Решение № 7317 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8896/2015 г.

Решение № 7317 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8896/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), при Министерски съвет, подадена чрез юрисконсулт Д. Славова, против решение № 4342 от 22.06.2015 г., постановено по адм. д. № 4337/2015 г. по описа на Административен съд - София-град. С жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за необоснованост на обжалваното решение, както и нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - М. А. М., гражданин на Афганистан, чрез адв. И. Шаренков, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Посочва, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че с произнасянето в отделни производства по молбите на отделните членове на семейството на афганистанския гражданин се нарушава целостта на семейството. Искането за предоставяне на закрила се осъществява лично и по собствена воля. Съдът изцяло е игнорирал факта, че в конкретния случай се касае за последваща молба за закрила, като при проведеното административно производство, както и пред първоинстанционния съд, афганистанският гражданин не е изтъкнал никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на М. А. М., гражданин на Афганистан, решение № 1419/04.03.2015 г. на Заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 59 от АПК, но е неправилно. Съдът е посочил, че семейството е под закрилата на държавата и обществото съгласно чл. 14 от Конституцията на Република България, като с разпоредбата на чл. 8, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека, също е визирано правото на зачитане на семейния живот. Посочени са и множество разпоредби от приложимия закон ЗУБ - чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34, които гарантират зачитането на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Административният съд е посочил, че органът е следвало или да съедини административните производства на членовете на семейството на М. А. М. по ЗУБ, в едно общо производство на основание чл. 32 от АПК, или на основание чл. 54 от АПК да спре производствата, образувани по молбите на останалите членове на семейството, които черпят фактическо основание за исканата закрила по реда на ЗУБ от историята на един чл. на това семейство. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - София-град, е неправилно поради нарушение на материалния закон и неправилност. От представените по делото доказателства безспорно е установено, че по подадената от М. А. М. молба за закрила се е развило административно производство по ЗУБ, като са извършени всички дължими се по закон действия. Произнасянето в отделни производства по така подаденото искане и това на неговата съпруга не основава възприетото от административния съд становище за неправилност на административния акт. С решението си съдът е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34 от ЗУБ, както и на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на нарушение от страна на административния орган на горепосочените разпоредби при издаването на акта си.