Решение № 15389 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8402/2013 г.

Решение № 15389 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8402/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, насочени срещу решение № 5211 от 12.04.2013 г., постановено по адм. дело № 12748 от 2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение. Първата жалба е от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), представлявана от Евгения Харитонова. С нея се оспорват изводите на съда за допустимост на първоинстанционното производство и се излагат подробни съображения за законосъобразност на отмененото от съда решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. в оспорената му част - раздел VII, т. 1 и 2. Втората касационна жалба е предявена от "Енерго-Про Мрежи" АД със седалище и адрес на управление гр. Варна и с нея се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение, с което е прието наличието на съществени пороци на административния акт - липса на изискуемата форма, немотивираност, нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. И с двете жалби се иска отмяна на решението. Ответникът - "УП България 10" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, оспорва двете касационни жалби като неоснователни. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат Михайлов пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва становище за неоснователност на касационните жалби. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, намира, че касационните жалби на ДКЕВР и на "Енерго-Про Мрежи" АД - гр. Варна, следва да бъдат оставени без разглеждане, обжалваното съдебно решение - обезсилено, а съдебното производството - прекратено, по следните съображения: Касаторите обжалват решение № 5211 от 12.04.2013 г., постановено по адм. дело № 12748 от 2012 г. от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение, с което по жалба на "УП България 10" ЕООД - гр. София, е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в ЧАСТТА по раздел VII, т. 1 и 2. След извършена служебна проверка се установи, че по оспорването на раздел VII, т. 1 и 2 от решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР има влезли в сила съдебни решения и това са: 1. решение № 9484 от 25.06.2013 г., постановено по адм. дело № 6473 от 2013 г. от петчленен състав на ВАС, с което е оставено в сила решение № 4025 от 21.03.2013 г. по адм. дело № 12423 от 2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, и 2. решение № 10535 от 11.07.2013 г., постановено по адм. дело № 6074 от 2013 г. от петчленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 4621 от 3.04.2013 г. по адм. дело № 13121 от 2012 г. на тричленен състав на ВАС. При тези данни се налага извод, че спорът за законосъобразността на раздел VII, т. 1 и 2 от решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е разрешен с влезлите в сила и цитирани по-горе съдебни решения, с които оспореният административен акт е отменен по жалба на други жалбоподатели ("Кей Енд Ес Енерджи 1" ЕООД и "Калиакра Уинд Пауър" АД), и в конкретния случай съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК съдебният акт има сила на пресъдено нещо по отношение на всички. Конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици и поради това се разпростира не само по отношение на страните по делото, а към всички негови адресати. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно то е задължително и за настоящия състав. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 6 вр. чл. 228 от АПК, при което касационните жалби следва да се оставят без разглеждане, а образуваното въз основа на тях съдебно производство следва да се прекрати. Водим от изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 вр. чл. 221, ал. 3 вр. чл. 209, т. 2 вр. чл. 159, т. 6 от АПК и чл. 297 от ГПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия,