Решение № 647 от 11.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1993/2012 г.

Решение № 647 от 11.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1993/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна присъда по внохд. № 428/2012 г. на Окръжен съд гр. Враца е подаден касационен протест от Окръжна прокуратура гр. Враца, с доводи за нарушение на закона. В съдебно заседание протеста се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура. Подсъдимия И. Кожухарски, в писмено възражение срещу протеста е на становище, че постановената присъда е при спазване на процесуалните правила и закона, а протеста изцяло неоснователен, тъй като се позовава единствено на съдебното минало на подсъдимия. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 20.09.2012 г. постановена по внохд. № 428/2012 г. на Окръжен съд гр. Враца е отменена присъда по нохд. № 498/2010 г. на Районен съд гр. Козлодуй и вместо това подсъдимия И. А. Кожухарски е признат за невиновен на 18.04.2010 г. в [населено място] противозаконно да е унищожил чужда движима вещ собственост на Ц. Н., на стойност 317,40 лв., поради което е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. С посочената присъда на Районен съд гр. Козлодуй подсъдимия е признат за виновен в извършване на същото престъпление, като стойността на счупеното задно панорамно стъкло е на стойност 143,20 лв. и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК на подсъдимия е наложено наказание пробация за срок от седем месеца. ПО ПРОТЕСТА на Окръжна прокуратура гр. Враца: В протеста е ангажирано основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се твърди, че не е приложен закона, който е следвало да бъде приложен. В допълнението към него се акцентира на "противоречие в мотивировката на атакуваната присъда", неправилен извод, че роднинските отношения между подсъдимия и пострадалия са индикатор за маловажност на случая, неправилно било отчетено възстановяването на щетите, незаконосъобразни били изводите за това, че подсъдимия дълго време не е извършвал престъпления и че последните му осъждания били в съвкупност, което не намалявало нито степента на обществена опасност на подсъдимия, нито на извършеното престъпление. Направен е и анализ на доказателствата от гледна точка на обвинението. Доводите са неоснователни и не намират опора в данните по делото. За да признае подсъдимия Кожухарски за невиновен, въззивния съд е приел по фактите, че на инкриминираната дата и място, след възникнал спор между подсъдимия и св. С., който се пренесъл извън заведението в което били, до паркиран отпред лек автомобил с дк [рег. номер на МПС], собственост на св. Ц. Н.. Подсъдимия нанесъл удар с ръка по задно панорамно стъкло на този автомобил, което с счупило и което е на стойност 132 лв. Няколко дни след това св. Н. получил от съпругата на подсъдимия парична сума за обезвреда и на 27.04.2010 г. уведомил началника на ПУ Х., че оттегля жалбата си срещу Кожухарски. Изводите по фактите са направени след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, не са вътрешно противоречиви, по главния факт и почиват на правилата на формалната логика. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно, тъй като за престъплението по чл. 216, ал. 4 НК съобразно разпоредбата на чл. 218в, т. 1 НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Законосъобразно въззивния съд е приел, че не само стойността на счупеното панорамно стъкло е това което следва да се съобрази при преценката за маловажност на случая съобразно разпоредбата на чл. 216, ал. 4 НПК. Правилно са взети предвид незначителността на вредните последици, с оглед категорично установеното възстановяване, незначителното засягане на упражняване правото на собственост на автомобила, ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние, ниската степен на обществена опасност при конкретното посегателство и на самия подсъдим. Друг е въпроса, че обвинението е некоректно формулирано. В диспозитива на обвинителния акт се сочи, че подсъдимия "противозаконно унищожил, като счупил чужда движима вещ - задно панорамно стъкло". Засегнатата вещ обаче е лекия автомобил, който вследствие счупеното задно панорамно стъкло е повреден, а не унищожен. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда законосъобразна и при спазване на процесуалните правила, а протеста изцяло неоснователен. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение