Решение № 683 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8994/2009 г.

Решение № 683 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8994/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Началника на РДНСК - Силистра, против решение № 42/25.05.2009 год., постановено от Административен съд - Силистра по адм. дело № 27/2009 год., с което е отменена като незаконосъобразна, заповед № ДК-02-2 от 14.01.2009 год., издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж: "метална тръбна мачта", находящ се в ПИ № 011107, масив 11, м. "Бакърджика", по плана за земеразделяне на с. Малък Преславец, общ. Главиница, обл. Силистра, с възложител "Адванс Терафонд" АДСИЦ - София. С доводи за неправилност на решението, се претендира отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател и ответника "Адванс Терафонд" АДСИЦ - София, редовно призовани, не изпраща представители, не е депозирано и възражение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че съдът не е изпълнил задължението си да изясни спора от фактическа страна, а именно представлява ли процесното съоръжение - "тръбна мачта", с оглед предназначението и начина на инсталиране, строеж или обект по смисъла на § 5, т. 38 и т. 39 ДР ЗУТ. За целта е следвало да бъдат използвани специални знания, като бъде назначена съдебно-техническа експертиза, затова и решението на АС - Силистра следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да отмени заповедта, обсъждайки събраните по делото доказателства, включително и гласните такива, първоинстанционният административен съд е приел от фактическа страна, че въпросната тръбна мачта не е изградена върху стоманобетонова плоскост, нито са бетонирани укрепващите я обтяжни въжета, (които са закрепени с анкерни болтове, забити направо в земята), а фирмата, монтирала това съоръжение е спазила инструкциите му, представени в надлежен превод по делото. При така доказаното, от правна страна съдът не е възприел становището на административния орган, че е налице съоръжение на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като разпоредбата на чл. 64 ЗУТ, в ал. 1 подробно и изчерпателно посочва кои са елементите на техническата инфраструктура, между които процесната мачта не е. С оглед това, в мотивите на решението се сочи, че за монтирането на въпросното измервателно съоръжение не се изисква нито инвестиционен проект - чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ, ( което и РДНСК споделя), нито разрешение за строеж по чл. 148 ЗУТ, тъй като не се касае за строеж по смисъла на закона. С оглед последния извод е направена и преценката, че не следва да се прилага и редът, предвиден в чл. 8, т. 2 и чл. 12 ЗУТ, касаещи строежи в земеделски земи, със и без промяна на предназначението им. Касае се за преместваема вещ, по отношение на която, с оглед чл. 56, ал. 5 ЗУТ, е достатъчно съгласието на собственика на земята - в случая е сключен договор за наем. От друга страна е прието, че собственикът не земята неправилно е посочен като адресат на заповедта, след като друго дружество е закупило съоръжението. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. От фактическа страна по делото е установено, че процесният обект "метална тръбна мачта" с височина 50 м, върху която е закрепена кутия за записване данните от ветроусловията и турболенцията на избраното място, представлява самостоятелна измервателна апаратура за ветрови измервания. При монтажа й няма излят стоманобетонов фундамент, а след сглобяването в хоризонтално положение, същата се укрепва във височина с обтяжни въжета в четирите посоки, които в долния край се закрепват в земята чрез анкери. С оглед тази си характеристика, правилна е преценката, че процесното съоръжение не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и не е елемент от "техническата инфраструктура" по смисъла на § 5, т. 31 ДР на ЗУТ, вр. чл. 64 ЗУТ. Последно цитираните разпоредби визират и определение за "техническата инфраструктура", като система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването. . . електронните съобщения и т. н., както и елементите им, които, макар и да не са изброени изчерпателно, са групирани по предназначение, предвидено е изграждането и монтирането им по схеми и планове (ал. 2), както и отговорността по поддръжката им. На тази правна уредба процесната тръбна мачта не съответства - тя е обособен самостоятелно измервателен уред, (апаратура), чрез който, за определен период от време се събират конкретни данни, характерни за мястото в което е разположена, поради което и експлоатацията й е с временен характер (в случая договорът за наем на земята вече е изтекъл). Доколкото липсва бетонова основа при закрепването й, а фундаментът й е част от самата конструкция, не се променя трайно субстанцията и начина на ползване на земята - след демонтажа, без допълнителни мерки, няма пречки теренът отново да се обработва. В тази връзка, липсват ограничения и в Закона за опазване на земеделските земи, и в Наредба № 2/1998 год., по относимите към застрояването в тях разпоредби, както и в Закона за опазване на околната среда, с оглед което е неоснователно възражението на касатора за наличие на промяна в предназначението на земята в неземеделска. Не предвиждат разрешителен за разполагане на подобни измервателни съоръжения и Законът за измерванията и Законът за възобновяемите и алтернативни източници и биогоривата. А доколкото да наведени доводи за опасност за околните, с оглед размерите и начина на закрепване на т. н. мачта, то те могат да се обсъждат в друго производство и при наличие на акт на друг орган, както с основание е посочил съдът. В изложения смисъл, заповедта за премахването на процесния обект по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е материалноправно незаконосъобразна, поради което правилно е отменена с обжалваното решение. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а събраните доказателства обосновават изложените изводи. Решението не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,