІІІ документи от прекратени осигурители без правоприемник за съхранение в архивохранилището на НОИ, се издават удостоверения по утвърден образец за осигурителен стаж и по искане на пенсионния орган в производството по отпускане на пенсия. Според чл. 40, ал. 9, изр. първо от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж до създаването на информационна система по чл. 5, ал. 12 от КСО, ТП на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях ведомости за заплати и др. документи. Поради това, че в осигурителния архив не са предадени по реда на чл. 5, ал. 10 от КСО и не се съхраняват ведомости за заплати и трудово-правни документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж, и/или доход, и/или категория труд, водени от ОЗЗУ гр. Стара Загора, не може да му бъде издадено поисканото удостоверение УП-13. Допълнено е, че съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата на работодателя. Прието е, че липсата на кръгъл печат води до вписване, което не е оформено съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата на трудовата книжка и трудовия стаж. Предвид изложените съображения, ответникът е приел, че правилно пенсионният орган е поискал от началника на сектор "Осигурителен архив" издаването на УП-13 за периода от 26.09.1980 г. до 05.09.1983 г. по отношение заявлението на В. Л. П. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане [номер] от 06.12.2023 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Варна е спряно производството относно определяне на реалния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като В. Л. П. е обжалвал отказа за издаване на УП-13. От същото разпореждане става ясно, че на жалбоподателя е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж в минимален размер с разпореждане от 11.07.2023 г. В представения опис на осигурителния стаж на В. Л. П., в графа 4 с отразен работодател ОЗЗУ- гр. Стара Загора, трудовият стаж в периода 26.09.1980 г. 05.09.1983 г. е с отбелязване не се зачита. В края на описа е посочено, че действителният осигурителен стаж към 13.05.2023 г. на жалбоподателя е 18 години 3 месеца и 17 дни, осигурителният стаж от ІІІ категория труд е 19 години 3 месеца и 17 дни, а недостигащият осигурителен стаж по чл. 68 от КСО е 20 години и 13 дни. Първоинстанционният административен съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон, поради което е отменил административния акт, изпратил е преписката по компетентност на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Варна и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. В мотивите на постановения отказ за издаване на удостоверение, образец УП-13, е посочено като основание липсата на кръгъл печат в трудовата книжка на В. Л. П. върху рекапитулацията на стр. 13 досежно периода от 26.09.1980 г. до 05.09.1983 г., когато същият е работил в ОЗЗУ гр. Стара Загора. При оспорването на този отказ по административен ред, липсата на кръгъл печат е възприета като липса на печат въобще, което не съответства на действителното положение. Макар и избелял, на стр. 13 от трудовата книжка на В. Л. П. се вижда правоъгълен печат, поставен при оформянето на трудовата книжка с посочен срок на трудовия му стаж. Както е посочил самият административен орган в мотивите си, съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата на трудовата книжка и трудовия стаж, при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. Никъде в разпоредбата няма изискване за формата на печата. В допълнение на горното следва да се отбележи, че в Кодекса на труда, който е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с Наредбата на трудовата книжка и трудовия стаж няма изискване за наличие на печат при оформлението на трудовата книжка чл. 349, ал. 1 от КТ. Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че приложената в кориците на делото трудова книжка е надлежно оформена, в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 1 Наредбата на трудовата книжка и трудовия стаж, вписванията са извършени от лица, които имат право да ги правят, има подписи на работодателя, а извършената поправка е също надлежно отбелязана, поради което не е налице съмнение за достоверността на направените вписвания и нейната материална доказателствена сила. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски, които са своевременно поискани и са представени доказателства за тяхното плащане. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК, НОИ следва да заплати на В. Л. П. сумата от 600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция. По отношение на искането в касационната жалба за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, съдът намира същото за неоснователно. Посочената разпоредба е относима при предоставянето на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. От приложения договор за правна защита и съдействие между В. Л. П. и адвокат К. Тодоров е видно, че същият е възмезден и дължимата сума е заплатена изцяло и в брой. Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от касатора. Същото е направено още с касационната жалба, момент към който не може да се направи преценка дали възнаграждението е прекомерно, защото не е ясно дали въобще ще бъде ангажирана адвокатска помощ, а чл. 78, ал. 5 от ГПК изисква възнаграждението да е платено и тогава да се прави възражение. Освен това договореният размер от 600 лева, макар и по-висок от определения по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа (500 лева) не може да се приеме като прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,