Решение № 12533 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 965/2017 г.

Решение № 12533 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 965/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане на началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 673/29.11.2016 г. по адм. дело № 743/2016 г. на Административен съд-П., в частта, с която е отменено възлагателно писмо изх. № ПЗ-2225-03-916/29.08.2016 г. на началника на ДНСК. В искането за отмяна се излагат доводи за необоснованост и назаконосъобразност на решението, които съставляват касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК, без да се сочи конкретно основание за отмяна по чл. 239 от АПК. От фактическата част на искането за отмяна също не се извежда конкретно основание - твърди се, че съдът се е произнесъл с атакуваното решение извън компетентността си, тъй като позоваването на изтекла давност по чл. 285, ал. 1 от АПК е ирелевантно в това производство и следва да бъде изрично заявено по реда на чл. 282, ал. 3 и ал. 4 от АПК или в исково производство по чл. 292 от АПК. Отмяната се иска поради недопустимост на произнасянето на съда в производство по чл. 294 и сл. от АПК за изтекла погасителна давност за изпълнение на заповедта за премахване на незаконен строеж. О. Р. Г. Николов, чрез адв. Карабойчев изразява становище за недопустимост на искането за отмяна и алтернативно-за неоснователност и моли за отхвърлянето му. Претендира разноските по представен списък по чл. 80 от ГПК. Върховният административен съд, второ отделение намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК и от надлежна страна, срещу влязло в сила на 29.11.2016 г. съдебно решение, но неоснователно по следните съображения. Искането за отмяна не обоснована наличието на нито едно от изчерпателно визираните в чл. 239 от АПК основания за отмяна. Не се твърди ново обстоятелство и не се представят новооткрити доказателства по смисъла на т. 1, чл. 239 АПК. Съгласно тази разпоредба, съдебния акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, и то при проявена процесуална активност. В искането не се съдържат доводи и по второто основание за отмяна, визирано в т. 2, чл. 239 АПК, а именно: "съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото". Твърденията в искането за отмяна за произнасяне от първоинстанционния съд извън правомощията му, поради изведен в мотивите на решението извод за погасено по давност задължение за изпълнение на заповед № ДК-02-ПЗ-62/21.10.2008 г. на началника на ДНСК не попадат в хипотезата на т. 2, чл. 239 АПК, тъй като не е налице надлежно установяване на престъпни обстоятелства, произтичащи от действия на състава на съда. Доводи и доказателства липсват и по визираното основание по т. 3 на чл. 239 АПК. Съгласно тази разпоредбата, актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В конкретния случая молителя не се позовава на отменен съдебен акт, който освен това следва да е обсъден при постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Следователно не се установява наличие и на основанието по чл. 239, т. 3 от АПК. Неприложима е и хипотезата по т. 4, чл. 239, т. 4 АПК, тъй като не се цитира противоречие с друга влязло в сила решение "между същите страни, за същото искане и на същото основание". Доводите по искането за отмяна не са относими и към последното основание по т. 5, чл. 239 АПК, което касае нарушение правото на защита на страната в процеса - "страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани". С оглед на изложеното Върховния административен съд, второ отделение намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 - т. 5 от АПК за отмяната на влезлото в сила решение № 673/29.11.2016 г. по адм. дело № 743/2016 г. на Административен съд-П., в частта, с която е отменено възлагателно писмо изх. № ПЗ-2225-03-916/29.08.2016 г. на началника на ДНСК, поради което искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Предвид своевременно и изрично заявената претенция за разноски от ответника и изхода на делото, искателя дължи реално направените разноски по представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 450 лв, съставляващи адвокатско възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 10.01.2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, второ отделение,