Решение № 3636 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8604/2015 г.

Решение № 3636 от 31.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8604/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Василев Петров, от гр. Дряново, срещу решение № 43 от 3.06.2015 г. по адм. дело № 61/2015 г. на Административен съд Габрово, с което е отхвърлено оспорването на Пламен Петров против Решение № 9/11.03.2015 г. на Директор на ТП на НОИ Габрово и потвърденото с него Разпореждане № 10/26.02.2015 г. на Началник отдел КПК на ДОО в ТП на НОИ Габрово. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че в случая не може да се извърши прихващане на задължения, тъй като вземането на държавата за неоснователно получена пенсия представлява публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 4 ДОПК и събирането на това вземане, в съответствие с чл. 163, ал. 1 от ДОПК, следва да се осъществи по реда ДОПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответникът - директора на ТП на НОИ Габрово не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, а решението като правилно да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: За да постанови решението си първоинстанционният съд е установил, че с разпореждане № 8706085303/28.11.2008 г. на Ръководител на ПО в ТП на НОИ Габрово на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е постановено да се възстанови неоснователно изплатена сума за наследствена пенсия на Пламен Василев Петров общо в размер на 896, 97 лева, от които главница 734, 61 лева /за периода 15.09.2007 г. - 23.05.2008 г./ и лихва 162,36 лева /за периода 8.11.2007 г. - 26.11.2008 г./. Разпореждането е влязло в сила на 13.01.2009 г., като Петров е поканен да възстанови доброволно дължимата сума с Покана изх. № 15189/10.12.2008 г. получена от него лично на 12.12.2008 г. В указания в поканата срок задължението не е погасено доброволно. С молба до Агенция за държавни вземания с изх. № РД 06/121/16.01.2009 г. е образувано изпълнително производство за събиране на посоченото задължение, прието на 20.01.2009 г. Преписката е предадена в НАП, отдел "Публични изпълнители" при офис Габрово. По преписката са предприемани изпълнителни действия, като през 2012 г. на Петров е изпратено съобщение за доброволно изпълнение. Задължението не е изпълнено доброволно. Отделно от горното, в ТП на НОИ Габрово на 11.02.2015 г. за Петров е постъпила декларация за изплащане на парично обезщетение по чл. 50, ал. 6 от КСО в размер на 188,57 лв., представляващо обезщетение при раждане на дете за срок до 15 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 7 от КТ. Петров е осигурен за риска общо заболяване и майчинство и има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск. С оглед на така изложеното за Петров е възникнало право на парично обезщетение по чл. 50, ал. 6 от КСО в размер на 188, 57 лева. С оспореното Разпореждане № 10/26.02.2015 г. на Началник отдел КПК на ДОО в ТП на НОИ Габрово на осн. чл. 114, ал. 5, изр. 2 от КСО е разпоредено: 1/ да се прихване вземане на държавното обществено осигуряване, по Разпореждане № 8706085303/2008 г. от Пламен Василев Петров сума в размер на 1638,13 лв, от които 680,36 лв. главница и 955,77 лв. лихва, начислена до 24.02.2015 г., от изискуемо вземане на лицето от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за временна неработоспособност до размера на задължението; 2/ от парично обезщетение за временна неработоспособност на Пламен Петров да се удържи сума в размер на 188,57 лева. Съдът при постановяване на решението си правилно е приел, че са налице всички материални предпоставки, предвидени за издаване на разпореждане за прихващане при условията на чл. 114, ал. 5 от КСО. Установени са вземанията на жалбоподателя и на ДОО към него, които са определени по размер и изискуеми, поради което правилно е отхвърлена жалбата на Пламен Петров. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с Разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. В случая не се спори, че между страните не съществува спор относно обстоятелството, че задължението на жалбоподателя към ДОО, установено с Разпореждане № 8706085303/2008 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ Габрово не е погасено доброволно, нито в посочения в същото 14-дневен срок за доброволно изпълнение, нито след отправената до него покана. Не е погасено и в хода на образуваното изпълнително производство при Агенцията за държавни вземания /с правоприемник НАП/. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че са налице общите предпоставки за извършване на прихващане по чл. 114, ал. 5 от КСО. Прихващането на основание чл. 114, ал. 4 КСО по правното си естество се възприема като способ за принудително изпълнение, тъй като само осигурителният орган има право с едностранно волеизявление да удовлетвори вземането си. Касае се за публично държавно вземане и компенсаторното право принадлежи само на НОИ. В случая вземането на ДОО произтича от недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания. С разпоредбата на чл. 114а от КСО /Д. В. бр. 106 от 2103 г., в сила от 1.01.2014 г./ законодателят е поставил под закрила вземанията от ДОО- паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО с няколко изчерпателно изброени изключения. Така забраната за предприемане на принудително изпълнение насочено върху тях отпада в случаите касаещи задължения към държавното обществено осигуряване и за задълженията за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114 от КСО. В този случай е неприложима общата забрана по чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, която е относима към случаите на събиране на други публични държавни и общински вземания по установения ред в ДОПК. Ето защо изложените в обратния смисъл оплаквания са неоснователни. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалния и материалния закон, поради което е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд Габрово е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,