Решение № 4236 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1595/2018 г.

Решение № 4236 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1595/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. И. М. против решение № 2160/1.12.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 264 по описа за 2017 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Р. Михайлова действаща и като ЕТ "Б. - Р. М." против Ревизионен акт № Р 03002716001960-091-001/14.10.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., в частта в която е потвърден с Решение № 454/22.12.2016 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. В жалбата се оспорват изводите на съда за липса на реално осъществени доставки между ЕТ "Е.-75-Х. А." и ЕТ "Б. - Р. М.", обстоятелството, че от ЕТ "Б. - Р. М." не е получен доход, който може да се даде в заем на "Д. с." ЕООД, както и неустановяване характера на преведената по банкова сметка от "А." ЕООД, респективно че същата трябва да бъде включена при формиране на данъчната основа и обложена с данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Според касатора изводите на съда са в противоречие със събраните по делото доказателства, както и с ангажираните гласни доказателствени средства - чрез проведения в с. з. на 28.06.2017 г. разпит на св. С. М.. По съображения, подробно изложени в жалбата моли за отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски по делото.

Ответникът - Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП редовно призован, не се явява и не се представлява. На 1.03.2018 г. от юрк. Екимова е депозирана молба, в която излага доводи по съществото на спора и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 1696,36 лв., изчислен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, при материален интерес - 10 605,92 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна.

Административен съд В. е отхвърлил жалбата на Р. Михайлова действаща и като ЕТ "Б. - Р. М." против Ревизионен акт № Р 03002716001960-091-001/14.10.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., в частта в която е потвърден с Решение № 454/22.12.2016 г. на Директора на Д "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП. Ревизионното производство е с обхват задължения за данък върху доходите на физическите лица - свободни професии, граждански договори и други и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ на Р. М. за д. п. от 1.01.2010 г. до 31.12.2015 г. С ревизионния акт в обжалваната му част са установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди в общ размер на главницата 6595.76 лв. и лихви 1102.20 лева. За да постанови този резултат административният съд се е мотивирал, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и, че при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Съдът е очертал спорните по делото въпроси, а именно:

1. Реално ли са осъществени доставките между ЕТ "Е.-75-Х. А." и ЕТ "Б.- Р. М.". В хода на установителното производство органът по приходите е констатирал, от проверката на първичните счетоводни документи и регистри, че ревизираното лице е осчетоводило разходи за материали и разходи за външни услуги по фактури издадени от ЕТ "Е.-75-Х. А." както следва: - през 2010 г. разходи за външни услуги в общ размер на 11190 лв. по фактури № № 0.. 82/15.09.2010 г., 0.. 83/20.09.2010 г. и 0.. 84/24.09.2010 г. с предмет на доставките съответно - "лепене теракот, почистване на канализация" на стойност 3850 лв., "изкъртване на стар фаянс и лепене на нов" на стойност 4600 лв. и "изкъртване на стари мивки, монтаж на нови и изхвърляне на строителни отпадъци" на стойност 2700 лв.; - през 2014 г. разходи за външни услуги в общ размер на 16550 лв. по фактури с № № 0.. 122/25.01.2014 г., 0...134/22.08.2014 г. и 0...123/25.01.2014 г. с предмет съответно: "изработка на автоспирки" на стойност 6000 лв., "ремонт на класни стаи - СОУ "П. Волов", село Т. Икономово на стойност 900 лв."; - през 2015 г. разходи за материали по фактура № 0..150/04.11.2015 г. с предмет "продажба на цигли" на стойност 3840 лв. ЕТ "Е.-75-Х. А." е представил договор от 1.10.2010 г. сключен между О. А. и ЕТ "Е.-75-Х. А." за обекти: "Основен ремонт на читалище - с. Ч. вода" и "Основен ремонт на с. К.", подписан от В. Ж. М., количествено - стойностна сметка и Протокол обр.19 за установяване на завършването и заплащането на натуралните видове СМР към 31.12.2010 г. за обект "Основен ремонт на кметство с. К.", констативен акт от 21.10.2010 г. за установяване на експлоатационната годност на обект "Основен ремонт на кметство с. К.", сметка № 70-2010 г. с посочен номер на фактура, дата на издаване и сума, като общата стойност на фактурите е 42 543.35 лв. ЕТ "Е.-75-Х. А." е представил фактури № № 0..84/24.09.2010 г., 0..83/20.09.2010 г., 0..82/15.09.2010 г., 0..134/22.08.2014 г., 0..150/04.11. 2015 г. и не е представил заверени копия на фактури № № 0..122 и 0..123 от 25.01.2014 г. и 0..130/16.04.2014 г. и доказателства за произхода на материалите и стоките, документи за място/обект на който са извършвани СМР на ревизираното лице, не е представена информация за начин на ценообразуване на услугата по елементи - материали, труд, не са представени и доказателства за лицето извършило услугата, не е указан обекта на извършване на услугата, не са представени книги за инструктаж на работниците или служителите на доставчика на услугата. Констатирано е след справка в информационните масиви на НАП, че за ревизирания период ЕТ "Е.-75-Х. А." няма назначени на трудов договор лица, както и, че е подал ГДД само за 2010 г., като за другите данъчни периоди не е подал ГДД и няма данни да е извършвал търговска дейност. Органът по приходите е направил извод, че отчетените разходи по фактури с издател ЕТ "Е.-75-Х. А." не са обосновани, тъй като във фактурите не са документирани реално настъпили данъчни събития, поради което и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, чл. 4, ал. 3 от ЗСч, чл. 4, ал. 3 от ЗСч отм. и чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ при определяне на данъчния финансов резултат на ревизираното дружество, органът по приходите не е признал за данъчни цели следните отчетени разходи: - 2010 г. отчетени разходи за строително ремонтни услуги в общ размер на 11 190.00 лв. по фактури с издател ЕТ "Е.-75-Х. А."; - за 2014 г. отчетени разходи за материали и услуги в общ размер на 16650.00 лв. по фактури с издател ЕТ "Е.-75-Х. А."; - за 2015 г. отчетени разходи в общ размер на 3840 лв. по фактури с издател ЕТ "Е.-75-Х. А.". Съдът е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за реалност на доставките по фактурите на ЕТ "Е.-75-Х. А." и в частта на увеличения финансов резултат за периодите на издаване на тези фактури РА е законосъобразен.

1. Относно втория спорен въпрос - получен ли е доход от ЕТ "Б.- Р. М.", от който да може да даде в заем суми на "Д. С." ЕООД, съдът след анализ на събраните по делото доказателства - договори за заем, двустранни споразумения, РКО, записи на заповед, писмените обяснения на О. В. дол и О. О., е счел за недоказано предоставянето на парични заеми от РЛ към "Д. с." ЕООД, както и че получените по банковата сметка парични средства от едноличния търговец представляват върнати заеми. Според решаващия съд правилен и обоснован е изводът на органа по приходите, че преведените от О. О. и Вълчи дол парични средства в общ размер на 20363 лв. по банковата сметка на едноличния търговец са недекларирани доходи и правилно на основание чл. 78 от ЗКПО във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗСч е увеличен счетоводният финансов резултат на ЕТ за 2015 г. с неотчетен приход в размер на 20363 лева.

1. По отношение на третия спорен въпрос - Какъв е характера на сумата преведена по банковата сметка от "А." ЕООД- установено е в хода на ревизията, че Р. Михайлова е представила нотариално заверено пълномощно, с което в качеството си на собственик на ЕТ "Б.- Р. М." на 2.01.2014 г., е упълномощила В. Ж. М. да я представлява с конкретно изброени в пълномощното права. На 20.10.2011 г. по банковата сметка на ревизираното лице са получени 20 000 лв. по превод от "А." ЕООД, като според РЛ тези средства са чужди, получени и възстановявани от дружеството. Посочено е, че сумата е постъпила по личната й сметка, поради обстоятелството, че съпругът й В. Михайлов е бил упълномощено от "А." ЕООД лице и е работил от името и за сметка на дружеството. Декларирано е, че всички получени от дружеството средства са му възстановени. Органът по приходите е констатирал, че не са представени доказателства относно предоставянето на паричните средства на "А." ЕООД. При извършената на "А." ЕООД насрещна проверка органът по приходите е констатирал, че управителят му Ю. А. е получил инсулт скоро и не може да пише. Управителят е заявил, че няма никакви документи за дружеството и не помни факти и обстоятелства. Органът по приходите е установил, че в ТР няма публикуван ГФО за 2011 г. и дружеството има публични задължения в големи размери и няма назначени по за периода по трудови договори или на извънтрудово правоотношение работници или служители. Съдът, с оглед неангажирането на доказателства в хода на съдебното дирене, е приел за обосновани изводите на органа по приходите, че преведената сума от 20 000 лв. се явява доход по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ недеклариран през 2011 г. и на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ правилно е установен данък в размер на 2000 лв. за 2011 г.

Решение е валидно, допустимо и правилно.

В случая липсва спор по фактите, които са правилно установени от административния съд. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Правилно съдът е очертал и спорните въпроси, а именно: извършени ли са реално услугите по фактурите, издадени от ЕТ "Е.-75-Х. А.", предоставени ли са в заем средства в общ размер 20 363 лв. от ЕТ "Б.- Р. М." в полза на "Д. С." ЕООД или същата сума е неотчетен приход на ЕТ за 2015 г., която е преведена от О. О. и Вълчи дол по банковата сметка на едноличния търговец, както и какъв е характера на сумата преведена по банковата сметка на Р. Михайлова от "А." ЕООД.

По първия спорен въпрос обоснован е изводът на съда, че доставките по фактурите, издадени от ЕТ "Е.-75-Х. А.", не са реално изпълнени. Във връзка с тези фактури от страна на ревизираното лице не са ангажирани конкретни доказателства, обективиращи реалното им изпълнение - акт Обр. 19, приемо-предавателни протоколи, място/обект, на който са извършени услугите, данни за плащане. Ангажираните в хода на ревизията доказателства - договор, КСС, Протокол обр. 19, констативен акт касаят възникнали облигационни отношения между община А. и ЕТ "Е.-75-Х. А.", но не и услуги, фактурирани от ЕТ "Е.-75-Х. А." към ревизирания търговец. Обратен извод не може да бъде изведен и въз основа на показанията на свидетеля О. А. и представения списък на граждански договори л. 27, 28 и граждански договори, сключени от ЕТ "Е.-75-Х. А." с различни ФЛ /л. 29 -60/. Предвид изложеното, обосновано съдът е приел РА за законосъобразен в частта относно увеличения ФР на търговеца за периода на издаване на процесните фактури от "Е.-75-Х. А.". С оглед събраните по делото доказателства, както и показанията дадени в с. з. на 08.11.2017 г. от жалбоподателката и нейния съпруг - В. Михайлов /пълномощник на "Д. с." ЕООД/, следва да бъдат споделени изводите на съда, че сумата от 20 363 лв. неможе да бъде квалифицирана като заемни средства, предоставени от ЕТ "Б.- Р. М." на "Д. с." ЕООД. В този смисъл са и показанията на В. Михайлов /л. 129 гръб/. Преведените от община О. и община Вълчи дол парични средства в общ размер 20 363 лв. във връзка с плащания по фактури, издадени от "Д. с." ЕООД, но с посочена в тях банкова сметка на ЕТ "Б.- Р. М.", правилно са посочени от органа по приходите като недекларирани доходи и на основание чл. 78 ЗКПО с тях е увеличен ФР за 2015 г. на ревизирания търговец. Недоказано е и основанието за получаване на сумата от 20000 лв. по банковата сметка на РЛ през 2011 г. от "А." ЕООД, поради което правилно е приложена нормата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и съответно е начислен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ.

С оглед посочените съображения, решението е правилно и не е засегнато от пороците, сочени в касационната жалба.

Разноски: Предвид резултата по делото в полза на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 636,14 лв., изчислен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноски за производството пред АДмС - В. са присъдени в полза на ответника с първоинстанционното решение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,