Решение № 2178 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8460/2011 г.

Решение № 2178 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8460/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Аманж Камал Мохамед, гражданин на Ирак против Решение № 310 от 17.05.2011 г., постановено по адм. дело № 346/2011 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ОЧ-274/5.04.2011 г. на зам.-началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) Свиленград за принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът - зам.-началникът на Гранично полицейско управление Свиленград, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Аманж Камал Мохамед, гражданин на Ирак против Заповед № ОЧ-274/5.04.2011 г. на зам.-началника на ГПУ Свиленград, с която на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е настанен принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция" - МВР. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице установените в административното производство обстоятелства, посочени като фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Правилен е изводът, че в случая са изпълнени кумулативните изисквания на закона - чл. 46, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 от същия закон, чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, както и съществуващата опасност от укриването му. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, обосновано съдът е приел за законосъобразно упражнени правомощията на административния орган при преценката му за принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ. В този смисъл, като е приел материална законосъобразност на обжалваната заповед, съдът е приложил правилно закона. Неоснователни са доводите в касационната жалба за противоречие на съдебното решение с чл. 67 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Наличието на висящо производство пред ДАБ е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй като чл. 67 от ЗУБ не дерогира нормите на ЗЧРБ по налагането на принудителната административна мярка, а касае нейното изпълнение. Нито пред настоящата инстанция, нито пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства за направено искане за образуване на производство по ЗУБ. Независимо от това, откриването на производството по ЗУБ не е пречка за издаване на заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци. Неоснователно е и твърдението за нарушение на чл. 15, ал. 4 (§ 4) от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета, отчитайки обстоятелството за нейното транспониране в ЗЧРБ. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, респ. чл. 15 § 1 от директивата, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. В случая се разглежда законосъобразността на акта на принудителното настаняване на лицето в такъв дом, а не продължителността на задържането. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. В случая при издаване на оспорената пред съда заповед няма обстоятелства от които да се приеме, че не съществува възможност за извеждане на чужденеца от страната или че не съществува предпоставката по § 1, наличие на опасност от укриване. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Хасково съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,