Решение № 8379 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 721/2009 г.

Решение № 8379 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 721/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Здравко Енев, в качеството му на процесуален представител на директора на ТД на НАП - гр. Русе, срещу решение № 57 от 24.11.2008 г. по адм. дело № 194 по описа за 2008 г. на административния съд - Русе. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и за необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Панорама Рай - Георги Иванов" не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Русе е била заповед № 5374 от 7.05.2007 г. на директора на ТД на НАП - гр. Русе, потвърдена с решение № 82 от 20.02.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Същата е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и с нея на едноличния търговец е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект за срок от един месец", считано от датата на запечатване на обекта, а именно търговски обект - фурна и магазин за хранителни стоки, намиращ се в с. Николово, ул. "В. Левски" № 56. Със заповедта, на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен за срока на запечатването достъпът до търговския обект. Същата е обжалвана по административен ред, като с решение горестоящият административен орган е отхвърлил жалбата, респ. административния акт се явява потвърден. С определение по друго административно дело, а именно № 71 по описа за 2008 г. на административния съд - Русе е отменено допуснатото предварително изпълнение на обжалваната заповед. В мотивите на сега обсъжданото решение е изложена тази фактическа страна по спора, с който съдът е сезиран, а именно законосъобразността на посочената заповед, като той е констатирал, че в нея са изложени мотиви с каква цел се налага мярката, а именно "охраняване интересите на държавата". Същата не съдържа мотиви, които да обосновават налагането на конкретната принудителна мярка, както и такива относно преценката на срока за това, а именно един месец. Правната преценка на съда е, че обжалваният административен акт е индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган, съгласно заповед № ЗЦУ-152 от 6.03.2007 г. на изп. директор на НАП. След това съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, както и наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, чл. 25, ал. 1, т. и ал. 2, чл. 3, ал. 1 от нея. Според него жалбоподателят е лице по чл. 3, ал. 1 от наредбата, но от доказателствата по делото не се установява извършено плащане в брой на 6.02.2007 г., поради което няма нарушаване на реда и начина за издаване на документ за продажба. При отчитане на представения по делото договор за продажба на продукти на консигнация между него и ЕТ "Марийка Даскалова", фактурата и касовата бележка от 27.02.2007 г., редът и начинът за издаване на документ за продажба според съда се явяват спазени при установеното извършено плащане в края на м. 02.2007 г. Заповедта се явява незаконосъобразна, като постановена в нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, която материалноправна норма. Освен това обжалваният акт не е мотивиран, тъй като не съдържа фактическите основания за издаването му, както няма и друг акт, издаден от същия орган или помощен такъв, представляващ неразделна част от него, съдържащ такива основания. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като напълно споделя изложените изводи от първоинстанционния съд, които съответстват на установената съдебна практика, а именно: съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Непосочването на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона, съгласно чл. 146, т. 5 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, поради което правилно е прието, че поради този порок издадената заповед се явява незаконосъобразна. Освен това по делото се установява, че на 6.02.2007 г. не е осъществено плащане в брой, поради което не е нарушен чл. 25, ал. 1, т. 1 от наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.). Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение