Решение № 8354 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11498/2009 г.

Решение № 8354 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11498/2009 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ. Образувано е по касационна жалба на Анастасия Първанова Хазан, Елена Стоименова Сарафова, Надежда Иванова Теодорова, Мария Спасова Сарафова, Милен Асенов Несторов, Лиляна Енчева Нестерова, Анна Първанова Методиева, Иван Стоянов Михайлов, Станка Губиделникова Велманс, Анелия Стефанова Йорданова, Мария Димитрова Гюркова, Бончо Неделчев Бонев, Димитър Неделчев Бонев, всички чрез адвокат Борис Панов и касационна жалба на Димитрий Иван Евстатиев Паница, Харитина Мария Паница, Никола Стефанов Паница - Яблански, Марина Надя фон Кристиарсон, Никол Надежда Ристон, Ан Мари Бернардет дьо Монтенард, Соланж Мари Ристон Лермит, Франсоа Ксавиер Иван Ристон, Александра Александрова Маркова, Надина Петрова Радева, Анна Мария Бертера, Александра Морган, Борис Николас Иван Радев, Кристиан Кирил Радев, Фредерик Фотис Радев, Елизабет Райна Радев Прево, всички чрез адвокат Пейчо Попчев. Двете касационни жалби са срещу решение от 08.08.2007 г., постановено по адм. д. № 1985/2004 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлено оспорването на касаторите срещу мълчалив отказ на областния управител на област София да се произнесе по заявление № 97-00-6043/1998 г. от 19.11.1998 г. за обезщетение по ЗОСОИ. В хода на съдебното производство на мястото на починалите страни Харитина Мария Паница, Димитрий Иван Евстатиев Паница, Иван Стоянов Михайлов и Параскева Раданова Статкова, Петър Василев Петров, Анастасия Първанова Хазан, Лиляна Енчева Нестороваса конституирани техните наследници и делото е приключило между касационни жалбоподатели - Елко Зигмунд Хазан, Милен Асенов Несторов, Лиляна Енчева Несторова, Анелия Стефанова Йорданова, Мария Димитрова Гюркова, Бончо Неделчев Бонев, Димитър Неделчев Бонев, Елза Богиславова Балканска, Тодор Тодоров Мусев, Георги Тодоров Мусев, Анна Първанова Методиева, Юлиян Елков Хазан, Елена Стоименова Сарафова, Надежда Иванова Теодорова, Мария Спасова Сарафова, Людмила Костадинова Виденова и Иванна Георгиева Стоянова и Станка Губиделникова - Велманс, които в съдебно заседание не се явяват и не се представляват, не заявяват становището си по жалбата. Касационните жалбоподатели Ивон Маргарет Мари Фуркат, Никола Стефанов Паница - Яблански, Марина Надя фон Кристиарсон, Ален Евстати Шеневиер, Антоан Бертран Робер Шеневиер, Никол Надежда Ристон, Ан Мари Бернардет дьо Монтенард, Соланж Мари Ристон Лермит, Франсоа Ксавиер Иван Ристон, Александра Александрова Миркова, Надина Петрова Радева, Анна Мария Бертера, Александра Морган, Борис Николас Иван Радев, Кристиян Кирил Радев, Фредерик Фотис Радев, Елизабет Райна Радев Прево, Магдалена Иванова Каблешкова се представляват в съдебно заседание от адвокат Попчев. Ответникът - областен управител на област София в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Димова, която оспорва жалбата, не представя нови доказателства. Ответниците - Елза Богиславова Балканска, Тодор Тодоров Мусев, Георги Тодоров Мусев, Людмила Костадинова Виденова, Петър Раданов Статков, Иванна Георгиева Стоянова, Анна Стефанова Губиделникова, Васил Петров Петров не се явяват и не се представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение на неоснователност на касационната жалба и предлага решението на СГС да се остави в сила като правилно и законосъобразно. В последното по делото съдебно заседание адвокат Попчев заявява, че не са налице предпоставките за обезщетяване на доверителите му по реда на ЗОСОИ, тъй като имотът, който те претендират реално съществува и те установяват правата си на собственост по гражданскоправен ред, поради което оттегля жалбата на доверителите си срещу мълчалив отказ на областния управител на област София. За направеното разпореждане с предмета на делото, адвокат Попчев не е представил надлежно пълномощно, поради което съдът е изискал такова в определен срок. До настоящия момент адвокат Попчев не е представил по делото надлежно пълномощно, от което да е видно, че има правото да оттегля касационната жалба, поради което съдът ще разгледа по същество касационната жалба и на неговите доверители. В касационните жалби се твърди, че обжалваното решение противоречи на материалноправните разпоредби и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационните жалбоподатели искат от съда да отмени първоинстанционното решение и делото да се върне на друг състав за ново разглеждане. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими, разгледани по същество са неоснователни. Касаторите са заявили искане с вх. № РД-97-00-6043 от 19.11.1998 г. пред областния управител на област София за обезщетяване чрез компенсаторни записи за недвижим имот бивша собственост на застрахователно дружество "Балкан - Пожар - Транспорт", който се намира в гр. София, ул. Брегалница № 39, в качеството им на наследници на бившите акционери в това акционерно дружество, които не били обезщетени за притежаваното от тях имущество. С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбата срещу мълчаливия отказ на областния управител, като е приел, че заявеното имущество е одържавено по силата на чл. 1 от Закона за Държавния застрахователен институт от 1946 г., посочен в чл. 1, ал. 2 от ЗВСОНИ, към който препраща чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ. Приел е от доказателствата по делото, че цялото имущество на застрахователно дружество "Балкан - Пожар - Транспорт" АД е предадено на ДЗИ. Дружеството е предало два от описаните недвижими имоти, измежду които не е посочен процесния имот - двуетажна сграда на ул. Брегалница № 39 и няма доказателства този имот да е бил собственост на застрахователното дружество. От представен акт за държавна собственост е установено, че тази сграда е одържавена през 1950 г. от ДЗИ и няма отбелязване за предишен собственик, от когото е отчуждена. При тези факти и от представените доказателства, СГС е приел, че недвижимият имот, за който търсят обезщетение касаторите е бил одържавен, преминал е в собственост на ДЗИ по силата на това одържавяване, но не са представени надлежни доказателства, които да обосноват извод, че е бил собствен на застрахователно дружество "Балкан - Пожар - Транспорт" АД, в което касаторите са акционери, респективно наследници на акционерите. Освен това, съдът е приел, че наследниците на бившите акционери не могат да бъдат обезщетявани за конкретно имущество на дружеството, а само за притежаваните в него акции, предвид капиталовия характер на акционерното дружество. Акционерите имат право по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗОСОИ на обезщетение за притежаваните от тях акции в одържавеното акционерно дружество, но не и на обезщетение върху конкретно имущество на дружеството. Решението е правилно. Изложените в него правни изводи се споделят напълно от настоящия състав на Върховния административен съд. Съгласно чл. 2 от ЗОСОИ възстановява се собствеността върху имотите, отчуждени по посочените закони, сред които и Закона за ДЗИ. Жалбоподателите не са доказали, че одържавеният имот - двуетажна сграда на ул. Брегалница № 39 в гр. София е бил собствен на ЗД "Балкан - Пожар - Транспорт" АД и да е отчужден от него по ЗДЗИ. Няма доказателства това дружество да се е вляло или сляло с ДЗИ, с оглед обстоятелството, че съгласно представеният акт за държавна собственост като собственик на имота е вписан ДЗИ. По делото и съответно в административната преписка не са представени доказателства за отнемането на имота от застрахователното дружество, напротив, съгласно неоспорения АДС имотът е принудително отнет през 1950 г. с акт на Министерски съвет и като собственик е вписан ДЗИ, няма данни за бивши собственици. Правилни са изводите на СГС и относно обстоятелството, че когато акционерите на одържавено акционерно дружество търсят обезщетение по силата на реституционните закони за одържавено имущество, което е включено в капитала на търговското дружество, с оглед правната същност на акцията като ценна книга, жалбоподателите имат право на обезщетение като акционери, съобразно броя и стойността на притежаваните от тях акции, а не и върху конкретно недвижимо имущество. При тази фактическа обстановка изводът на съда, че не е налице хипотезата на чл. 2 ЗОСОИ, е законосъобразен и обоснован. При изложените от СГС мотиви и след като пред касационния съд не са представени нови доказателства, които да ги опровергаят, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че мълчаливият отказ на областния управител на област София е законосъобразен и оспорването срещу него законосъобразно е отхвърлено от първоинстанционния съд. Като правилно и законосъобразно, решението на СГС следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,