Решение № 6115 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1545/2018 г.

Решение № 6115 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1545/2018 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Софстрой" АД, представлявано от изпълнителния директор С. Ч., подадена чрез процесуалния представител адв. К. Д., против решение № 6649 от 14.11.2017 г. на Административен съд - С. - град, постановено по адм. д. № 3232/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р- 22002216000712-091-001/14.12.2016 г. на ТД на НАП - С., потвърден с решение № 325/06.03.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта, в която допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2013 г. С решението административния съд е осъдил "Софстрой" АД да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсулско възнаграждение в размер на 10 957 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че установените публични задължения за данъчни периоди 2009 г. и 2010 г. са погасени по давност. Наред с това в касационната жалба се посочва, че съгласно разпоредбите на ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договорите, включително цената, като незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че цената на предоставените рекламни услуги е по - висока от реалната пазарна цена. По подробно изложени в жалбата съображения, касаторът моли Върховния административен съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт в обжалваната част. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Г. оспорва касационната жалба в проведено открито съдебно заседание на 24.04.2018 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № Р- 22002216000712-091-001/14.12.2016 г. на ТД на НАП - С., потвърден с решение № 325/06.03.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установените задължения за корпоративен данък общо в размер на 229 191,47 лв. за данъчни периоди 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2013 г., ведно със съответните лихви за просрочие в размер на 118 386,51 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият съд е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Ревизията е повторна, по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК. С решение № 22/08.01.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. са отменени определените с предходен РА № -22221014003228091001/14.10.2015 г. задължения за посочените по - горе данъчни периоди и се дават задължителни указания за извършване на ревизията, приключила с процесния РА. В изпълнение на указанията, дадени с решението на директора на Дирекция "ОДОП" - С. е извършена експертиза, възложена с Акт за възлагане на експертиза № Р-22002216000712-01-001/20.05.2016 г. Изготвена е експертна оценка от 08.06.2016 г., ведно с допълнение от 20.06.2014 г., от лицензиран експерт в Камарата на независимите оценители Д. Д., която в хода на административното и съдебното производство, не е оспорена. На ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и обяснения, като в отговор дружеството е представило документи по опис. Н. основание чл. 37, ал. 5 ДОПК, ревизиращият екип е изготвил искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица. "БТВ М. Г." ЕАД предоставя изисканите документи. "Студио ТВ Арт 1" ЕООД, в указания срок, не представя отговор. От ревизираното лице е изискана информация и документи относно рекламните материали - рекламни клипове или спонсорски заставки, получени от изпълнителите по договорите сключени със "Студио ТВ Арт 1" ЕООД и ЕТ "Рекламна агенция Интермедия - И. С.", както и доказателства относно вида и съдържанието на всеки един от изработените и излъчени по телевизия БТВ рекламни материали. В отговор задълженото лице сочи, че в архивите на дружеството не са намерени рекламните материали по договорите с посочените изпълнители. В хода на ревизията с протокол № 1113365/06.07.2016 г. събраните в хода на предходното производство доказателства са приобщени, като съобразно установеното в двете ревизионни производства приходните органи са формирали крайните изводи. Предвид обстоятелството, че страните по договорите не са представили конкретните рекламни материали - рекламни клипове или спонсорски заставки, след извършена преценка, ревизиращите органи са констатирали, че рекламните клипове са два броя и същите са изработени от ЕТ "Рекламна агенция Интермедия - И. С.". Прието е, че има излъчване на рекламни клипове с рекламодател "Софстрой" АД в програмата на БТВ, чрез "Студио ТВ Арт 1" ЕООД и ЕТ "Рекламна агенция Интермедия - И. С.", но на стойности значително завишени от реалните пазарни цени. Вземайки предвид изготвената експертна оценка ревизиращият екип обосновава извод, че цената, заплатена от ревизираното лице е значително по - ниска. От съвкупния анализ на всички доказателства, решаващият съд е формирал крайния извод, че при завишение на цената на рекламната услуга, спрямо реалната цена на същата тази услуга, се доказва необосновано и незаконосъобразно определяне на данъчната основа на доставените услуги. Според съда е налице едно необосновано повишаване на цената по веригата до крайния получател /ревизираното лице/, което се потвърждава и от изготвената в хода на ревизията експертиза. Описани са подробно и събраните в хода на съдебното производство доказателства, както и заключението на експерта, като са изложени мотиви, че използвания метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци е законово обоснован. С оглед на изложеното, първостепенният съд е приел, че издаденият РА е законосъобразен и обоснован, като е отхвърлена жалбата на акционерното дружество срещу него. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, първо отделение споделя мотивите на първоинстанционния съд, както и възпроизвеждането на правилно установената фактическа обстановка по спора. Административен съд - С. - град е достигнал до законосъобразни правни изводи. Твърдението на касатора относно изтекла погасителна давност за част от задълженията на дружеството за данъчни периоди 2009 г. и 2010 г. са неоснователни. Давността в данъчно - осигурителното право е конкретизирана от чл. 171 до чл. 174 ДОПК, като в чл. 22 ДОПК е определен начинът на изчисляване на сроковете. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на ревизираното лице за изтекла погасителна давност, като в съответствие със законовите разпоредби е изчислил както 5- годишния давност срок, така и абсолютния 10- годишен давност срок по отношение на задълженията за 2009 г. и 2010 г. Наведените възражения от касатора относно незаконосъобразността на определените от органите по приходите цени по отношение на преобразуването на финансовия резултата на дружеството за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2013 г. на основание 16, ал. 1 ЗКПО, са неоснователни. Използваният в ревизионното производство метод за определяне на пазарни цени е правилен и е от кръга на методите, включени в Наредба Н - 9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Съгласно § 1, т. 10 ДОПК "Методи за определяне на пазарните цени" са: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената печалба, като редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите. Съгласно чл. 7 от Наредбата за определянето на пазарните цени се използват методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени или методът на увеличената стойност, т. е. най-достоверният в настоящия случай, за целите на приложението на чл. 16 ЗКПО, е първият - на сравними неконтролирани цени. Съгласно чл. 18 - чл. 20 от цитирана наредба методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци установява пазарните цени от гледна точка на сходството между продукт и услуга, търгувани в контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. Взети са предвид наличните данни за съществуващи други реални сделки за същите услуги, пазарните цени на БТВ, БТВ Синема и БТВ Комеди, съобразно действащите тарифи и предварително одобрени схеми за излъчване, в които са определени часовите пояси, продължителността, последователността, броя, предвидени отстъпки и други условия на излъчване, използван е алгоритъм за определяне на цената на заставка /реклама/, различна от 30 сек., която се изчислява на база цената за 30 сек. продължителност, умножена по времетраенето и предвидената отстъпка. Извършена е съпоставка на цената по контролираната сделка с цената по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. В тежест на задълженото лице е да докаже твърденията си какви според него са нормалните пазарни цени за подобен род сделки, отнасящи се до рекламни услуги, което в случая не е направено. Касаторът в настоящата инстанция съгласно правилото на чл. 154 ГПК следва да докаже твърденията си, доколкото на тях се основава искането за отмяна на административния акт. В хода на административното и съдебното производство, ревизираното лице не оспорва изготвеното заключение на експерта като необективно или некомпетентно, въз основа на което са определени реални пазарни цени на процесните услуги. Ако дружеството е твърдяло друг размер на цените на рекламните услуги е следвало да защити със съответните доказателства стойностите в договорите за реклама, включително със съдебна експертиза. От друга страна приходният орган е изпълнил задължението си да обоснове констатациите си относно наличието на отклонение от данъчното облагане, в следствие на което е извършеното увеличение на финансовия резултат на ревизираното лице, с оглед отклонението от пазарната цена на услугата. С решението си административния съд правилно е отхвърлил оспорването на "Софстрой" АД по отношение на преобразувания финансов резултат на дружеството за за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2013 г. в посока увеличение. Като е направил краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд - С. - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на "Софстрой" АД и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 6005,78 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,