Решение № 4147 от 19.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Фреш Хаус Къмпани ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [улица], подадена чрез управителя М. Михов и приподписана от пълномощника му адв. Калистратов, против Решение 4916/15.07.2022 г. на Административен съд - София - град (АССГ) по адм. д. 7687/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221420005097-091-001/08.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 923/21.06.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 475.47 лв. С доводи за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Калистратов по изложените в нея съображения. Заявява се и искане за присъждане на разноски за двете съдебни производства в общ размер 4 146 лв., така както са посочени в списъка на разноските. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - София - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Волянова. Заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 838 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, частично основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА Р-22221420005097-091-001/08.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 923/21.06.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - София, с който са установени на ревизираното дружество Фреш Хаус Къмпани ЕООД задължения за ДДС в размер на 48 109.67 лв. (в диспозитива на съдебното решение и в решението на директора на Дирекция ОДОП е посочен размер 48 549.44 лв.) и лихви за забава в размер на 16 299.71 лв. за различни данъчни периоди от м. март 2015 г. до м. януари 2020 г. в резултат на: 1. непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по 36 фактури, издадени от Вивид Райс ЕООД, и 13 фактури, издадени от Данимекс 9 ЕООД; 2. непризнато право на данъчен кредит по две фактури, издадени от ЕТ Р. Исуфов и една фактура, издадена от ЕТ Тигрети С. Ангелов , поради това, че издателите им не са регистрирани по ЗДДС. Съдът е приел, че оспорването на РА е допустимо и неоснователно. Обосновал е изводи за валидност и материална законосъобразност на акта. Според него не е налице право на приспадане на ДДС по процесните фактури поради това, че представените от жалбоподателя по делото писмени доказателства не установяват наличието на реално правоотношение с индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят взаимни престации, каквото е необходимо, за да се приеме, че доставчикът е осъществил облагаеми доставки на услуги. В тази връзка се е позовал на решението на СЕС от 27 март 2014 г. по дело С-151/13, Le Rayon d Or. Настоящият касационен състав намира за правилни изводите на първостепенния съд относно това, че законосъобразно с РА е отказано на ревизираното дружество правото на приспадане на ДДС по част от процесните фактури, издадени от Вивид Райс ЕООД и Данимекс 9 ЕООД, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за надлежното му упражняване. Правилно съдът е посочил в мотивите на своето решение двете материалноправни предпоставки за признаване правото на приспадане на ДДС на получателя на стоки и услуги според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращи чл. 168, б. а) от Директива 2006/112, а именно: стоките и услугите да са получени по облагаеми доставки и да се използват от получателя им за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Предмет на процесните доставките са услуги за изработването на рекламни материали. Жалбоподателят не твърди, че същите са били използвани за осъществяване на следващи облагаеми доставки, а че разходите за тях са разходи за дейността му, която е почистване на офиси и продажба на материали. Правилно също така АССГ е разпределил доказателствената тежест между страните по делото, като за доказването на посочените материалноправни предпоставки я е възложил на жалбоподателя по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложимо в съдебното производство по оспорване на РА съгласно пар. 2 ДР ДОПК (в същия смисъл и т. 32 от решението на СЕС по дело С-414/10, Veleclair SA, т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К и др.).